Рибен буквар в планината

Или как Георги Костов изгражда сам стопанство за отглеждане на пъстърва над Добърско

За да реализира отдавнашната си мечта за отглеждане на риба, Георги Костов разчита на собствени средства и натрупани познания

Мария Иванова

За да реализира отдавнашната си мечта за отглеждане на риба, Георги Костов разчита на собствени средства и натрупани познания © Надежда Чипева

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

*Статията е приключена редакционно преди откриването на първите случаи на заразени с коронавирус в България

"Знаеш ли колко ми е хубаво, когато предизвикам усмивка в някого." Георги Костов ни изпраща с топлина и със заръката следващия път непременно да останем да хапнем и "да си направим моабет". Намираме се в построения от него рибарник за пъстърва над разложкото село Добърско, който работи от 10 години и още от създаването си има верни почитатели. Аз самата съм тук за четвърти или пети път, а посещението на рибовъдното стопанство вече е неизменна част от програмата ми, когато съм в региона.

Изградено от Георги и семейството му изцяло със собствени средства, днес в него се развъждат около 3 тона екологично чиста пъстърва годишно. След първите години, когато продава част от отгледаните количества на пазара в Благоевград, сега вече реализирането на производството става изцяло на място. "Нямам време да отида никъде", разказва Георги. И допълва, че би могъл да разшири дейността и да снабдява магазини, но не разполага с нужните средства. А бюрократичните спънки и възможностите за злоупотреби при европейските програми са го отказали да търси финансиране чрез тях.

Трудното начало

Така, когато през 2009 г. решава да реализира отдавнашната си мечта за отглеждане на риба, в крайна сметка разчита само на собствени средства и на познанията, които натрупва в движение за този тип животновъдство. Иначе по образование Георги е агроном и преди демократичните промени ръководи местното ТКЗС. В началото на 90-те години на миналия век изкарва и един мандат като кмет на Добърско. След изтичането му обаче е изправен пред въпроса къде да търси ново препитание за семейството си.

"Огледах се - имаме гора. И така започнахме с дърводобив и преработване", разказва той. В тази сфера работи заедно със сина си над 15 години, докато в един момент не решава, че е време все пак да реализира мечтата си. "Синът вече порасна, искаше си самостоятелност и аз му казах - ето ти цеха, аз отивам и ще си правя рибарник. Защото ние освен гора имаме и вода."

В изграждането на рибното стопанство първоначално са вложени 115 хил. лв., с част от които семейството купува земи над селото. На придобития терен Георги изгражда пет басейна, в които се отглежда рибата през различните етапи от развитието й. Те се пълнят от местната рекичка Клинец, която слиза от планината. "Водата е чиста, няма варовик, нагоре е само гранит - над нас нагоре е само Баба Меца - затова и вкусовите качества на рибата са много добри", смее се домакинът ни.

В началото купува зарибителен материал, докато успее да отгледа собствени майки. Сега вече работи с тях. Малкият му комплекс включва и закрито помещение, където се извършва оплождането на хайвера и което шеговито нарича родилния дом. След което вече сериозно ни обяснява, че това става по инвитро метод, заимстван в медицината от природата.

Инвитро за риби

Вместо обаче да обособи места, където женските да хвърлят хайвера си, а мъжките да го оплождат, Георги прави това ръчно - като заедно с помощници издояват и едните, и другите риби и смесват яйцата със семенната течност. Процесът се случва в края на април или началото на май, когато в местните условия узрява хайверът. За да бъде оплодена, сместа престоява 15 минути в покой, след което се отмива и изцежда, а мъртвите яйца се изваждат ръчно с пинсети. В следващия етап, който трае малко над месец, протича развитието на ембрионите, което става на тъмно, при постоянно течаща вода и кислороден температурен режим.

След 36-37 дни, когато в яйцата вече са оформени и са видими очите на рибата, хайверът отново се почиства (като по думите на Георги 30-35% от него е загинал) и започва пукането му и излизането на ларвите. В продължение на 8-12 дни, в зависимост от температурата на водата, протича т.нар. абсорбация, по време на която те лежат на дъното на специалните касетки по собствен патент, в които Георги ги отглежда, и черпят хранителни вещества от жълтъчните си мехурчета, след което вече започват да се качват на повърхността на водата и да плуват.

"Когато две трети от рибата се вдигне да плува, тогава се захранва с външна храна", пояснява домакинът ни. Задачата е трудоемка - през първата седмица малките рибки се хранят през 15 минути в светлата част на денонощието. На втората седмица периодът се увеличава на 30 минути, като паралелно с това расте и дажбата. След това, когато вече всички рибки са се вдигнали и започват да търсят повече пространство, се изваждат от касетките в по-големи корита, където в следващите седмици постепенно се приспособяват към по-големи дълбочини - и съответно по-голямо налягане - от 7-9 сантиметра слой на водата при преместването им от касетките до 30 сантиметра преди към края на юни да бъдат пуснати в откритите басейни. Там дълбочината започва от 40 см и в следващите дни се вдига с по 5 см на ден, а храненето се разрежда на интервали от около час, като паралелно с това се увеличава и размерът на гранулите, с които се хранят.

Всички рибки плуват

Преброяването на продукцията става в края на септември. "Оставям 21-22 хиляди при нас за доотглеждане, а останалите ги давам на други колеги, които не могат да си произведат зарибителен материал", разказва Георги. Отглеждането на рибата, докато стане готова за консумация, трае поне две години. Всъщност толкова е и времето, необходимо на мъжките да достигнат полова зрялост. При женските е нужна още една година. За сметка на това пък женските могат да се издояват до осмата година, докато при мъжките процесът може да се извършва до шестата - след това рибите се бракуват и се подменят с други. "Аз практикувам - когато подменям, взимам мъжки от друг колега, за да сменя кръвта", обяснява стопанинът.

Към момента на посещението ни в рибарника има около 19 хил. малки рибки, около 8000 готови за консумация и 505 майки. Видовете, които се отглеждат, са дъгова и жълта японска пъстърва, чийто по-необичаен цвят радва особено много по-малките посетители на рибарника. Иначе, макар и по думите му вкусовите й качества да са една идея по-добри от тези на дъговата, отглеждането й е по-трудно, поне в местните условия. Пробвал е да развъжда и балканска пъстърва, но не се получило. "Опитвах, 'земах 300 бройки балканка, сложих вътре - не може да вирее на тия условия. Тя си е дива, иска си други, специални условия - тука не става."

Говорейки за тях, Георги подчертава, че първото и най-важно условие за произвеждането на пъстърва с добри вкусови качества в стопанството му е водата. От съществено значение е и храната, с която я отглежда. "Храната за рибата трябва да е риба или отпадъкът от рибни продукти. Ако правиш имитации, пазарът ще те изхвърли", категоричен е той. Причината е, че пъстървата е хищна риба и затова не трябва да бъде на вегетарианска диета. Опитвал е с различни храни - и български, и вносни - като в крайна сметка в момента работи с компания, която произвежда в Холандия и в Австрия. Сред важните условия е и поддържането на чистота в басейните. "И на четвърто, но не на последно място - отглеждане на рибата с любов. Това не е клише. Това са нещата."

С упоритост и усмивка

Преди няколко години дава рибарника под наем, но отскоро отново лично се занимава със стопанството. "Видях, че не върви както трябва, и си го взех обратно. Сега възстановявам. Почти е възстановено всъщност, вече всичко съм напълнил, всичко е готово, прехвърлено, очистено, дезинфекцирано", пояснява Георги.

Произведената риба продава изцяло на място. "Когато направих рибарника и заработихме, никой не ме знаеше. Отивам с една УАЗ-ка, с една вана с кислородна бутилка, на пазара в Благоевград. Дойдоха там хора, питат откъде е тая риба, от Бричи бор ли - става въпрос за рибарника под Рилския манастир, а аз им казвам: не, това е риба от Добърско. Купиха си някои от тях и ми остана малко. На следващата събота, когато отидох, със слизането в пазара виждам 2-3 групички си пушат цигарите и си правят моабет и един показа "УАЗ-ката идва". Надойдоха и други хора и вече питат това ли е рибата от Добърско", разказва през смях.

С разрастването на дейността обаче сега вече не му остава време да слиза до пазара. И въпреки че липсата на средства го ограничава да увеличи допълнително производството, е доволен и на това, което е изградил. За 2018 г. приходите от дейността на рибното стопанство са 28 хил. лв. Общата инвестиция в него вече възлиза на 180 хил. лв., а очакванията на Георги са тя да се изплати в рамките на 12 години.

Иначе, освен да си купите готова и почистена риба за вкъщи ("рибата след хващането в рамките на половин час трябва да се почисти, за да запази идеално вкусовите си качества"), можете да хапнете и на място в малкото заведение, което двамата със съпругата му Мария изграждат към стопанството си. А в него освен вкусните й гозби, приготвени по местни рецепти, можете да се насладите и на прекрасната природа, да чуете славни истории за героичното минало на Добърско (прапрадядото на Георги е бил съратник на Левски в легията на Раковски) и дори да попеете с любезните домакини (Мария е била част от прочутата група на Добърските баби, вписани в Националната система на живите човешки съкровища). И в крайна сметка неизменно да си тръгнете с усмивка и с обещанието за нови срещи.