ЕС даде втори шанс на България да ускори ваксинациите с над 1.2 млн. екстра дози

Заедно с всички други редовни доставки, които се очакват от четирите одобрени в ЕС производители, страната ни би трябвало до юни да може да достигне минимума от 45% имунизирано население.

Но след осигуряването на достатъчно ваксини пред успешната ваксинационна кампания остават други две предизвикателства:

• Първото ще е организационно - страната ни трябва успешно да разпредели из цялата страна "студената" ваксина, която изисква съхранение при много ниска температура и има едва четири дни трайност в обикновен хладилник.
• Второто ще е комуникационно - да убеди голяма част от хората да се ваксинират. Социологическите данни показват, че делът на нежелаещите да се ваксинират остава висок - поне 40% в по-оптимистичните проучвания и до 50% в по-консервативните. Има и сериозен дял колебаещи се, а държавата дотук не е направила нищо, за да промени това. Сега в тяхна полза ще е фактът, че очакваните ваксини са на Pfizer/BioNTech, а не на AstraZeneca, която понесе много удари по имиджа си и доверието в нея сега е ниско. Въпреки това от убеждаваща комуникация сред населението, особено в по-малките населени места, има остра нужда и тя е дори силно закъсняла.

Евентуален провал на имунизационната кампания, въпреки подсигуряването на ваксини, означава риск от нова вълна на есен, продължаващи разходи около епидемията и по-бавно възстановяване на икономиката в сравнение с други държави. А в по-краткосрочен план - още един почти нулев сезон за туристическия сектор.

Доставката е шанс, макар и закъснял, за България да поправи и неприятния дисбаланс при приоритетните имунизации, при които уязвимите и възрастните хора в пълен разрез с практиката в ЕС бяха оставени на последно място. Вместо това напред минаха служители на компании от редица сектори, вкл. IT компании, банки, телекоми, медии и т.н. С пускането на т.нар. "зелени коридори" имунизационният план пък стана съвсем хаотичен.

В четвъртък от думите на шефа на "Пирогов" Асен Балтов пред БНТ стана ясно, че с договорката за екстра дозите възрастните хора над 75-годишна възраст вече ще са приоритетни, като въпросът щял да бъде поставен още в понеделник пред ваксинационния щаб. "Надявам се, че това ще бъде направено като корекция да започнем примерно с хората, които са над 75-годишна възраст, след това от 70 до 75-годишна възраст, от 65 до 70-годишна възраст", обясни Балтов. Така три месеца по-късно и насред третата вълна, която взима по над 100 жертви на ден, здравните власти се сетиха, че най-рисковите групи трябва да са с предимство за ваксина.

Компромисът

До решението за солидарно разпределение на част от пакета от 10 млн. ваксини за ЕС, договорени с ускорена доставка за второто тримесечие, се стигна след седмици на политически спорове. Темата за "несправедливото разпределение на ваксините в ЕС" бе повдигната миналия месец от Австрия, а битката за "по-честни доставки" бе подкрепена и от още няколко източноевропейски страни - България, Латвия, Хърватия, Словения и Чехия (по една случайност всички без Чехия от семейството на управляващата съюза ЕНП), които имат проблеми с темповете на ваксинации.

Проблемът идва от това, че всяка страна е имала квота - максимален брой ваксини, които може да поръча от всеки производител спрямо дела на населението си към общия в ЕС. Някои държави обаче са решили да не се възползват максимално от тях и са поръчали по-малко от определени производители, докато други са изкупили този остатък. Така в момента доставките не са пропорционални във всички страни от ЕС.

Въпреки че останалите държави подчертаха, че отговорността за това е национална, а не на ЕС или Брюксел, те все пак потърсиха компромис заради риска от това имунизациите в ЕС да вървят на различни скорости.

Опитите да се договори приоритетно разпределение на част от извънредния пакет от 10 млн. дози от Pfizer за няколко страни обаче се оказа повече от предизвикателно. Проблемът е, че за да вземат едни държави повече, други трябва да получат по-малко, което те смятат от своя стана за несправедливо. Спорът не можа да бъде решен на срещата на висшите дипломати на ЕС в средата на март, нито в последвалата среща на лидерите на ЕС миналата седмица, след което бе отново върнат при постоянните представители на страните членки.

В крайна сметка след продължилото цял ден заседание в сряда, дипломатите са приели споразумението, предложено от португалското председателство на Съвета на ЕС през уикенда. То включва "солидарно" разпределение на общо 2.86 млн. дози, но не между страните, които вдигнаха първоначалния шум, а между петте страни, които според сметките към юни ще са най-изостанали с темповете на ваксинации: това са България, Хърватия, Естония, Латвия и Словакия. Извънредни дози ще получи и Чехия. Остатъкът пък се разпределя пропорционално между всички държави членки на принципа pro-rata или според дела на населението на всяка. Дозите ще бъдат доставени към края на второто тримесечие на годината.

Кой какво получава

Разпределението на "солидарните" ваксини не е равномерно сред петте нуждаещи се държави, а е направено така, че да компенсира "грешките" на петте държави, които са поръчали значително по-малко от полагащата им се квота ваксини от Pfizer. Латвия например е поръчала едва 41% от максимума на полагаемите им се дози, България и Хърватия - 46%, Словакия - 56%, а Естония - 70%. С корекциите всички те ще достигнат 75%, като България получава най-много ваксини (заради разликите в населението) - над 1.15 млн. дози, Хърватия - 684 хил. дози, Словакия - 603 хил., Латвия - 376 хил. дози, а Естония - само 41 хил. (виж точното разпределение и постигнатите с него цели в таблицата, приложена към ембеднатия туит на кореспондента на Bloomberg от Брюксел).

Решено е и други 142 хил. дози да отидат при тежко засегнатата от пандемията Чехия, която е поръчала цялата си квота от Pfizer, но пък има малки поръчки към други производители и до лятото ще е успяла да ваксинира под 45% от населението си. С корекцията целта е да подмине таргета от поне 45%, който с новото разпределение ще успеят да постигнат също и България, Хърватия и Словакия, докато останалите две страни ще са дори малко по-напред.

В крайна сметка обаче две от страните от групата, която изначално вдигна шум за "нечестните доставки" в ЕС, няма да получат екстра ваксини - Австрия и Словения.

Австрия не крие недоволството си, а в предходните дни канцлерът Себастиан Курц дори опита да изнудва ЕС, като обяви, че ако Виена не получи нищо от пакета за "солидарност", ще блокира поръчката на ЕК за покупка на допълнителни 100 млн. дози от Pfizer. Брюксел обаче отговори, че Австрия, а и никоя друга страна, няма подобни правомощия. Като следващ ход Курц заговори за поръчка на 1 млн. дози от неодобрената в ЕС руска ваксина "Спутник V".

Двете страни са били и сред тези, които са блокирали разпределението на 10-те млн. дози, предложени от португалското председателство в последните дни според изданието Politico, но в крайна сметка са отстъпили. Така по ирония Себастиан Курц, който пръв инициира разговора за преразпределение на ваксините, давайки за пример че "Малта ще получи три пъти повече ваксини спрямо населението си в сравнение с България", остава с празни ръце, докато съратникът му по политическа линия Бойко Борисов получава най-щедрата компенсация за грешните решения на правителството му за поръчките на ваксини.