Климат

Експерименталните методи за забавяне на топенето на ледове в Арктика

Центърът за възстановяване на климата на Кеймбридж изпомпва солена вода на повърхността на морския лед

Ренета Георгиева

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В контекста на намаляващата лятна площ на арктическия морски лед, който според НАСА се топи с 12,2% на десетилетие, обръщането на тенденцията и ограничаването на вредите, които човечеството вече е нанесло на планетата, звучи като непосилна задача.

Въпреки това група изследователи от Кеймбридж тестват нови технологии срещу глобалното затопляне в канадското село Кеймбридж Бей, използвайки суровите условия на полярната зима и новобразувалия се лед. Това е само един от проектите за геоинженерство, които Центърът за възстановяване на климата на Кеймбридж води.

Гео какво?

Най-общо геоинженерството може да се определи като намеса в климатичната система на Земята, която цели да противодейства на изменението на климата. Някои от експерименталните геоинженерски методи включват опити облаците да се направят по-рефлективни чрез генериране на морски пръски, както и имитации на вулканични изригвания, за да се отрази повече от слънчевата енергия обратно в космоса.

Според Центъра за околна среда към Харвардския университет геоинженерството се дели на въглеродно и слънчево, като и двата метода крият своите рискове и ползи. Въглеродното геоинженерство цели да премахне част от въглеродния диоксид от атмосферата и по този начин да подпомогне справянето с основния виновник за глобалното затопляне. Слънчевото геоинженерство на свой ред се основава на принципа на рефлектиране на част от слънчевата светлина обратно в космоса с цел охлаждане на планетата.

Повече за изследването

За да проучат потенциала на замръзване на солената вода, учени от Центъра за възстановяване на климата на Кеймбридж пробиват дупки в морския лед и изпомпват около 1000 литра вода в минута до студената повърхност. Изложена на зимния въздух, тази морска вода спомага за сгъстяването на леда отгоре.

"Идеята е, че колкото по-дебел е ледът [в края на зимата], толкова по-дълго ще оцелее, когато навлезем в сезона на топене", обяснява Андреа Чеколини от английската компания Real Ice, която ръководи пътуването и цели да подпомогне справянето с топенето на ледовете.

Надеждата на изследването е, че ако ледът бъде удебелен, ще се забави скоростта на абсорбиране на слънчевата светлина от океана. В бъдеще методът би могъл да се използва за забавяне на топенето и създаването на допълнително лед в Арктическия океан.

Начело на изследването стои д-р Шон Фицджералд от катедрата по инженерни науки на университета. Проектът е подкрепен от професор Фрей Уорстър от катедрата по приложна математика и теоретична физика.

Резултати

В края на пътуването си учените забелязват покачване на леда с няколко десетки сантиметра в малката зона на изследванията си. Въпреки това все още е рано да се каже дали методът може да окаже съществено влияние върху намаляването на артическите морски ледове, тъй като не се знае дали по-соленият лед ще се разтопи по-бързо през лятото. А за да се сгъсти ледът в една десета от Арктика, мащабът на проекта ще трябва да се увеличи неимоверно.

"Според мен е доста налудничава идея, че това може да се направи в мащаба на целия Северен ледовит океан", казва Джулиън Строув, професор по полярно наблюдение и моделиране в Лондонския университетски колеж.

Изследователите в проекта подчертават, че не биха разпространили технологията, докато не се опознаят рисковете ѝ.

"Всъщност не знаем достатъчно, за да определим дали това е добра или лоша идея", признава д-р Фицджералд.

Ниво на безопасност

Макар че една част от учените мислят, че подобни методи могат да окажат позитивно влияние върху природата, докато човечеството намери начин да се справи с проблемите си, редица други специалисти имат негативно мнение. Те предупреждават, че подобни опити отклоняват публичното внимание от въглеродните емисии, които са истински критични за ситуацията.

"Истинската опасност е, че [тези методи] отвличат вниманието, и хора с лични интереси ще ги използват като извинение да продължат да изгарят изкопаеми горива", казва Мартин Зигерт, глациолог от Ексетърския университет, който не участва в проекта. "Това е безумно и трябва да бъде спряно. Кризата може да се реши с декарбонизация."

Органите на ООН по въпросите на климата и метеорологичните условия също предупреждават, че тези подходи крият сериозни рискове, включително нарушaване на глобалните климатични модели, промяна на химическия състав на океана и застрашаване на крехката нишка на живота.

"Не сме тук, за да промотираме метода като решение за климатичната криза в Арктика, а казваме, че може да бъде [част от него]," казва д-р Фицджералд. "Но трябва да разберем много повече, преди обществото да може да реши дали е разумен, или не."