Бюджет 2023: Какво ще се случи след 10 юни

Тогава изтича действието на удължителния закон за бюджета и ако не се гласува ново, държавата може да се окаже с вързани ръце

Новият финансов министър ще трябва да намери нови източници на приходи и да ореже някои разходи много бързо, след като влезе в кабинета си.

Вера Денизова

Новият финансов министър ще трябва да намери нови източници на приходи и да ореже някои разходи много бързо, след като влезе в кабинета си. © Лили Тоушек

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

На 10 юни изтича действието на удължителния закон за бюджета и държавата може да се окаже с вързани ръце.
Дори бързо да се сформира нов редовен кабинет, той ще е притиснат от времето и може да му се наложи ново удължение, преди да приеме свой финансов план.
Заявката е за дефицит до 3% без покачване на данъци, но при вече забавящата се икономика тя ще е трудна за изпълнение.

Ако сега държавата работи с удължителен бюджет, скоро ще й се наложи да премине в още по-екзотична територия и да поиска да се приеме удължаване на удължителния закон от миналата година. Звучи като скоропоговорка, която обаче е отражение на състоянието на страната след двегодишна политическа криза - подобно на останалите системи и финансовата започва да се заплита все повече заради липсата на редовен кабинет.

Такъв се задава на хоризонта, но той вече е доста притиснат от времето, тъй като срокът на годност на даденото удължение и разпоредбите на Закона за публичните финанси заплашват след две седмици правителството буквално да се окаже с вързани ръце, що се отнася до възможностите си да харчи. На 10 юни ще спре действието на вече споменатия удължителен закон, който позволява на държавата да функционира нормално, докато няма приет финансов план за годината. Ако след тази дата няма приет бюджет обаче, правителството ще може да разходва само толкова, колкото събира. Това на практика означава да се плащат само пенсии и заплати, а всички останали пари към публичните системи да спрат, както и да не може да се поема нов дълг. Тоест държавата ще изпадне и в бюджетна криза.

На съвместния си брифинг в началото на седмицата бъдещите ротационни премиери Николай Денков и Мария Габриел посочиха като приоритет приемане на бюджет с дефицит от 3% от БВП без увеличение на данъците. Време за изготвяне и гласуването на нова рамка до 10 юни обаче няма. Затова изглежда по-вероятно новата власт да трябва да приеме нов удължителен закон, докато направи свой бюджет.

Междувременно броят на предупредителните червени лампи за състоянието на държавните финанси продължава да расте. А с тях и подклажданите от синдикатите искания за увеличения на заплатите - на надзирателите в затворите, на служителите в НОИ, на работещите в националното радио...

Не е розово

В парламента вече има внесен проект на служебния кабинет, който обаче е с огромен минус от почти 12 млрд. лв., или 6.4% от БВП. И който - ако се съди по изказванията на служебния финансов министър Росица Велкова - дори и вносителите не одобряват. Тази рамка обаче не е толкова план с политики, а по-скоро вид "показно" какво би се случило с държавните финанси, ако до края на годината се оставят на автопилот и не се вземат мерки - огромна дупка, която трябва да се финансира с многомилиарден дълг.

Към април - за когато има данни, разходите растат с двойно по-висок темп от приходите. А ако се проследи изпълнението на бюджета по месеци, ще се види, че традиционно повечето разходи на държавата са в края на годината - тогава обикновено се плащат парите по повечето инвестиционни проекти например. През второто полугодие ще натежат още повече и социалните плащания, защото от 1 юли пенсиите трябва да бъдат индексирани с 12%. Заради липсата на бюджет обаче се трупат и много отложени или забавени плащания. Например от началото на годината беше договорено заплатите на учителите да се увеличат с нови 5%, но това все още не е направено. Около 230 общини пък чакат тази година държавата да им преведе втори транш за започнали проекти през 2022 г., или общо 400 млн. лв.

В същото време само преди седмица директорът на Агенция "Митници" Павел Геренски обяви пред депутатите, че очакват да съберат с 1.4 млрд. лв. по-малко приходи спрямо рекордната 2022 г. заради по-малко внос на суров петрол през тази година. Спрямо плана за тази пък се очаква неизпълнение на приходите с около 700 млн. лв. На този фон новият финансов министър ще трябва да намери нови източници на приходи и да ореже някои разходи.

Какви са решенията

Дори и новото ротационно правителство с мандат на ПП-ДБ и подкрепено от ГЕРБ да бъде гласувано през следващата седмица от парламента, т.е. сравнително бързо, то ще има две седмици за реакция за бюджета. За такъв кратък срок обаче няма да може да изготви и приеме на две четения свой читав проект. Затова и вероятно ще се наложи ново удължаване с поне няколко седмици на действието на бюджет 2022. От финансовото министерство обясняват за "Капитал", че в този случай системите ще се финансират както досега. Разходите ще са на нивото на същия период за 2022 г., като към тях се добавят и увеличенията на пенсиите и някои заплати, както и други разходи, гласувани със закон. "Практически не могат да се свият разходи освен икономии от нереализирани дейности и проекти", посочват от финансовото ведомство.

При изслушване в парламента на Велкова преди десетина дни тя спомена, че разполагаемите средства от фискалния резерв към април, които могат да се използват текущо, са няколкостотин милиона лева. В същото време той е на ниво над 10 млрд. лв. към 19 май, ако се съди по данните на БНБ за баланса на управление "Емисионно". Тази сума варира в зависимост от това по кое време на месеца се засичат наличните пари (дали е постъпил дължимият ДДС за месеца, или пък вече са изплатени пенсиите). Уловката е, че с т.нар. удължителен закон депутатите наложиха на служебния кабинет ограничение да не може да използва средствата по единната сметка на Сребърния фонд и на средствата на ЕС. Те, грубо казано, също са част от фискалния резерв и традиционно се използват от правителството текущо през годината, вместо то да взима краткосрочни заеми, върху които се дължат и лихви. А и заради липсата на приет бюджет в момента кабинетът няма право да излиза на пазара и да иска финансиране. От Министерството на финансите уточняват, че ако се приеме удължаване на удължителния закон, за да няма държавата временно ликвидни проблеми, трябва да отпадне действието на ограничението за единните сметки. Както и да се "доразвие финансирането на НОИ и НЗОК, както и темата, свързана с допълващо финансиране по Националния план за възстановяване и финансовото оздравяване на публични предприятия". От ведомството предупреждават, че "при продължително действие на удължителния закон е възможно да възникнат ликвидни проблеми".

Така или иначе новото правителство ще има десетина дни, за да реши какво точно да предприеме. Отсега обаче е ясно, че няма да му е лесно, още повече че и икономиката започва да работи на по-ниски предавки. Това, от една страна, при равни други условия означава и по-малко приходи през тази година, а от друга, евентуално свиване на разходи за вместване в трипроцентния лимит допълнително ще тежи на свиващия се растеж.