Много правителства, малко реформи, или как се управляваше България през годините

По думите му след 90-те години в страната постепенно изчезват големите партии. Доказателство за това е и избирателната активност: "Броят на гласуващите се свива непрекъснато и така всъщност се стига до момента, в който първата партия да се радва на подкрепата на едва 600 000 души". Анализът на Георгиев сочи, че ниската подкрепа за партиите се преобразува в нисък рейтинг на парламента, а оттам и високо неодобрение за премиерите. "Трудно до степен на невъзможно е с ниско обществено одобрение да се правят реформи, още повече когато по същество вече няма големи партии, които да застанат зад тях", обяснява социологът. И добавя: "През 90-те години политиците създаваха бизнес образувания. По-късно бизнесът започна да кадрува в политиката и да си отглежда политици".

Откровената криза в политическия модел в България започва още по времето на НДСВ и "оттогава досега се вижда ясна тенденция на деградация", смята Георгиев. Според него първият сериозен спад в доверието към политическа партия след промените, е краят на кабинета "Костов". "Иван Костов трябваше да направи много и то все непопулярни реформи. Това, разбира се, се отрази на подкрепата за него. Регистрира се много сериозен спад. След това имаше кратко избухване в доверието към формацията на Симеон Сакскобургготски, но за една година електоралната екзалтация спря и оттогава трендът е партиите да са все по-малко и по-малко подкрепяни, а оттам и техните кандидат-премиери", обобщава Георгиев.

• https://www.capital.bg/ (архив на "Капитал" от май 2001 г.)

Поколението на 30-годишните няма подобни спомени - смеят се на хитроумни забележки тип "Костов е виновен". Едновременно с това обаче безпогрешно поставят диагнозата: публичната среда е прогнила от корупция и олигархични зависимости, а реформатори уви се срещат рядко.

Закваската на 1990-те

За да бъдат схванати причините за случващото се днес, съвсем естествено трябва да се разбере контекстът, в който се пораждат предпоставките за установения политически модел на страната.

Фотогалерия: Министър-председателите и президентите след 1990 г.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18

Цялата галерия

Самото начало на прехода от комунизъм към демокрация е време не само на ожесточено противопоставяне между двете основни политически сили - наследилата комунистическата партия БСП и Съюза на демократичните сили, но и на тежка икономическа криза. 1990 г. е белязана от т.нар. Луканова зима, на името на тогавашния премиер Андрей Луканов, показно убит няколко години по-късно, който обявява фалита на България - единствена сред бившите соцстрани. Празните рафтове в магазините и пълните с протестиращи хора площади довеждат до оставката на Луканов. Следват първите свободни избори - за Велико народно събрание, на 7 юни 1990 г. (останали в историята с грандиозния митинг на СДС на Орлов мост и тежки съмнения за манипулиран резултат) , които БСП печели. ВНС избира Андрей Луканов за втори път за премиер - за три месеца, когато отново е свален след бурни протести.

Така на 22 декември 1990 г., след преговори между парламентарно представените сили, се ражда програмното правителство на Димитър Попов. То има две основни задачи - да "развърже" цените на стоките заедно с други първи стъпки в преминаването от централно-планова към пазарна икономика и да подготви следващите избори. Заради възникналата спекула покрай освобождаването на цените се ражда прословутата фраза на Попов "За бога, братя, не купувайте!".

В края на 91-ва СДС, начело с младия адвокат Филип Димитров, печели изборите с "малко, но завинаги", което обаче не е достатъчно, за да състави самостоятелно правителство. Демократите получават подкрепата на Движението за права и свободи (ДПС), което пък година по-късно играе решаваща роля в свалянето на кабинета. И веднага след това е сформирано емблематичното за българския преход "сламено" правителство на проф. Любен Беров - който през това време е икономически съветник на президента Желю Желев. То е запомнено и като "кабинетът "Мултигруп"- могъща по това време корпорация и тясно свързана с руските интереси в страната.

Правителството на Беров идва на власт с мандата на ДПС, избрано е с гласовете на БСП, но пък декларира, че ще изпълнява икономическите виждания на СДС. В крайна сметка управлението му става арена за реализация на сенчести интереси и корупционни схеми. Вицепремиерът Нейчо Неев например е арестуван и обвинен за съдействие за контрабанда на петрол.

Хаосът в държавата, безработицата, обедняването създават условията за разцвета на организираната престъпност. В страната вилнеят необезпокоявани мутри и "застрахователи", започват гангстерските войни на 90-те години. В края на 1993 г е основана Конфедерация на едрите индустриалци - "Г13", чрез която те показват амбициите си да се намесва в политиката. Обозначават се като "национално отговорен капитал" и провеждат кампания срещу чуждите инвестиции в страната.

И докато под крилото на БСП и ДПС Илия Павлов и групировката му "Мултигруп" почти официално управляват държавата, а премиерът Беров все по-често е приеман в болница, започват стачки и протести срещу обедняването и корупцията. Правителството подава оставка в началото на септември 1994 г.

След като печели изборите през декември 1994 г. БСП съставя кабинет начело с тогавашния й лидер Жан Виденов.Той не просто не продължава реформите от времето на Попов, а задълбочава кризите, трупани при "Беров". През 1995 г. заради слабата зърнена реколта в света, САЩ, Канда и ЕС през 1995 г. ограничават износа на зърно. БСП взема решение за удължаване на износа и позволява на търговците да изнасят жито и от новата реколта. През октомври се появяват първите признаци за дефицит, след което събитията се развиват мълниеносно: фалират 15 банки, инфлацията достига 300%, гангстерските войни започнали при Беров се разрастват - започват показни убийства. В страната избухват протести и през "Виденовата зима" на празните отново рафтове в магазините правителството подава оставка, оставяйки държавата във фактически банкрут.

До краха на банковата система се стига след раздадените необезпечени заеми, които водят до масови фалити на появилите се десетки кредитни институции по времето на Беров. Впоследствие става ясно, че собствениците сами са източвали банките си. Така се раждат и кредитните милионери, по-голямата част от които, свързани с бившата комунистическа номенклатура.

Междувременно правителството "Виденов" е започнало да провежда масова приватизация чрез "бонови книжки". Подведените, че могат да да спечелят от раздържавяваните предприятия са хиляди.

Оздравителния процес за държавата след "Виденовата зима" започва с правителството на ОДС и премиера Иван Костов Фотограф : Живко Ангелов

През 1997 година Обединените демократични сили (ОДС) печелят изборите с пълно мнозинство в новоизбрания парламент. Премиер става Иван Костов, тогава лидер на СДС. Кабинетът слага край на застрахователния рекет и предприема структурни реформи, за да се намалят бюджетния дефицит и инфлацията и да се привлекат чужди инвеститори. Официално е въведен валутният борд, а сключеното споразумение с Международния валутен фонд дава възможност на България да получи свежи пари.

• Началото на "Костов": Самочувствие без самоувереност (архив "Капитал", май 1997 г.)

• Управлението - научени уроци и умението да ги приложиш (архив "Капитал", май 1997 г.)
• Костов стартира с Програма 2001 (архив "Капитал", май 1997 г.)

Външната политика неотклонно следва посока към членство в НАТО и Европейския съюз. През 1999 година България получава покана и пътна карта за присъединяване към ЕС, а в края на мандата на правителството - през 2001 г., визите за българи в ЕС са премахнати.

Изпълнявайки условията на МВФ, правителството на Иван Костов започва касова приватизация и ликвидация на държавните дружества, които работят на загуба. Поставено е началото и на здравната реформа. Кабинетът на ОДС обаче понася множество критики за т.нар. работническо-мениджърската приватизация, която е гласувана по времето на Виденов, но се прилага впоследствие от Костов.

Болезнените реформи извеждат страната от икономическата катастрофа, постигат макроикономическа стабилизация, стабилизират българския лев и създават условията за последвалия икономически растеж. Те утвърждават България като пазарна икономика и осигуряват приемането й в НАТО и ЕС.

През 2001 политическата сцена се появява "царят" в изгнание Симеон Сакскобургготски Фотограф : Красимир Юскеселиев

С наближаването на изборите през 2001 г. и разрастването на медийната кампания срещу правителството на ОДС на политическата сцена се появява "царят" в изгнание Симеон Сакскобургготски. С обещания за "нов морал" и бърз финансов просперитет "за 800 дни" създадената от него партия НДСВ печели изборите през 2001 г.

Сакскобургготски се обявява за "скъсване с политическата партизанщина", което се изразява в унищожаване на двуполюсния идеологически модел и замяната му с множество сменящи се политически играчи с неясен профил.

НДСВ управлява в коалиция с ДПС, когато усилията на кабинета "Костов" за интеграция в НАТО и ЕС дават резултат и страната е приета последователно в Северноатлантическия пакт през 2004, а година по-късно подписва Договора за присъединяване към ЕС.

Липсата на реформи в ключови обществени сектори, скандалите около приватизационните сделки като тази за БТК и провалената от ДПС за "Булгартабак" провокират недоволство от излъганите очаквания. При НДСВ се възражда и руският проект за АЕЦ "Белене", а впоследствие са осветени връзките на ключови фигури от кабинета - като финансовия министър Милен Велчев, с интересите на руската банка ВТБ, свързана с приватизацията на важни активи.

Въпреки че кабинетът "Сакскобурггостки" изкарва пълен мандат, подкрепата за партията се срива. На парламентарните избори през 2005 г. БСП изпреварва НДСВ (която впоследствие изчезва като партия от парламента). Двете формации, заедно с ДПС съставят кабинет, начело с лидера на социалистите Сергей Станишев. Периодът е известен като "тройната коалиция". Партиите в нея изтъкват, че тя ще остане в историята с формалното приемане на България в ЕС на 1 януари 2007 (договорът за присъединяване е подписан по-рано), но всъщност кабинетът "Станишев" ще остане известен с корупционните си скандали - като "Батко и братко", и спиране на еврофондовете. Както и с прокарването на руските енергийни интереси от "Големия шлем" на тогавашния президент Георги Първанов.

• "Почти премиер" (коментар от архива на "Капитал", юли 2005 г.)
• "Правителство на сложния баланс" (архив на "Капитал", август 2005 г.)
• "Станишев и неговата команда" (архив на "Капитал", август 2005 г.)

Кабинетът "Станишев" ще остане известен с корупционните си скандали - като "Батко и братко", и спиране на еврофондовете. Фотограф : Асен Тонев

Символна реплика от този период е изказването на тогавашния лидер на ДПС (сега почетен председател) Ахмед Доган на среща с избиратели - че той е инструментът на властта, който разпределя "порциите" в държавата.

По времето на тройната коалиция сили набира новосформираната партия ГЕРБ на Бойко Борисов, който тогава е кмет на София, а по-рано главен секретар на МВР по времето на НДСВ. Идвайки от охранителния бизнес по времето на силовите групировки, първият му досег с политиката е, че е охранител на Тодор Живков, а впоследствие и на Сакскобургготски.

През 2009 г. под лозунга за "Генерална промяна" формацията на Борисов печели 117 места в парламента и предлага правителство на малцинството. Впоследствие Борисов още два пъти става премиер, като ълен мандат изкарва само третият му кабинет, в коалиция с националистическата формация "Обединени патриоти".

"Ти си го избра"

В първия си мандат на Борисов поема ангажимент за ревизия на корупционните скандали на тройната коалиция. Но вместо това следват поредица скандали, свързани с подслушване и опит за подчиняване на независимата съдебна власт. МВР влиза в пряк конфликт със съда, под "диктовката" на втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов ВСС уволнява съдия Мирослава Тодорова, разработки на вътрешното министерство се кръщават с имена на магистрати.

През 2009 г. под лозунга за "Генерална промяна" формацията на Борисов печели 117 места в парламента и предлага правителство на малцинството. Впоследствие Борисов още два пъти става премиер Фотограф : Надежда Чипева

Тогава за пръв път политическа власт публично посочва свой фаворит за главен прокурор. През 2012 г. вътрешният министър Цветанов посочва пловдивския съдия Сотир Цацаров като удачен избор за главен прокурор на мястото на Борис Велчев, чийто мандат изтича.

Години по-късно в публичното бяха публикувани анонимни записи, чиято истинност Борисов никога не е отричал, и една от репликите към него, отнасяща се за главния прокурор, е "Ти си го избра".

Първият кабинет на Борисов подава оставка след протести, избухнали заради високите цени на тока, в началото на 2013 г.

• Операция "Потушаване" (архив на "Капитал", януари 2011 г.)
• Talk show" четири изявления на Бойко Борисов, които донесоха само негативи (архив на "Капитал", март 2011 г.)
• Бойко Борисов: Вече мислим и за доходите (интервю, архив на "Капитал", 2012 г.)

Кой предложи "Пеевски"

Впоследствие за кратко на власт идва кабинетът на ДПС и БСП, с премиер Пламен Орешарски (бивш финансов министър в кабинета "Станишев"). Той управлява по-малко от година при безпрецедентни протести, започнали от лятото на 2013 г., след като Орешарски предлага депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Съществен елемент е, че от тройната коалиция до кабинета "Орешарски" скорост набира "Корпоративна търговска банка", с мажоритарен собственик Цветан Василев. По времето на първия мандат на Борисов банката на Василев, който тогава е неформален съдружник с Пеевски, достига "разцвета си" най-вече заради държавните пари, вложени в нея. В края на кабинета на "Орешарски" и обществените сътресения, довели до обтягане на отношенията между Пеевски и Цветан Василев, КТБ е затворена, а впоследствие е обявен и фалитът й. След разследване под ръководството на тогавашния зам.-главен прокурор Иван Гешев и внесен в съда обвинителен акт, в който името на Пеевски липсва, резултат от делото няма и досега.

• На кого е кабинетът (архив на "Капитал", май 2013 г.)
• Финализиране на схемата (архив на "Капитал", юли 2013 г.)

Кабинетът "Орешарски" подава оставка през 2014 г., когато изборите са спечелени отново от Борисов. ГЕРБ успява да състави управление с градската десница под името "Реформаторски блок" (РБ) и партията АБВ на Георги Първанов.

И още два пъти Борисов

Във втория си кабинет Борисов поема ангажимент за съдебна и конституционна реформа, за която ГЕРБ, РБ и ДПС уж постигат "исторически компромис". Целта е реформиране на прокуратурата и освобождаване на съда от влиянието ѝ.

Реформата е саботирана в парламента от ГЕРБ и ДПС, което довежда и до разпадане на Реформаторския блок, но кабинетът остава на власт до 2016 г., когато ГЕРБ губи президентските избори и впоследствие предизвиква предсрочни парламентарни.

Третият кабинет на ГЕРБ е с пълен мандат от 2017 до 2021 г. - в коалиция с "Обединени патриоти"- ВМРО, НФСБ и "Атака".

За него са характерни сривът на медийната свобода в България, честа смяна на министри заради корупционни скандали, непрозрачни, инхаус поръчки (никога незабелязани от прокуратурата).

Всяко от правителствата на Борисов е е белязано с теч на аудио и видео записи - от "Мишо Бирата" през "Ти си го избра" до "Мата Хари" в третия мандат, със снимки на пачки евро и кюлчета злато от спалнята му в резиденция "Бояна".

През 2020 г. избухват протести с искане на оставката на правителството и на вече главния прокурор Иван Гешев. По същото време набира сили партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" с обещанието "да изчегърта ГЕРБ".

Борисов печели и редовните избори през април 2021 г., но не успява да състави правителство. След вторите избори през юли спечелилата ИТН на Трифонов предлага кабинет на малцинството, който също не събира подкрепа. Двамата министри от първия служебен кабинет на Стефан Янев - Кирил Петков и Асен Василев, разкриват поредица корупционни схеми на ГЕРБ и преди третите избори за годината основават партията "Продължаваме промяната", с която ги печелят.

Седем месеца промяна

След сложни и продължителни преговори е сформиран кабинетът "Петков", зад който застават ПП, Демократична България, БСП и "Има такъв народ". Поставени са амбициозни цели: от съдебна реформа до повишаване на жизнения стандарт в България.

С предприетите стъпки в социалната сфера правителството често е критикувано заради левия си уклон. Въпреки това обаче кабинетът успява да запази балансирана финансова политика и започна редица реформи, най-важните, от които са антикорупционната и съдебната. До реализацията им така не се стига, защото партията на Слави Трифонов излиза от правителството, а впоследствие с ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" го свалят с вот на недоверие.

Следват още два предсрочни вота - през октомври 2022 и през април 2023 г., които ГЕРБ печели. Неяснотата ще има ли редовно правителство продължава.