Училище за природа в селото на несъгласните
Екоучилището в село Влахи показва нагледно как човек може да върви напред в хармония с околната среда
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Пиринското село Влахи е обратното на Бермудския триъгълник. Там изчезват неща. Тук се събират хора, които не са съгласни с властта. Думите са на Димитър Василев-Велин. Говорим си с него в стаята на Училището за природа в селото.
Той е авторът на идеята за създаването на място, което да служи като демонстрационен център, показващ, че е възможно човек не само да живее в хармония с природата, но и да върви напред с нея - не назад.
Децата са си тръгнали малко по-рано. Основните теми, с които се занимават в училището, са енергийната ефективност, управлението на отпадъците, климатичните промени, биоразнообразието. Както и органичното земеделие според концепцията за пермакултурата на Бил Молисън. Или философията, че в природата няма загуба на енергия, всичко се върти между растенията и животните и човекът в неговото домакинство може да живее по подобен начин.
До селото се стига трудно по път от Кресна. Само тук-таме има асфалт. В близост до училището е и имотът на Сидер Седефчев. Художникът, който се премества в селото със семейството си и заедно с брат си Атила спасява изчезващи породи каракачански овце, кучета, коне и кози. Сред тях са най-малката овца в Европа - каракачанската, и най-голямата коза в Европа - калоферската дългокосместа коза.
"Няма местни хора тука. Само пришълци сме", казва Димитър Василев. Когато дошли да купуват сградата на училището, все още имало 12-13 баби и 5-6 дядовци. През турско време селото е опожарявано много пъти, разказва Димитър. Гърците също са го палили, защото искали да се преподава на гръцки, казва той. "Комунистите са искали да го затрият. Не са искали да има тука хора", казва той.
Пожарите сякаш преследват селото. Последният е от 2017 г. Тогава изгоряло и сърцето на Димитър - зимната градина на училището. То обаче има планове и този път да се възстанови от огъня и да продължи.
Офис в полите на Пирин
Димитър Василев-Велин има дълга биография в сферата на опазването на природата, като е концептуален създател на BlueLink.net и съучредител на мрежата от името на ЕКО-КЛУБ 2000, организация за еколози и ветроходци.
В даден момент решава, че няма голям смисъл за природозащитна организация да има офис в София и е по-добре той да е позициониран сред природата. "Решихме, че си заслужава повече да се насочим към образованието и да започнем да работим с децата, защото явно ще се изпуска влакът", казва той. Село Влахи се оказва идеално за целта. Близо е до Национален парк "Пирин" и до Кресненското дефиле и болезнената екологична тема за тунела, който няма да се случи. Климатът е подходящ, т.е. лятото е топло, а зимата - мека. Там вече е и Сидер Седефчев и проектът му за спасяване на местните породи.
Едновременно с това община Кресна търси купувач на сградата на училището. Той трябва да запази предназначението му, като сградата не функционира като училище от 1975 г. и вместо това е приютила магаре и слама. Явява се още един кандидат, но той иска сградата за склад и бързо отпада от състезанието. Така в началото на 2003 г. сградата е купена със средства на "Си Ви Ес България" (CVS - Cooperation for Voluntary Service), организация, която има за цел да промотира доброволчеството в социалната сфера и опазването на околната среда. До 2008 г. с училището се занимава основно CVS. През 2008 г. се създава фондацията "Училище за природата", учредена от "CVS България", като тя е нагърбена със задачата да го управлява и развива.
Основните действащи лица в училището във Влахи са трима - Димитър, инициатор на идеята и местен координатор, Юлия Йорданова - член на настоятелството на училището и един от съучредителите на "Си Ви Ес България", и Мирослава, която им помага. За изграждането и развитието през годините помощ идва и от много доброволци.
За лука, моркова и жабата
Основната концепция е "да се строи с природосъобразни материали и да запазим традициите за строителство в съответния регион", разказва Юлия Йорданова. Самата сграда трябва да е въплъщение на всичко, което ще се учи в нея.
Така тоалетните се разполагат отвън в двора. Под тях се слага бидон, а за почистване се изсипват трици, които идват от дървопреработвателно предприятие в близост. Когато бидонът се напълни, съдържанието с триците отива в дупка в земята и се зарива, след два месеца няма и следа какво е попаднало там, като мястото или може да се използва повторно, или отгоре могат да се посадят орехи.
Построена е и зимна градина, в която се отглеждат и екзотични видове - дървена постройка с висока предна стена, за да хваща максимално слънчевите лъчи. Задната е по-ниска и е и стена на кокошарника, като така се ползва и топлината, създавана от кокошките, обяснява Юлия.
Дворът е оборудван с кокоши трактор, като подвижният кокошарник без под се използва вместо оране, като птиците вършат това вместо вас. Културите в двора се отглеждат на принципа на пермакултурата на Бил Молисън. Идеята е да се избегне растителната защита, която е една от най-опасните неща, казва Димитър, като се залага на това, че в природата определени животни и растения потискат други и се пазят взаимно от вредители. Така съществуващи в двойка морковът и лукът или чесънът и ягодите нямат нужда от пестициди. Специалното езерце за крастави жаби и "хотелът" за хищни оси осигуряват допълнителна подкрепа. Или това, което се иска от собствениците на градината, е да създадат обиталище за през лятото за опазване от жегите и място за размножаване и да оставят животните да свършат всичко останало.
Единственото по-комплицирано е отоплението на сградата, за което е помогнала френската Veolia, която по това време все още не е концесионер на "Софийска вода" и с нея прави връзка доброволец от Франция. Отново е търсен ефектът на минималното използване на енергия. Използва се пиролизен котел, с много по-висок коефициент на полезно действие от обикновен на дърва. Работи със сух дървен материал, който поради липсата на кислород започва да тлее и така се образува газ.
За добрата воля и пожарите
Училището се развива с помощта на фондации и доброволчески труд. В началото голяма подкрепа оказва Швейцарската програма за развитие, като с нейни средства се финансира реконструкцията на сградата. Училището работи по проекти, финансирани от норвежки грантове, "Младежта в действие" и други по-малки донори.
Доброволческия труд е съществен, като обикновено ентусиастите са чуждестранни доброволци. За това помагат CVS и Times Heroes. Когато няма средства, нещата се правят на мускули, като местните програми на отделните институции не са опция.
Децата, минали през Училището за природа, са над 300. Основно идват от Кресна и от региона. През 2017 г. по екогрант на "М-тел" се провеждат и петдневни лагери. Първият лагер е с ученици от Кресна и читалището и неговия клуб "Виж природата". Вторият лагер започва на 1 август с деца от село Микрево. Денят 2 август променя всичко. Огънят тръгва от гробищата на селото, като унищожава зимната градина и тоалетните.
През същата година през август е и големият пожар в Кресненското дефиле, като огънят стига до хълмовете над фермата за редки породи.
Все пак през септември е проведен третият петдневен лагер с деца от Благоевград, като с пари от дарения тоалетните са възстановени. Това обаче е и последният по-дълъг лагер, а зимната градина все още не е възстановена. За нея ще са необходими повече средства, като желанието е тя да е по-добра от предишния път и да се разшири.
"Да намериш финансиране в днешно време не е лесно. Да чукаш на 1000 врати изисква много време и енергия", казва Юлия. Проблем е и липсата на достатъчно отдадени хора. Преди години например доброволците са се задържали и по половин година. Сега трудно издържат на едно място 2-3 месеца, забелязва Юлия. Или мераклии има, но не и за дълготрайни ангажименти. Остава въпросът кой ще продължи нататък.
2 коментара
Бях преди време в този район. Сега разбирам за драматичната съдба на селото през вековете (знаех само са борбата на комунистите с горяните). Не знам дали ще се възроди като населено място, но фермата и училището са много добра платформа за устойчиви дейности там.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.