Ще се пребори ли България за 1 милион "бързи" ваксини

Казусът е труден, защото преразпределение на дозите в полза на изоставащите с ваксинациите страни от ЕС изисква други страни да се откажат от (част от) полагащите им се дози. Защо и дали те биха направили това е въпрос, който включва няколко елемента:

• възможни политически договорки; интересен факт е, че повечето страни, които вдигнаха шум за "несправедливото разпределение", са членки на управляващата съюза ЕНП (без Чехия). България пък е хем най-изоставащата във ваксинациите, хем е пред избори, т.е. е един вид двойно "нуждаеща се"
• преценка на риска от това ваксинациите в ЕС да вървят на няколко скорости; различните темпове на имунизации са факт - България и други източноевропейски членки до лятото със сигурност няма да успеят дори да се доближат до нужните за колективен имунитет нива, докато други ще са доста напред. Това крие значителни рискове - да забави преотварянето на страните за пътуване и туризъм, съответно да забави и въвеждането на ваксинационните сертификати, а също и да задържи епидемията активна в Източна Европа по-дълго време. Това в крайна сметка би забавило цялото икономическо възстановяване на ЕС
• важно е и до каква степен страните са подсигурили собствените си нужди, за да проявят щедрост към други; много от членките са се възползвали от максимума на възможните поръчки, но заради производствените проблеми в момента всички в ЕС се борят с недостиг на дози и правителства им са поставени под вътрешнополитически натиск.

В крайна сметка ще получи ли България по-бързо екстра дози от Pfizer и колко точно засега остава неясен въпрос.

Кой си изигра лошо картите

Дотук се стигна, след като в началото на март австрийският канцлер Себастиан Курц обяви, че доставките на ваксини в ЕС не се разпределяли справедливо, позовавайки се на сметки за обема поръчки на страните членки до лятото. "Малта например ще получи до края на юни три пъти повече дози ваксини от България спрямо населението си", обяви той. Високо вдигнатата топка бе поета с предизборен ентусиазъм от Борисов, а към отбора бързо се присъединиха и Чехия, Словения, Латвия и Хърватия, които също имат трудности с доставките на ваксини. Заедно те поискаха "нов механизъм за честно разпределение на доставките".

Брюксел обаче контрира, като обясни, че е договорил предостатъчно ваксини за целия ЕС - 2 млрд. дози от шест производителя, а за разпределението им е предложен ясен и честен принцип - pro rata, или пропорционално спрямо населението на всяка страна. Така държавите получиха квота от всяка поръчка, която за България е 1.55%, или общо над 30 млн. дози. Тъй като поне на хартия квотите са големи обаче, някои държави са предпочели да поръчат по-малки количества от квотата си или да се откажат от някои производители, а нежеланите от нея дози пък са купени от други държави. Това е направила и нашата, и други страни, които сега настояват за "справедлив подход" - България е поръчала не полагащите й се 30, а само малко над 13 млн. дози, при това основно от AstraZeneca и Sanofi, а поръчките от Pfizer и Moderna са много малки. AstraZeneca се оказа ненадежден партньор, а Sanofi още не са готови със своята ваксина.

Искането на шестте държави за цялостен нов механизъм за преразпределение сега трудно би могло да мине. Първо, защото ще обърка значително вече задвижената система за поръчките. И второ, защото тези страни сами са се поставили в това положение и другите не чувстват отговорност за това. "Мога само да се учудвам от тази дискусия. В момента не виждам нужда от някаква промяна на тази прозрачна и много почтена процедура", е казал в понеделник германският държавен секретар по европейските въпроси Михаел Рот, цитиран от австрийското радио.

Като компромис обаче се повдигна разговорът за преразпределение поне на въпросния пакет от 10 млн. дози, който ще дойде извънредно по-рано, защото диспропорциите все пак са факт и могат да създадат проблеми за целия ЕС.

Според сметки, които пражкият в. "Хосподарски новини" публикува миналата седмица, поръчаното от България и Хърватия ще стигне за ваксинирането на едва 36% от населението до лятото (и то ако доставките се случват по график, а това не е факт, като AstraZeneca например, на която България основно разчита, доставя само ¼ от договорираното за ЕС през първото тримесечие). Това е много далече от целите на ЕС до лятото всички страни да са поне близо до колективен имунитет, който изисква 70%. Други пък като Малта и Дания ще разполагат с дози дори да подминат този праг (виж графиката).

Както пише изданието, това е следствие не толкова от разделение на принципа богати и бедни държави, а от чисто политически решения. България и Чехия например са поръчали малко над ⅓ от полагащото им се, докато Румъния, Испания, Белгия и Франция са поискали целите си квоти, а Германия, Швеция и Дания са купили и освободени количества от други страни. Така по-бедната Румъния ще успее до лятото да ваксинира 56% от гражданите си, което я поставя близо до Германия, Франция и Финландия, а по-богата Чехия ще успее да обхване не повече от 44%.

В крайна сметка неравенствата, породени от лоши политически преценки, могат да бъдат коригирани до известна степен, ако 10-те млн. дози от ускорената поръчка бъдат насочени към изоставащите страни, които имат сравнително малко население.

Какво се случи на срещата

На срещата си в четвъртък лидерите на ЕС не са успели да стигнат до решение за разпределянето на извънредните 10 млн. дози, като голяма роля за това има Австрия, твърди изданието Politico. Страната е настоявала да получи екстра дози редом с източноевропейските страни. Други членки обаче не са съгласни с нейното твърдение, че тя също е от нуждаещите се.

Според изданието споровете със Себастиан Курц са изнервили значително лидери като германската канцлерка Меркел и нидерландския премиер Марк Рюте. На пресконференция след срещата Руте отбеляза, че България, Латвия и Хърватия са сред страните от ЕС, които наистина се нуждаят от помощ за получаване на повече ваксини, но подчерта, че не вижда някаква специална нужда за Австрия. Ангела Меркел също показа раздразнение от претенциите на Виена, подчертавайки, че Австрия, както всяка държава от ЕС, е имала шанс да купи ваксините от цялата си квота и не го е направила.

В крайна сметка Ангела Меркел обясни, цитирана от Politico, че са помолили Комитетът на постоянните представители да намери "справедливо решение в рамките на солидарността". "Разбира се, че искаме да се придържаме към пропорционалния подход за всяка държава и все пак да прилагаме механизми за солидарност", казва тя. Колко време ще отнеме това на дипломатите и дали въпросът няма пак да се върне в Европейския съвет не е ясно. Миналия понеделник те не успяха да се разберат по въпроса и прехвърлиха решението на лидерите на ЕС. "Убеден съм, че през април ще получим 1 млн ваксини срещу ковид", каза премиерът Борисов през уикенда. Остава обаче и задачата да убеди и дипломатите на ЕС.