Стоки с висок данъчен заряд

Пак с цел да се затегне възможността за данъчни измами през септември миналата година беше променена въпросната Наредба 5 на Министерството на финансите, както и на ДОПК, с които се въведе изискване за задължително предварително деклариране в НАП на всяко транспортиране на тези стоки - независимо дали става въпрос за внос, износ или движение в границите на страната. Изискванията влязоха в сила от 3 януари тази година и както стана ясно от статиите покрай BILLA и OMV, служителите на отдел "Фискален контрол" и на митниците са започнали незабавни проверки.

Проблемът обаче е в типа и обема информация, която трябва да подават търговци и производители. Иска се превозвач, име, номер на камиона, час и дата на пристигане, тегло на стоката, вид, количество, договорена стойност, място на натоварване, предназначение и т.н. Получателят пък трябва след това да потвърди в рамките на работен ден получената доставка. Веднъж подадени, тези данни могат да се променят трудно, тъй като са с УНП (уникален номер), автоматично издаден от системата на НАП. А освен това се изисква корекцията да се направи с квалифициран електронен подпис и от лице, което е пуснало първата декларация.

Неспазването на тези изисквания може да доведе до налагане на финансови санкции от данъчните и митническите органи, като често може да се иска и банкова гаранция или парично обезпечение. Стоките могат да бъдат задържани от митническите органи за проверка, което може да доведе до забавяне на транспорта и допълнителни разходи за съхранение. Проблем имат и превозвачите - нарушенията могат да имат отрицателно въздействие върху репутацията на компаниите, които се занимават с транспорт на стоки с висок фискален риск. А е достатъчно едно няколкочасово забавяне на границата, за да не се спази предварително декларираният час на пристигане на товара с всички произтичащи последици от това.

Още през есента бизнесът сигнализира, че изпълнението на новите изисквания ще е проблемно, но тогава аргументите на потърпевшите компании останаха нечути.

"Изглежда, НАП имат основателни съмнения, че с някои хранителни стоки се вършат данъчни нарушения. По мои наблюдения и от разговори с хора от сектора налице са няколко проблема: фиктивен износ, при който се ползва данъчен кредит; внос на изкуствено занижени цени, при който се плаща минимален ДДС; продажби без документи или на занижени цени на местно производство. Кое в каква степен ощетява хазната трябва да каже НАП, но не го казва. В мотивите към промените в ДОПК такава информация липсваше. И това е едната беда. Вторият проблем е, че нито НАП, нито Министерството на финансите успяха да обяснят как фискалният контрол на стоки с висок фискален риск ще се справи с първите два проблема", казва Николай Вълканов, изпълнителен директор на "Сдружение за модерна търговия", в което членуват част от големите хранителни вериги.

И каква стана

Дни след като новите нормативни изисквания започнаха да се прилагат на практика, станаха ясни и проблемите.

"Прилагането на новия режим започна без никакво съгласуване със заинтересованите страни, без подготовка от страна на самата администрация, която не беше предвидила редица казуси, част от които продължават да стоят нерешени, без готова система - в режим, в който бизнесът винаги да е в грешка. Това компрометира доверието", казва Вълканов.

Конкретика дават производителите на плодове и зеленчуци. За да спазят наредбата, земеделските производители трябва да имат кантар на полето. С него те трябва да претеглят първо празния камион, а след това натоварения със стока камион. Един такъв кантар обаче струва 100 хил. лв. И малко от земеделските производители могат да си го позволят. "Следователно земеделският стопанин трябва да отиде с натоварения камион някъде, в нечий селскостопански двор, където има такъв кантар. Това са Х изминати километри от полето до кантара, след което суровината трябва да бъде откарана до консервната фабрика, което означава нови У километри. През това време доматите отдавна са се разтекли", обясняват от Съюза на производителите на плодове и зеленчуци. И дават още примери за проблемни казуси - когато камионът пристигне в консервната фабрика, превозваните плодове или зеленчуци задължително се окачествяват и винаги има бонификация, т.е. разлика в теглото или в качеството от това, което е декларирано при тръгването на камиона. "Кой ще поеме тази разлика засега не е ясно. Втори голям проблем произтича от разликата в количествата при тръгването и при пристигането на камиона. Ако има разлика - а обикновено има - преработвателят няма право да разтовари камиона, защото трябва да изчака служители на НАП да дойдат на проверка на място. С колко служители разполага НАП и как те по време на сезон ще съумеят да бъдат едновременно на място в няколко консервни фабрики? Това означава загуби за превозваната суровина, за фермера и за преработвателя", обясняват от сектора. Така предприятия от хранителната индустрия вече се оплакват, че за да не се занимават с потвърждаване на над двеста доставки на ден, някои търговски вериги карат доставчиците си да доставят само с транспортни средства под 3.5 т., които не подлежат на регистрация, което не само ще увеличи разходите по доставка, но ще увеличи в пъти въглеродния отпечатък на храните, ще повиши замърсяването.

"Създаде се една бюрократщина, която не виждам как точно ще помогне за изсветляване на бизнеса. Който е на светло, сега се чуди как да попълни декларациите и се мъчи, а който е на тъмно, просто няма да декларира нищо", казва данъчен консултант. Според него обаче ще се разбере в средата на годината дали при ревизии данъчните ще искат УНП при всеки превоз на стоки, за да засичат подадената информация там с фактурите и счетоводните документи на фирмите.

От интервю на изпълнителния директор на НАП Румен Спецов се разбира, че в момента при проверките се изискват фактури за доставената стока. На базата на документите се прави насрещна проверка дали превозът до склада на търговеца е деклариран от доставчика и потвърден от получателя.

Шанс за промяна

Междувременно стана ясно, че е имало няколко срещи на данъчната администрация с представители на различни сектори с цел разяснения. Предлагат се и промени в Наредба 5. С тях режимът се разхлабва - данните на превозвача ще се декларират само в случаите, когато са известни. Отпада и изискването за посочване на точен час на пристигане на стоката.

Към мотивите на проекта се посочва, че предлаганата промяна е свързана "с практическа невъзможност в много от случаите предварително да се декларира очакван час на пристигане на стоките", тъй като "често е налице непредвидим престой по границите".

"На следващо място, с цел улеснение и предвид практиката при превозите на стоки с висок фискален риск задължените лица да използват спедиторски фирми с проекта на наредба се предвижда данните за превозвача (лицето, организиращо превоза) да се декларират само в случаите, когато са известни", се посочва още в мотивите.

Данъчният консултант съветва бизнесът да даде своите предложения и становища в рамките на срока за обществени консултации.

"Всички браншови сдружения от хранителната индустрия ще настояваме количествата да не се декларират преди товаренето на камиона, каквото е сега изискването на НАП", заявява д-р Диляна Попова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България. Тя обяснява, че точните количества стават ясни след натоварването на камиона. "Ако предварително декларираш, че ще натовариш 2.5 тона продукция, но по искане на клиента например или по някаква друга причина натовариш 2.2 тона, за разликата НАП ще трябва да глоби доставчика или клиентът няма да разтовари стоката. Според предварителните разговори тази промяна трябвало да се отрази и в наредбата, и в ДОПК, надяваме се да се случи", добавя Попова. И казва, че друго тяхно искане е да бъде дадена отсрочка за прилагането на наредбата и фирмите да не бъдат глобявани, докато не се напасне софтуерът, "най-малкото защото има несъвършенства в софтуера". От НАП обаче вече заявиха, че проблеми със системата им според тях няма.

Ако има добра новина, то тя е, че държавата е склонна да преосмисли изискванията си. Въпросът е защо, подобно на СУПТО, нещата винаги трябва да се случват на принципа на проба - грешка. Сметката накрая винаги е за данъкоплатците.