Урсула, къде са ми ваксините?

"Нашият призив е несправедливостта незабавно да бъде отстранена и да се премине към това, за което сме се разбрали за процентно разпределение на база на населението", апелира Бойко Борисов във вторник след среща във Виена с шестимата недоволни от разпределението премиери. И като подчерта, че България не иска "подаяние" от ЕС, а това, което ѝ се полага, дори "заплаши", че може да прибегнем към ваксини от трети страни.

Това е нищо повече от политически театър, защото за почти спрелия процес по ваксинациите в страната виновни са управляващите, а не Еврокомисията. Проблемите с лошо структурираниия избор на ваксини в България и недостатъчите поръчани количества са известни още от началото на годината.

На фона на задаващите се избори обаче политическите негативи са върху Борисов и обвиненията към Брюксел изглеждат като много удобно оправдание за недалновидните и останали неаргументирани решения на властта за избора на ваксини и поръчаните количества от тях. Не случайно на пресконференцията след срещата Борисов посочи проблема, който го вълнува: "Какво излиза - че малтийският премиер е най-добрият премиер, задето е доставил най-много ваксини?"

Как се разпределят ваксините

Миналата година Брюксел пое инициативата по осигуряване на ваксини за целия ЕС. Комисията към късната есен на 2020 г бе договорила близо 2 млрд. дози от общо шест компании - количество, което общо е достатъчно да покрие като цяло над два пъти нуждите на цялата общност.

За разпределението на тези количества между държавите беше предложен много ясен и честен принцип: pro rata - или пропорционално спрямо населението на всяка от тях. Така всяка държава получи максимална квота за поръчка от всеки производител, която за България е 1.55% от общото количество заявено към всяка компания (виж таблицата по-долу). Сумарно за нашата страна това бяха първоначално над 30 млн дози (впоследствие броят нарасна, защото ЕК увеличи някои поръчки).

Както неколкократно Еврокомисията обясни обаче, много държави членки са предпочели по-гъвкав подход за разпределение на дозите, тъй като - поне на хартия, те са много. Според него всяка страна може да поръча и по-малки количества от квотата си, или дори да се откаже от някои производители, ако така прецени. А нежеланите от нея дози могат да се заявят от други заинтересовани държави от съюза. Този подход обаче е и рисков, защото нямаше гаранция, че всички производители ще успеят да създадт ваксини, още по-малко пък че ще се случи по едно и също време.

Вътрешеният обмен на квоти се случва в рамките на т.нар. Управляващ борд (vaccines steering board), в който всяка страна има свой представител (виж карето). За България това е проф. Венцислав Мутафчийски, който миналата есен Борисов обяви, че лично е предложил за позицията.

През януари проф. Мутафчийски заяви в интервю за БНТ, че "нашето население е 1,55% от населението на ЕС - и точно толкова ваксини получаваме от всяка пратка, която влиза в ЕС". Реалността е друга. България всъщност поръча не полагащите й се над 30 млн дози, а малко над 13.5 млн. дози, като лъвският пай от тях - над 9 млн дози, се пада само на две компании - AstraZeneca и Sanofi (виж таблицата). Единствено от тези две компании заявките на България са близо до квотата от 1.55%, докато останалите са пъти под нея.

Платежоспособната Германия пък е една от страните, които много активно са се възползвали от схемата за преразпределяне на непоисканото от другите - така тя си осигури 30 млн дози допълнително от Pfizer. Германия е заявила и 50 млн. непожелани дози от първата поръчка за общо 160 млн дози на Moderna за целия ЕС.

Така в крайна сметка България и други страни, избрали пестелив подход, в момента имат сериозни трудности с ваксинационните си кампании. Но нищо от това обаче не се е случило зад гърба на Борисов, както той твърди.

"Казват, че комитет имало някакъв, който взимал по-важните решения от Европейския съвет. Не мога да разбера как може да бъде променено решение на Съвета, без самите ние да сме го променили", заяви премиерът във вторник. Въпросния "комитет" е именно Управляващият борд за ваксините, в рамките на който България е взела решение да поиска само ⅓ от полагаемите й ваксини, и то при огромна диспропорционалност при избора на производители.

Подобна неискрена изненада изрази и австрийският канцлер Курц, от чиито изказвания се разбра, че едва наскоро "открил", че има нарушения в разпределението на ваксините според дела на населението. Неговата страна също активно участва в схемите за вътрешно преразпределение на ваксините сред страните членки, а австрийският представител е зам.-председател на Управляващия борд.

И както от Европейската комисия посъветваха Курц да попита представителя на Австрия в структурата, където държавите прилагат възприетия "гъвкав" подход за разпределението на дозите, така и премиерът Борисов би следвало да попита ген. Мутафчийски защо в България се стигна до сегашния дефицит.

"Групата на Курц за натиск" и какво иска тя

Австрия също изпитва известен недостиг на ваксини в момента, но като цяло, както призна и самият канцлер Курц, страната е в "златната среда" с поръчките за тях. Останалите източноевропейски страни, които го подкрепиха обаче, изостават с ваксинациите спрямо по-богатите страни членки и за тях инициативата е добре дошла.

Това с особена сила важи за България. Курц всъщност направи политическа услуга на Борисов, поставяйки България в центъра на "проблема", в момент, в който българският премиер има особена нужда от нея заради изборите. "Малта е на път да получи три пъти повече дози ваксини спрямо населението си до края на юни в сравнение с България", обяви австрийският канцлер миналата седмица. Всъщност повечето участници в "групата на Курц за натиск", както я нарече изданието Politico, са членове на ЕНП (с изключение на Чехия), а ситуацията изглежда сякаш е мотивирана много повече от политическа солидарност, отколкото от истинска солидарност за различните скорости, на които се случват ваксинациите в Европа.

Основното искане на виенската група сега е "коригиращ механизъм" за следващите доставки, за да се разпределят ваксините "справедливо". Представители на самата Еврокомисия вече неколкократно подчертаха, че механизма pro rata е факт и дали държавите ще се придържат към него зависи само от тях. "Подходът ни към разпределянето е бил винаги един и същ от самото начало - винаги основан на населението, освен ако самите страни членки не решат да не вземат изцяло полагащото им се. Разбира се, те могат да решат да се завърнат към системата pro rata", заяви във вторник еврокомисарят по здравеопазване Стела Кириакуди на пресконференция в Брюксел.

Това обаче далече не е толкова лесно, защото би объркало много вече разместената от самите страни членки система за доставките. Подобна промяна освен това изисква съгласието на всички страни -членки. Но дори подобно решение да стане факт, то няма да се отрази бързо на обема и скоростта на доставките. Въпросът все пак ще се обсъжда късно в сряда на ниво посланици в Брюксел, за да има позиция, когато лидерите на страните от ЕС седнат на масата в края на следващата седмица.

Решение за "компенсаторен механизъм" едва ли ще се случи, но пък е възможно заради целия шум Брюксел да бъде по-благосклонен към исканията на България за бързи "авансови" доставки на ваксини сега, тъй като страната ни е в центъра на силна трета вълна. По подобен начин извънредни пратки всъщност вече получиха Чехия (от Германия), Италия (от Франция) и самата Австрия - 100 хил дози за засегнатия от южноафриканския щам на вируса регион Щвац в Тирол. Те са поискани и договорени в рамките на Управляващия борд за ваксините към ЕК. Засега няма информация дали българският представител в него е поискал някакво преразпределение заради недостига у нас. По-вероятно е с шума, който вдигна с фалшивите обвинения към Еврокомисията, премиерът Борисов да извоюва някакви количества ваксини като предизборно подаяние заради членството си в управляващата съюза ЕНП.