ЕС прие новите правила за миграцията - какво означава това

Това, което е важно за България обаче, е, че пактът дава решение на силно чувствителен вътрешнополитически проблем - миграцията, който е един от основните доводи на Австрия например да не допуска България и Румъния в сухопътния Шенген. "Имаме задължение към гражданите на Европа да покажем, че Европа може да работи", заяви и нидерландският евродепутат Софи ин'т Велд след гласуването в сряда вечерта, като подчерта, че ако този вот се беше провалил (каквато вероятност имаше до последния момент), то друга възможност за съгласуване на предложение за миграция да се появи скоро, е било "пълна илюзия".

За някои политици по-добре проблемът изобщо да не бъде решен

До последния момент летяха дипломатически совалки, които да осигурят одобрението на десетте досиета от Пакта за миграцията. Трите големи групи в парламента - EPP, Renew и S&D, като цяло подкрепяха сделката, но някои от техните национални делегации планираха да гласуват против части от пакта. Не само в кулоарите на Европейския парламент, но и лидери от най-високо ниво се постараха новите правила за миграцията да бъдат приети. Според брюкселски медии френският президент Еманюел Макрон лично се е обадил на полският министър-председател Доналд Туск с последен опит да насочи своите дясноцентристки евродепутати поне да се въздържат при гласуването. Демократическата партия на Италия също се противопоставя на пакта, защото премиерът Джорджа Мелони от крайнодесните "Италиански братя" го подкрепят. Френските републиканци и социалистическа партия са против, защото Макрон го подкрепя. Евродепутатите от Централна и Източна Европа също са скептични.

"Крайната десница се противопоставя на пакта, защото се предполага, че не е достатъчно строг към мигрантите - или, нека не се залъгваме - защото те всъщност не искат проблемът да бъде разрешен. Зелените също клонят към "не", тъй като твърдят, че е твърде трудно", коментираха съветници в европарламента.

Спорните моменти

Истината е, че пактът разчита на деликатен компромис - от едната страна са страните от ЕС, които основно приемат мигранти, като Испания, Гърция и Италия, които се съгласяват да построят центрове за задържане на границата, за да обработват молбите за убежище и да изпращат обратно онези, които нямат право да останат. В замяна на това други държави (Франция, Германия, Полша и др.) ще се наложи да приемат част от бежанци или да споделят разходите за тях.

Критериите, съгласно които дадена държава от ЕК е компетентна да разглежда молби за международна закрила (т.нар. Дъблински правила), също ще бъдат актуализирани.

Лицата, които не отговарят на условията за влизане в ЕС, ще бъдат подложени на процедура за предварителен скрининг, включително установяване на самоличността, събиране на биометрични данни и проверки на здравето и сигурността, в рамките на период до седем дни. Държавите от съюза ще трябва да създадат независими механизми за наблюдение, за да гарантират зачитането на основните права.

В същото време в целия ЕС ще бъде установена нова обща процедура за предоставяне и отнемане на международна закрила (макар че мина с крехко мнозинство от 301 гласа "за", 269 гласа "против" и 51 гласа "въздържал се"). В бъдеще обработването на молбите за убежище на границите на ЕС ще трябва да става по-бързо, в по-кратки срокове за неоснователни или недопустими молби. Данните на лицата, пристигащи незаконно в ЕС, включително пръстови отпечатъци и портретни снимки на навършилите шест години, ще бъдат съхранявани в реформираната база данни "Евродак". Органите ще могат да регистрират и дали някое лице може да представлява заплаха за сигурността, дали е проявявало агресия или е носело оръжие.

Много спорно предложение, което едва беше прието (340 гласа "за", 249 гласа "против" и 34 гласа "въздържал се"), е за въвеждане на нови единни стандарти за всички държави членки за признаването на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила, както и по отношение на правата, предоставени на лицата, които отговарят на условията за закрила. Държавите от ЕС следва да оценяват положението в страната на произход въз основа на информация от Агенцията на ЕС в областта на убежището, а статутът на бежанец ще бъде преразглеждан редовно. Кандидатите за закрила ще трябва да останат на територията на държавата членка, която отговаря за тяхната молба или в която е предоставена закрилата.

С Регламента за справяне със ситуации на криза и форсмажорни обстоятелства се създава механизъм за реагиране при внезапно увеличаване на броя пристигащи, като се гарантира солидарност и подкрепа за държавите членки, изправени пред изключителен приток на граждани от трети държави.

И все пак остава въпросът дали с тези твърде строги според някои мерки не се удовлетворяват вътрешнополитически желания, вместо да има единен европейски подход. От своя страна държавите от съюза ще трябва да гарантират равностойни стандарти за приемане на търсещите убежище лица, например по отношение на жилищното настаняване, училищното образование и здравеопазването. Регистрираните кандидати за убежище ще могат да започнат работа най-късно до шест месеца след подаване на молбата. Условията на задържане и ограничаването на свободата на движение ще бъдат регулирани, за да възпира движението на кандидатите из ЕС.

• Европа си хареса модела "Руанда" за износ на кандидати за убежище

Споразуменията с трети страни

Първият опит за "аутсорсинг" в Руанда, опитан от Обединеното кралство, беше спрян от съда, но изглежда, че Дания, Австрия и сега Италия са привлечени от подобни решения. ЕС вече сключи двустранно споразумение с Тунис, като то няма да е единственото, а идеята е да се финансират държави от Северна Африка, за да поемат част от нелегално пристигналите. Редица държави по източните и централните средиземноморски миграционни пътища - Египет, Турция, Йордания, Ливан, Сенегал и Мавритания, са избрани за по-нататъшен "обмен" на бежанци.

Германският канцлер Олаф Шолц също подписа меморандум за разбирателство по въпроса с Киргизстан, а подобен документ съществува и с Узбекистан - две страни, които тази година досега са приели общо около 160 бежанци, докато Германия регистрира повече от 220 хил. молби за убежище в същия период. През ноември 2023 г. италианският премиер Джорджа Мелони застана с широка усмивка до албанския си колега Еди Рама, за да обяви нов протокол между двете страни, възлагащ обработката на кандидатите за убежище през Адриатическо море, но все още извън границите на Европейския съюз.

След като пакетът бъде официално одобрен от Съвета, законите ще влязат в сила след публикуването им в Официален вестник. Очаква се регламентите да започнат да се прилагат след две години. Що се отнася до Директивата относно условията на приемане, държавите членки ще разполагат с две години, за да въведат промените в националното си законодателство.