Градове

Южна сцена

Директорката на Драматичния театър в Благоевград за активизирането на публиката и защо лесните решения не водят до бързи резултати

Светослав Тодоров

Маргарита Мачева © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В Драматичен театър "Никола Вапцаров" - Благоевград, се случва нещо интересно. Докато повечето театри залагат на утвърдени заглавия и комедии, едва 29-годишната директорка Маргарита Мачева иска да донесе по-съвременен полъх в репертоара.

Говорим с нея в годината, в която театърът отбелязва век съществуване и малко след като представление от репертоара, "Портретът на Дориан Грей" на Стайко Мурджев, по текста на Оскар Уайлд, успешно откри фестивала Joakim Inter Fest в Сърбия.

Успехът не е само на артистично ниво. През 2018-2019 г. са продадени 20 хиляди билета, които носят 2.5 пъти повече приходи от последните три сезона. Преди да стане директор на театъра, Мачева е поставяла на сцената му като режисьор, включително неколкократно награждавания си спектакъл "Вампир" по Антон Страшимиров. Родена е в Плевен, завършва НАТФИЗ през 2013 г.

Кое беше първото нещо, което искахте да промените в Драматичния театър в Благоевград?

Със сигурност ми се искаше да променим посоката, в която той вървеше дотогава. Желанието ми е да правим представления, които са адекватни на времето като театрален език, да каним качествени режисьори със смислени заглавия. Проблем на целия български театър е липсата на приемственост между режисьорите, те трябва да се допълват, вместо да се състезават. За нас е голямо предизвикателство да се опитаме да противодействаме в това, като например в спектакъла, който направихме по случай стогодишнината на театъра - "Вапцаров: Песни за човека". В него обединихме Tея Сугарева, Стайко Мурджев, Боян Иванов, трима режисьори, които не бяха работили заедно. Дълбоко вярвам, че не трябва да се правят компромиси чрез заглавия, чиято цел е само да подобри финансовите показатели. Като се прави качествен театър, той неминуемо води и публика. Много хора не ми вярваха, но се оказах права

А откъде е идвал скептицизмът, че няма да успеете?

Не идваше от конкретно място, беше някак всеобщ. Просто в по-малките театри се е наложило мисленето, че всичко трябва да стане по системата "бързо - лесно - евтино" и задължително програмата да е съставена от комедии. А като не рискуваш и не инвестираш, съответно не печелиш - това важи както за бизнеса, така и за културата. Ако не влагаме идеи и не се вълнуваме от това, което правим, публиката също няма да се вълнува. Не смея да кажа, че сме постигнали оптималното ниво, но вървим в правилната посока.

Има ли подмладяване на театралната публика?

Да, има. От друга страна, студентите са малко повече от обичайното, но все още трудно ги привличаме по-активно и приоритет за нас е скоро да променим това. Не мога да отлича дали нещо винаги не работи или работи пред публиката в града, но примерно класическата драматургия винаги предизвиква повече интерес. Има и твърда аудитория за съботните детски представления - което също е важно в по-големия план, защото така се формира публиката - когато театърът е част от живота ти от детството.

За Благоевград не се говори така, както се говори например за Велико Търново или Пловдив - като за град, който преминава през интересен за младите хора период. Какъв е той за вас?

Като за мащабите на града, виждам съдържание и голяма надежда. Младите хора имат достъп до култура, друг въпрос е колко ще се възползват от възможностите. Радвам се, че театърът е част от този културен живот. До каква степен той е част от живота на хората в града? Благоевград не излиза от общото впечатление, че преди години театрите са имали по-важна роля. Аз съм от Плевен, помня как баба ми знаеше актьорите по телевизията от театъра, сега се наблюдава обратният процес. Но има една група хора, които са на всяка премиера и на всяко представление. Важното е, че тази група се разраства.

Интервюто взе Светослав Тодоров

Капитал градове: Благоевград