"Капитал" разказва историите зад емблематичните си корици в изложба

Какво ще откриете в галерията

В изложбата са включени корици от ключови разкази от историята на България с някои от най-ярките главни герои от света на политиката, икономиката, съдебната система. Присъстват сюжети като "Газпром", еврозоната и КТБ, но и още по-ранни истории - например как беше съборен Мавзолеят, убийството на Андрей Луканов или как за малко да се провали първата голяма приватизационна сделка в България. Историите са подбрани така, че да разкажат за големите явления - зависимости и промени, повтарящи се модели, завръщащи се герои.

С тази колекция "Капитал" дава отправна точка, за да може всеки, който иска, да осмисли къде и как сме стигнали до там за тези три десетилетия. Освен кориците има и богата колекция от снимки, които се излъчват на стената и проследяват архива на фотографите ни.

Зад изпълнението на изложбата стои както екип на редакцията, така и външен екип: Мартина Денева, изложбен дизайнер и музеен изследовател, Десислава Средкова, дизайнер, и сценографите Стела Стойнова и Елена Стумбова.

"Тъй като съм била част от екипа на "Капитал" и за мен той е преди всичко най-добре изглеждащата медиа в България. Още когато променихте дизайна от голям формат към друг, ми направи огромно впечатление. Работехте с типография, работехте с качествена фотография, с качествени илюстрации и за мен това винаги е било много важно, което показва уважение към вашите читатели", споделя Десислава Средкова.

"В основата на изложбата стои огледалото като елемент. Още докато брейстормвахме, една от идеите, които изникна, беше да използваме огледала, защото за нас "Капитал" е един вид асоциация с отражение на действителността в България през последните 30 години. Малко или много "Капитал" е съвременник на нашата демокрация, проследява всички важни събития, така че решихме да използваме огледални плоскости да пресъздадем този ефект", допълва тя.

"Работата по тази изложба беше огромна отговорност. Когато започнахме да правим проучването, аз не се опирах само на вашите текстове. Изкарах може би месец, в който гледах различни видеа, подкасти на различни автори. Исках да се върна в това време и да не бъде само през вашата призма", споделя Мартина Денева за процеса на работа. В този месец тя се убедила, че вече е невъзможно да живееш в България и да си апатичен.

"Дошло е време, в което, ако позволим на тези хора от стената (хората от кориците и снимките - бел.ред.) да продължават да управляват животите ни, ще стигнем до момент, в който ще трябва да направим неприятни избори за бъдещето ни. Разбира се, това да предадем историите беше изключително важно, да го направим по оригинален и впечатляващ начин, но искрено се надявам тази изложба да накара хората да осъзнаят каква отговорност имат към собствената си държава, към мястото, където живеят, защото ако не го направят, то тези лица, които виждаме тук и там, ще продължат да я държат в ръцете си", сподели изложбената дизайнерка.

Сценографката Стела Стойнова казва: "За мен "Капитал" е първата медиа, в която влизам, когато се интересувам от някакви новини, и за мен беше вълнуващо да надзърна зад статиите и това, което достига до мен."

"Беше интересно да работя върху изложбата, защото знаех, че е важно да си припомним какво се е случвало в близкото минало, защото бързо го забравяме, а не трябва. Не само за журналисти е важно да дойдат и да видят изложбата... [За някои неща] хем имаш спомен, хем имаш чувството, че сме в една и съща ситуация и не излизаме от нея. Всъщност виждаш през колко много неща сме минали", казва Елена Стумбова.

Фотограф : Цветелина Белутова

Какво казва "Капитал" с изложбата

"Никой не харесва кучето, което хапе" - това е заглавието от първия брой на вестника през октомври 1993 г. Хапем, но никога необосновано. През всички тези години редакцията не се отказа да е в полза на своите читатели, на обществото, да е смела и да стои здраво зад принципите на етичната журналистика, да разкрива, разказва и обяснява какво се случва, за да може читателите да управляват по-добре живота си.

За това време медиите се промениха много, а България - още повече. Ако за превръщането на кучешките години в човешки трябва да се умножи по седем, то за медиите трябва поне по десет, казва Алексей Лазаров.

През кориците посетителите ще видят и колко се е променил вестникът като дизайн, като начин на писане дори. Както отбелязва и съоснователят и съиздател на "Капитал" Иво Прокопиев, поне 1000 души "са минали" през "Капитал". Той припомня, че темите, които вълнуват редакцията, се променят през годините - ако в началото фокусът е бил преходът от социализъм към капитализъм, то следват кризите, ускоряването на европейската интеграция, а за съжаление - и превзетата държава в по-ново време.

От времето, в което ползвахме дискети, до днес средствата и начинът, по който пишем се променят, но непроменен остава смисълът на "Капитал", обобщава Галя Прокопиева, изпълнителен директор на "Икономедиа".