Кой се страхува от машините за гласуване

По този начин се отменят основните достойнства на машинното гласуване - бързото обработване на данните, което машината вади веднага след края на изборния ден, елиминирането на всякакви човешки грешки и манипулации в протоколите, както и контролирания вот. Удря се и по цялостното доверие в изборния процес, защото именно тези партии, които са най-обвинявани, че купуват гласове, в момента обясняват как хората основателно и масово нямат доверие в машините.

От друга страна, ръчното броене на контролни разписки залага една сериозна възможност за манипулация - контролните разписки лесно се фалшифицират, те са като касови бележки и нямат никакви защити. Освен това се пускат в непрозрачна урна, в която не се знае какво е сложено преди това.

Според мотивите на БСП причината за спада на изборната активност при последните два избора е "въздържането на голяма част от избирателите да участват в изборния процес и да упражнят активното си избирателно право поради страх или неудобство да не се злепоставят публично, поради неумението си да работят се електронните изчислителни устройства в изборните секции" (правописът запазен). Ако беше това, нямаше да се налагат корекциите в начина на отчитане на резултатите от машинния вот, който не е свързан с действия на избирателите. Нещо повече - БСП предлагат и корекция в текста, който дава публичност на процеса на приемане и проверка на протоколите на секционните избирателни комисии и прехвърляне на данните от записващото техническо устройство в общинската избирателна комисия - в присъствието на кандидати, застъпници и представители на партии, коалиции и инициативни комитети, медии, социолози. Точно от този текст - чл. 446а, БСП предлага да отпадне публичното прехвърляне на данните от записващото техническо устройство и проверката им, което означава да остане публично само предаването на протоколите. Причините за тази корекция не са споменати в мотивите, но пък няма как да не направи впечатление, че и двата проекта - на ГЕРБ и на БСП, разполагат с крайно оскъдни и декларативни мотиви.

Крум Зарков: Показателно за нечисти намерения

Фотограф : Цветелина Белутова

"Изборният кодекс, приет през 2014 г., е бил предлаган за изменение в последните осем години 67 пъти. Една трета от тези промени са в навечерието на избори - против всякакви правила[...].

Самият факт, че ви е толкова важно и създавате атмосферата в този парламент само за този въпрос, е достатъчно показателен за нечистите ви намерения."

Виновни ли са машините

На какво се дължи силният спад на избирателното активност през лятото на м.г. и наистина ли ГЕРБ и БСП вярват, че причината е в машините. Отговорът и на двата въпроса е в едни и същи факти.

Действително около 560 хиляди по-малко гласуваха през юли спрямо април м.г., когато активността падна от 3,33 млн. на 2.77 млн. Въвеждането на безалтернативното машинно гласуване през юли обаче е много назад в причините за този спад, коментираха още тогава анализатори, мотивирайки се с разреза на "изчезналите" гласове. Общото мнение, наред с разгара на летните почивки след продължителна карантина, страха от ковид и умората от втори поред (тогава) избор, че основната, решаващата причина за този спад са действията на МВР срещу купения и контролирания вот, поради което е констатирано драстично намаляване на броя на гласувалите в ромските села и квартали из цялата страна, т.е. там, където е съсредоточен в най-голямата си част този вот. На тези места резултатите за ГЕРБ се сриват между 80 и 90% през юли спрямо април м.г. С по-малко, но също така значително се сринаха и резултатите на ДПС в някои от тези места. Според разбивката на "Галъп интернешънъл" на динамиката и структурата на вота ромският вот като дял от общото гласуване е намалял с около една трета, или с 60 000 гласа, което обаче не е равномерно разпределено из страната, написа "Капитал" през юли. В големи ромски секции избирателите масово не са се явили да гласуват - до 80%. Според "Галъп" подобно е и намалението в дела на гласувалите безработни, които обаче в абсолютна стойност са почти 214 000 по-малко. Заключението е, че само тези две групи са "отговорни" за половината от липсващите гласове между двата вота. Или, както нагледно обяснява изборен експерт - Бойко Рашков има далеч по-голяма заслуга за спада на изборната активност от всички останали фактори - ваканционният период, въвеждането на безалтернативно машинно гласуване, изборната умора, страха от COVID-19 и др.

Фотограф : Лили Тоушек

Косвено доказателство в тази насока дава и публикуваният наскоро доклад на ЦИК за изборите, проведени през 2021 г. От него става ясно, че при изборите през м.г. намалява не само броят на гласувалите с машини, но и на тези, които гласуват с хартиени бюлетини.

Така или иначе, същественият извод е, че трите избора през миналата година бележат ясна тенденция на намаляване на броя на гласуващите както в секциите с машини, така и в секциите, в които се гласува само с хартиена бюлетина, като броят на гласуващите с хартиена бюлетина намалява процентно спрямо вписаните в тези списъци.

Една от логичните причини е умората на избирателя с всеки следващ избор, освен затруднения пазар на гласове и пандемията. Иначе в БСП трябва да се замислят дали наистина ако отпушат хартиените бюлетини и доведат някакви притеснени и срамуващи се избиратели до урните, това ще компенсира увеличението на невалидните гласове. Защото невалидните бюлетини през последните два избора се колебаят между 13 и 15 хиляди, но през април м.г. бяха над 86 хиляди, а през 2017 г. - близо 170 000. Но този въпрос е свързан с другия, за който намеква Зарков - има ли нечисти намерения в целия ажиотаж около връщането на хартиените бюлетини.