Без ваксини и без ред, България се спъна точно когато не трябваше

Това създава рискове в няколко посоки. Първият е свързан с възстановането на икономиката и връщането към нормален живот. Такива може да има само при сравнително ясен хоризонт за това как се развива (и кога с какви мерки се реагира) на здравната част от кризата. В краткосрочен план масовата имунизация можеше да намали ръста на третата вълна от епидемията. Разпространението на коронавируса по принцип може да се контролира по три начина - с лекарство (каквото още няма), с ваксинации (включително ударни кампании в най-засегнатите региони) или с ограничаване на контактите между хората. Сега, при липсата на ваксини и лошата организация по поставянето им, развитието на третата вълна в България ще зависи от убежденията на отделните хора за това доколко и как трябва да се ограничават.

Фотограф : Надежда Чипева

България има малко ваксини, защото е заявила толкова

Защо в България сега има малко ваксини се разбира, ако се прочете между редовете на кореспонденцията от последните дни между лидерите на няколко държави, включително България с Европейската комисия. В петък австрийският канцлер Себастиян Курц заяви, че европейският механизъм за справедливо разпределяне на ваксините, който предполагаше това да се случва пропорционално на населението, се е провалил.

"Малта ще получи три пъти повече дози на глава от населението от България до края на юли", каза Курц на специална пресконференция. Според него има договорени допълнителни споразумения между държави-членки и фармацевтични компании. Това на пръв поглед звучи несправедливо, но от отговора на Европейската комисия стана ясно, че всъщност редица държави (и сред тях със сигурност България) са се отказали от възможността да запишат полагащите им се квоти ваксини. Освободените бройки са били взети от други държави.

Още в началото на втората вълна през есента стана ясно, че България вероятно няма да получи достатъчно количество от първите одобрени ваксини, просто защото не ги е поръчала. Ние бяхме и единствената страна в ЕС, отказала да сключи договор за ваксините на Janssen, защото са векторни като на AstraZeneca. В последствие правителството все пак реши да подпише и с тази компания, но тъй като количествата вече бяха заявени, тук се очаква да дойдат (евентуално) преотстъпени ваксини от други държави. През ноември все още не бяха сключени договори с Pfizer и Moderna, но за сметка на това имахме договор със Sanofi, които вероятно няма да имат работеща ваксина тази година. Така в основата на българската ваксинационна стратегия се оказаха 4.5 млн. ваксини от AstraZeneca.

Затова и в момента страната получава символични количества от иРНК-ваксините, които се пазят за лекари, учители и за членовете на секционните избирателни комисии. Ефектът от това е, че населението в България в момента е най-малко ваксинирано, но това не е всичко. Дори и малко ваксини, поставени на правилните групи, можеха да намалят смъртните случаи от третата вълна.

Хаосът с вакинирането е пълен

Още в началото на имунизацията обаче стана ясно, че въпреки строго определените фази кой кога да получи ваксина, графикът изобщо не се спазва - общински съветници и лекари от пластични хирургии, политици, бизнесмени и други хора с връзки получават ваксина преди личните лекари например.

В допълнение, вероятно заради неособено голямото желание за имунизация с ваксините на AstraZeneca, част от болниците започнаха да ги поставят на големи компании от IT сектора, банки, телекоми и медии. Когато това се разбра и започна да се усеща недоволство, Борисов разпореди отваряне на зелени коридори в болниците за ваксинация на всеки, който пожелае с ваксини на AstraZeneca. Предвид ситуацията и нежеланието на всички хора от приоритетните групи да се ваксинират, това може и да не беше лоша идея. Решението обаче създаде и объркване.

Още през декември желаещите да се имунизират са заявили това желание при личните си лекари и броят им в списъците по сведение на д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз по извънболничната помощ, е около 500 хил. души. Тези списъци, които вероятно вече не са и актуални, са подадени в РЗИ и на база на тях от 1 март личните лекари трябваше да започнат да получават ваксини за записаните в своите листи. Отварянето на "зелените" коридори остави хората от списъците да се чудят - да чакат личните лекари или да ходят на опашките в болниците?

Процесът трябваше да бъде подреден и от националната информационна система, чрез която всеки можеше да си запише час за поставяне на ваксина и да избере желаната от него ваксина - Pfizer, Moderna или AstraZeneca. Докато около 50 хил. души се опитваха да си запишат час, тъй като системата не включва личните лекари, и да изберат ваксина, станаха ясни три неща. Първо, че колкото и властите да прокламираха, че всеки ще има избор на ваксина, такъв в повечето случаи няма, защото има само AstraZeneca. Второ, и AstraZeneca-ваксините са недостатъчно, защото фирмата не си изпълнява договора. И трето, след съобщението, че се подозира връзка между поставянето на ваксина и смъртта на жена, премиерът Бойко Борисов лично се разпореди да бъде спряна имунизацията с ваксината на AstraZeneca.

На електронния портал, който определяше часове за имунизация в началото на април, вече е написано, че на този етап се преустановява записването за поставяне на ваксина заради временното спиране на ваксинация с продукта на AstraZeneca, а регистрираните в портала автоматично ще получат нова дата и час, след като се анализират наличностите от другите две ваксини.

Драмата с ваксинационния портал

Дори и когато работеше, електронната система имаше проблеми.

"Системата не може да се управлява от изпълнителите - не мога да въведа, че днес не работя или че нямаме ваксини. Хората идват със записан час и не мога да направя нищо. Затова поискахме достъп до техните телефони и лични мейли, за да ги предупредим. Това е голяма новост. В началото нямахме достъп до телефоните и мейлите на нашите клиенти - само виждахме, че имаме записани часове до април и трябва да сме на линия", коментира д-р Недялко Калъчев, управител на "Цибалаб". Той допълва, че сегашното спиране на имунизациите трябва да бъде автоматично уредено за записалите се с нови часове, когато има ваксини. В съобщението на сайта на информационната система е записано, че тя ще изпрати ново потвърждение и след като регистърът възобнови работа, клиентът може да си промени датата и часа на ваксинация, ако не му е удобно.

Фотограф : Надежда Чипева

Къде е масовата имунизация?

Освенхчрез записване в електронната система, другият начин да се стигне до ваксина в момента е чрез личните лекари. Там обаче проблемите също са сериозни. Те не получават ваксини на работното си място, а трябва да ходят до районните здравни инспекции. Така например личен лекар от Козлодуй (това е реален случай) трябва да остави практиката си и да отиде с хладилна чанта до Враца, където да чака на опашка с часове, за да му изпълнят заявката. Той има заявени за ваксинация например 200 души, но получава един флакон, който ще стигне само за 10 от тях.

За лошата координация може да се съди и за друго - в една от най-поразените от коронавирус области - Кюстендил, например, мобилни екипи имунизират гражданите в центъра на града, но за личните лекари и записаните в техните листи няма ваксини. Д-р Брънзалов казва, че получава сигнали за много конкретни случаи на неуредиците по градове, за които и "Капитал" има сигнали, но общата картина е ясна и всички неуредици са отстраними при по-добра координация между изпълнителите на ваксинационния процес.

Общопрактикуващите лекари и техните кабинети обаче не фигурират в националната информационна система като място, на което да бъде поставена ваксина. Регистър на желаещите за имунизация има, той е хартиен, съществува от повече от 3 месеца и в него фигурират пациенти с множество заболявания като приоритетни. В същото време личните лекари се редят на опашки в РЗИ, подобно на опашките по времето на соца за банани, но не получават достатъчно от заявените ваксини или изобщо не получават. "Имаме обещание за съдействие от здравното министерство да се въведе ред в тези опашки за ваксини. Не е нормално личните лекари да се редят по този начин. Хубаво е, че имаме записани половин милион желаещи. Лошото е, че няма редовни доставки на ваксини, а и нямаме избор, което спира процеса на имунизация и ни поставя в неравнопоставено положение в сравнение с другите ваксинационни кабинети", коментира д-р Брънзалов. Той допълва, че личните лекари са получили отговори от експертните съвети за имунизациите на пациенти с различни видове заболявания, обучени са през своята платформа и са готови да поставят и тези ваксини. Брънзалов отказва да намира връзка между разкриването на близо 350 пункта за имунизация срещу коронавирус в болници и медицински центрове и най-високата цена за имунизация, която БЛС договори за коронаваксините - 10 лв. на игла. До този момент държавата плащаше 4 лв. и 7 лв. на игла при децата.

А защо не съобщаваме нежеланите реакции

Спирането на имунизацията с устна заповед на премиера, последвана от заповед на здравния министър в този смисъл и изтеглянето на всички продукти на AstraZeneca, а не само на конкретната партида, която се разследва, е поредният удар върху и без това крехкото доверие в процеса на имунизация. Ваксината на AstraZeneca не беше особено желана първоначално заради съмнението, че е предпочетена от властите преди всички други, тъй като българският изпълнителен директор на компанията е съосновател на ГЕРБ и майка на евродепутатката Ева Майдел. Едва миналата седмица Борисов спомена, че "първи в изпитанията бяха ваксините на AstraZeneca, затова страната ни е поръчала тази ваксина". Премиерът спомена още и много по-ниската цена на тази ваксина, в сравнение с Pfizer и Moderna.

Спирането на имунизацията обаче не беше придружено с никакво успокоително обръщение към стотиците хиляди пациенти, имунизирани с AstraZeneca, които чакат втора игла през април. Още по-притеснително е, че в България няма широка разяснителна кампания какви реакции да очакват пациентите след имунизация, нито пък има достъп до съобщените нежелани лекарствени реакции, за да може човек да се ориентира предварително какво да очаква.

От плевенска болница например твърдят, че са докладвали на Изпълнителната агенция по лекарствата за случай на тромбоза и инсулт при абсолютно здрав 39-годишен мъж три дни след имунизацията. Какво точно се е случило обаче българските власти не пожелаха да споменат, извън смъртния случай, за който твърдят, че няма общо с ваксината. В останалите държави по света гражданите имат пълен достъп до докладваните нежелани реакции от ваксините и могат да направят напълно информиран избор - например във Великобритания, САЩ и Канада. В България нежелани реакции са докладвани не само за ваксините на AstraZeneca, но и за тези на Pfizer и Moderna. От AstraZeneca отбелязват, че при приложени до момента над 17 млн. дози от тяхната ваксина, няма повишен риск от белодробна тромбемболия, дълбока венозна тромбоза или тромбоцитопения, по-висок от този, който би възникнал по естествен начин в неваксинирано население, и дори допълват, че ЕМА в момента иска информация от друг производител за инцидент с тромбоцитопения.

Резултатът от проверките в България най-вероятно ще бъде, че няма връзка между инцидентите и ваксините. Кампанията ще бъде формално отворена отново, но щетите от хаоса през последните дни, а и седмици, трудно ще бъдат поправени. Ефектът от това ще бъде, че ваксинирането тук ще става бавно, а здравните рискове - лични и за икономиката, ще продължат по-дълго, отколкото в другите европейски държави.