Френското сърце на България

Хората в града са на същото мнение - фестивалът никога не бива да спира.

Трудният път към Благоевград

Историята на Francofolies в Благоевград започва в началото 90-те години, когато е основан и Американският университет в града. В този период се провеждат три издания (през 1991, 1992 и 1993 г.). Това се случва непосредствено преди България да стане пълноправен член на Международната организация на франкофонията през 1993 г. По незнайни причини след тази година провеждането на фестивала е прекратено.

През 2011 г. мандат за управление на общината получава доскорошният кмет Атанас Камбитов. Той събира екипа и поставя въпроса за Francofolies на дневен ред. "И започнахме да търсим пътека към френските партньори, за да го възстановим", разказва Шопова. "Намирането на тази пътека отне едни 4 години. Пробвахме чрез външното министерство на Франция, пуснахме писма, искахме да не прескачаме институции", спомня си тя. Традиционният път обаче не води до голям успех.

Накрая се намесва случайността. Тя се появява в лицето на дъщерята на д-р Желю Желев - Станка Желева, която е работила дълги години заедно с Христина Шопова по организацията на детски панаири. Шопова споделя за голямото желание на местната власт за възстановяване на Francofolies в града и за опитите да се свържат с френските организатори. Станка Желева помага със свои контакти. "Звънна ми след час и ми каза "отговориха ми, идват след една седмица", спомня си Шопова.

Така директорът на фестивала Фредерик Шарпай пристига в Благоевград през април 2015 г. и бива убеден от градската управа, че градът иска отново Francofolies и че ще се справи. Нещата се случват амбициозно, като желанието е фестивал да има още през септември, при това той да е тридневен.

Фотограф : Йордан Михайлов Източник: Francofolies

Франкофони от всички страни

Техническите изисквания обаче са сериозни, звездите, които ще дойдат, също - сред тях са Боб Синклер и Патрисия Каас. Този мащаб води след себе си нужда от съответните финансови средства. Така през август общината съобщава на френските си партньори, че се отказва от фестивала и няма да се справи.

Изненадващо френски партньор на компанията организатор поема инициативата да помогне финансово. За реклама на събитието остава само месец.

Когато краят на септември е вече тук, се случва всичко, което не бива да се случи. Вали дъжд, Ерос Рамацоти конкурира с концерт в София, а вълчицата от местния зоопарка се оказва избягала от клетката си и информацията за това и акцията по залавянето й заливат новинарския поток. Въпреки всички пречки Francofolies е възроден, а публиката, посетила събитието, е от близо 4 хил. души. Пет години по-късно Христина Шопова ще каже, че тези няколко хиляди са станали най-добрият посланик на фестивала.

През следващата година датата на провеждането му е изместена през по-логичния месец юни. Събира се 25-хилядна публика, а сред групите на сцената са Gipsy Kings и Zaz. Магазините в града са изпразнени от посетителите и според очевидци изглеждат като след война. Празни са дори някои от щандовете на Metro. Площадът не успява да побере хората.

През 2017 г. порасналият вече фестивал се премества в парк "Македония". Присъстват между 30 и 35 хил. души. През 2018 г. публиката е една идея по-малка, а пикът е в следващата - 2019 г., когато Francofоlies е посетен от над 45 хил. души.

Финансирането на един фест

Бюджетът на събитието е около 700 хил. лв. От тях 460 хил. лв. идват от община Благоевград, която възлага организацията и провеждането на музикалното събитие на френското дружеството "Франкофоли".

Основната задача на френските партньори е наемането на артистите, но те осигуряват и технически екип, който оказва помощ за сцените и за комуникационната стратегия. Част от средствата на бюджета отиват за лицензионни права за провеждането на събитието. Освен подкрепата на местната власт такава идва и по линия на три министерства (общо 80 хил. лв.) - на културата, на външните работи и на образованието. Средствата, които се събират от спонсори, са около 150 хил. лв.

Събитието засега е безплатно, но общото мнение е, че ще бъде икономически по-ефективно при събиране на дори минимални такси за вход. Причините са две. Първо, публиката става по-ангажирана, когато си е купила билет, и така рискът да не се появи при лошо време и вече направени разходи за идването на популярни и актуални в световен мащаб изпълнители е по-малък. Второ, организаторите показват желание да канят изпълнителите звезди, чиито хонорари са много високи.

1 евро за 8 евро

Фестивалът Francofolies носи значителни ползи за града. Сметките на общината показват, че за всяко вложено евро има 8 евро възвръщаемост в местната икономика. "Това е нашата цел. Ролята на общината е да създава добри условия и да търси такива възможности", казва бившият заместник-кмет.

Освен с икономически ефекти фестивалът се отплаща на домакинския град и с помощ за създаването на положителен имидж. "Ако не е Francofolies, трудно човек от чужбина ще реши да посети Благоевград. Обикновено отиват в големите градове или на морето", казва Шопова. Тя си спомня как през 2015 г., когато френските медии са отразили фестивала, са показали карта на България с една пулсираща дестинация - Благоевград. "Ние страшно се нуждаем от положителна реклама. Имаме какво да покажем", казва тя.

Във всяка следваща година числеността на посетителите от чужбина, които идват за фестивала в Благоевград, расте. В началото тези гости са основно от съседни държави като Гърция, Македония, Сърбия и Румъния, докато при последното издание вече има фестивални туристи, дошли от Виена и Париж. Расте и броят на местните жители, върнали се специално за събитието.

Градът вече се задъхва в настаняването на големия брой гости. Ето защо организаторите решават и определят място за палатки и къмпинг. На помощ са и всички населени места в региона като Банско, Разлог и Сапарева баня.

Francofolies носи много ползи и за бизнесите в сферата на туризма и услугите, като голяма част от гостите остават в града поне 3 дни. "Ние правим съпътстващата програма. Целият град е фестивал", казва Шопова. "Париж например би погълнал едно такова събитие, затова във Франция той се прави в Ла Рошел", пояснява тя.

Ако малкият град има преимущества и привилегии в културен план, безспорно те се крият във възможността мястото да заживее с фестивала. В рамките на три дни в годината "френската музика" и Благоевград успяват да постигнат точно тази хармонична цялост.