(Без)опасността на пътя

Политика

Управление на пътния трафик: Може ли изкуственият интелект да замести естествената корупция?

София е обърнала гръб на възможностите да осигури сигурна среда чрез видеонаблюдение

Радостин Бояджиев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Почти всяко проблемно поведение на пътя може да бъде установено с камера.
В София има по-малко камери за пътни нарушения отпреди 15 години.
Най-простите сметки показват, че подобни инвестиции ще се оправдават за месеци.

Още в първите години след като е избран за президент на Грузия (2004 - 2013 г.), Михаил Саакашвили започва значителни реформи в полицията и службите, като в епицентъра е грузинският КАТ. Саакашвили инициира строг процес на прочистване на корумпирани служители, прилагане на прозрачни процедури за набиране на персонал и осигуряване на цялостно обучение на полицейския персонал. Историята за направеното от него е вероятно най-устойчивото клише за това как полицията в България би могла да се реформира. Българското МВР обаче е държава в държавата, а крехките формати на изпълнителната власт днес превръщат подобна реформа в утопия.

Разказите за направеното от Саакашвили в Грузия често пропускат един важен детайл - встрани от кадровите промени те вървят ръка за ръка с въвеждането на новаторски технологии като системи за издаване на електронни фишове и камери за наблюдение.

Има две противоположни страни на монетата, когато става въпрос за контрола и корупцията в системата на пътната полиция. Засилването на контрола води до повече корупция, а това води до повече безнаказаност.

И ако местната власт в столицата няма как да проведе мащабна реформа в МВР, то именно налагането на технологии, които да заобиколят човешкия фактор, би могло да "хакне" корумпираната система за пътен контрол.

Проблемът: чувството за безнаказаност

Парадоксалното е, че най-често санкционираните нарушения на правилата за движение не са тези, които, грубо казано, бодат очите. Неправилно изпреварване, каране в насрещното, изпреварване или неспиране на пешеходна пътека, отнемане на предимство, маневра от грешната лента, спиране и забранено паркиране (да, вероятността Центърът за градска мобилност да вдигне автомобил, който е спрял на пешеходна пътека и поставя в пряка опасност пресичащите, е в пъти по-малка от това да отстрани кола заради неплатена зона)... това поведение на пътя рядко бива санкционирано, а то е най-видимо за всеки.

Въпреки, че няма емпирично потвърждение, теорията за счупения прозорец, свързваща безредието и вандализираната обществена среда с последващите случаи на тежки престъпления, със сигурност има висока популярност в политиките по опазване на обществения ред. Една неправилно паркирана кола бързо ще повлече още след себе си.

Държавата чрез контролните си механизми лесно може да наложи спазването на някое пътно правило. Да сте чували наскоро за акция "Колан"? Вижте новините преди 20 години - беше всекидневие, но днес е почти обществено нетърпимо да караш без колан.

Полицията обаче явно няма мотивация да превърне преследването на най-масовите нарушения в приоритет. От последните достъпни данни за административнонаказателната дейност на МВР се вижда, че най-често санкционираните нарушения са превишена скорост, шофиране в нетрезво състояние или след употреба на наркотични вещества или от шофьори без книжка.

Това означава - камера-радар и планови проверки на места и по време, когато трафикът е спокоен. Тези нарушения са сред най-формалните - лесни за доказване и санкциониране.

За да санкционира водач, който изпреварва неправилно, шофира агресивно, престроява се неправомерно, то той трябва да бъде забелязан, изваден от движението и т.н.

Глобите за неправилно паркиране пък отнемат физически ресурс на полицията, т.е. трябва да има патрул, чиято задача е да следи именно за това нарушение, да го документира и не на последно място - да санкционира, без да влиза в повечето случаи в контакт с нарушителя, т.е. възможността за корупционна сделка е сведена до минимум.

Биг брадър

Системите за автоматизирано установяване на нарушения (камери за скорост, камери за червено) в София днес са по-малко от съществуващите преди повече от 10 години.

Ако върнем лентата назад, ще видим, че столицата е в постоянен процес на закупуване и инсталиране на видеонаблюдение. Последната голяма възможност беше около председателството на Съвета на ЕС през 2018 г.

Работещите камери отвеждат картината в център, който изглежда точно както си го представяте - много монитори, зад които стоят отегчени оператори. Те хвърлят по едно око, доближават изображението при съмнение или при подаден сигнал.

Но видеонаблюдението отдавна не са единствено "очите", а алгоритъмът, заместващ хората зад мониторите. Изкуственият интелект може в реално време да анализира и класифицира случващото се на улицата. На база на зададени събития на определеното място изкуственият интелект може да установи нарушения като минаване на червено, пресичане на непрекъсната линия, забранен завой, влизане в насрещното, говорене по телефон, шофиране без колан и още - липса на "Гражданска отговорност", на технически преглед, прекратена регистрация. Данните от нарушения могат да се обработват автоматично - описание на фактическата обстановка, разпознаване на номера/собственика на автомобила, дори подготвяне на фиша и пощенския плик (с настоящ адрес).

Използването на тези камери за контрол на пътния трафик не пречи те да бъдат и "на въоръжение" за охрана на случващото се по улиците. Алгоритми разпознават рискови събития като забравен багаж, сбивания, пожари, но освен това могат да бъдат използвани за разкриване на престъпления.

Икономика зад робота катаджия

По данни на МВР при акции на СДВР за превишена скорост средният брой на установените нарушения (стационарни и мобилни камери) е между 500 и 600 на ден. Ако средният размер на глобата да е около 150 лева, това прави дневен "оборот" 75 хил. лв. Дори и всичките установени нарушения да са с минималните 10 км/ч над ограничението, това прави наложени глоби за 10 хил. лв. на ден. В същото време високият клас камери-радари за превишена скорост са на стойност 50 - 60 хил. лв.

Преди близо 15 години, когато беше направен опит за въвеждане на система за санкциониране на шофьорите, минали на червено в София (през камерите на общината и в автоматизиран режим), СДВР даде статистика от около 600 установени нарушения на ден. Хипотетично това би означавало близо 1.8 млн. лв. наложени глоби за минаване на червено на месец.

Пречките

Въвеждането на автоматизирана система за пътен контрол, базирана на уличното видеонаблюдение в София, е изправена пред сериозен проблем - абсурдната процедура за санкциониране на административни нарушения. Казус от съдебната практика показва, че шофьор, сниман да шофира в бус лента на бул. "Данаил Николаев" през март 2020 година, е бил ефективно санкциониран чак през септември 2021 г. Впоследствие съдът е отменил глобата му, защото на практика е установил, че водачът е шофирал в бус лентата едва няколко метра, за да се престрои.

И ако в момента Столичната община се опитва да санкционира каращите в бус лентата, предавайки записите на КАТ по аналогов път, то проблемът може да се задълбочи, ако реши да "предава" по-сложни нарушения.