Градове

Баня – изгряващата СПА звезда

Разложкото село все по-успешно се налага като атрактивна дестинация за балнеоложки туризъм, а инвеститорският интерес расте

Към възстановената Турска баня вече има инвеститорски интерес

Десислава Лещарска

Към възстановената Турска баня вече има инвеститорски интерес © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

*Статията е приключена редакционно преди откриването на първите случаи на заразени с коронавирус в България

В планинското село Баня има цели 72 сондирани и каптирани извори с гореща минерална вода, което го прави второто по богатство у нас на този ресурс след Велинград. То все по-успешно се налага като популярна СПА дестинация - близо е до Банско и Разлог, само на 5 км разстояние, но с доста по-балансирано развитие на туризма и пазара на имоти. Освен с минерални извори селото привлича и с исторически и природни забележителности. Заслуга за репутацията на Баня имат и няколко много успешни хотелски комплекса във високия сегмент, които поставиха дестинацията на картата на луксозния туризъм.

По думите на бившия кмет Мария Юрганчева: "Баня се разраства, но не се презастроява." "Традиционно във вътрешността на селото няма големи парцели, няма големи дворове, големите хотели са изнесени в покрайнините и мястото запази облика си. В центъра има предимно малки семейни хотелчета", казва тя. Юрганчева е кмет до ноември 2019 г., когато губи изборите на балотаж от кандидата на ГЕРБ Магда Първанова с 62 гласа. Преди да оглави местната администрация, с години е работила в един от първите и най-популярни СПА комплекси в Баня - "Римска баня".

"За 2018 и 2019 г. легловата база се е увеличила с над 500 места. Баня има 3000 души население и леглова база от 2500 места. Като се сложат малките семейни хотелчета и къщите за гости - около празниците и летния сезон жителите на Баня се удвояват", казва бившата кметица. По думите й 72-та каптажа засега покриват нуждите на съществуващите хотели, но постоянно се регистрира интерес от инвеститори и местните се притесняват, че могат да останат без вода за собствени нужди - в селото има няколко чешми за минерална вода за свободно ползване, както и т.нар. чопури - пералища, на които все още могат да се видят жени и деца с легени с пране. "Все още има големи количества", пояснява Юрганчева.

Легендите за Баня

В периода 2012-2014 г. с финансиране от програма "Регионално развитие" в с. Баня са възродени двете стари бани - Турската (Муртова или Муртина) от XVII век и т.нар. Римска, известна още като Старата българска баня. Дотогава двете красиви каменни постройки са в окаяно състояние, но с близо 2 млн. лв. са възстановени почти в оригиналния си вид, а пространството около тях е облагородено и в момента функционира като малък парк и градска градина. Бенефициент по проекта "Адаптиране на паметниците на културно-историческо наследство" е община Разлог. Той включва не само реставрация, консервация и експониране на двете бани - паметници на културата, но и изграждане на двете паркчета, създаване на посетителски информационен център и обучение на персонал, както и рехабилитация на улицата, която свързва двете бани.

"Това е старата Римска баня" - сочи каменната постройка Юрганчева и продължава: "Легендата разказва, че тя е построена по заповед на Филип Македонски, който бил ранен в някаква битка край Воден (старото българско име на Едеса в днешна Гърция). И тогава той научава за лековитата вода в Баня. Покрай селото минава и стар римски път. Той идва и раната му заздравява за две седмици. Вече от Рим Филип Македонски разпорежда на това място, където е намерил помощ, да бъде построена баня, за да помага на всички. Твърди се, че тя е връстница на Траяновата колона в Рим от 113 година от новата ера." Т.нар. Римска баня е реставрирана през 1730 г. и е функционирала до 70-те, след което е оставена на произвола на времето. Тя е по-красивата от двете исторически забележителности заради уникалната си мраморна облицовка, подменена преди няколко години, защото била тежко увредена. Много други неща като мозайки, смесители и фасади обаче са запазени във времето. Преди реставрацията от XVIII век горещата вода е стигала до коритото по "спирали", за да се охлажда. "Това е най-топлият извор (близо 60 градуса по Целзий - бел.ред.). Навремето тук беше пералището, или както го наричам "фейсбукът на моето време", казва с усмивка бившата кметица.

Турската баня в другия край на селото е строена по подобие на Римската. И за нея се носят легенди. "В Баня е имало турска махала, тук е живяло заможно турско семейство (Муртазови - бел.ред.). Синовете на агата отиват на война и един от тях праща армаган на баща си, че е жив - едно гюле. Минава време, те се връщат от война и синът пита къде е гюлето. Бащата казал, че непотребното гюле е отишло на торището. Синът казал да го донесат, разбили го, а вътре - пълно с жълтици. Агата от благодарност към Аллах, че е запазил синовете му живи, прави баня с тези пари", продължава с разказите Юрганчева.

За съжаление в проектите за възстановяване не са предвидени душове и съблекални и двете бани не могат да функционират по предназначение, но всеки посетител може да ги разгледа и да послуша увлекателните истории за създаването им от служител на местния туристически информационен офис, който се намира до Муртината баня. "Пет години след отчитане на проекта по него не могат да се правят никакви промени. Този период изтича сега и на мен много ми се иска баните да се направят действащи", казва Юрганчева. Желанието й вече зависи до голяма степен от новата администрация на селото. Ozturk Group, която контролира хотелите "Регнум" в Банско и Баня, потвърди пред "Капитал" интереса си да инвестира в турската баня, така че тя отново да заработи по предназначение.

Магнит за инвестиции

През 2016 г. в Баня заработва луксозният комплекс "Хот спрингс" на строителния предприемач и бивш собственик на ресторант "Крим" в София Явор Капитанов. Инвестицията се изчислява на между 10 и 20 млн. лв. Той е разположен на 18 хил. кв.м разгъната застроена площ, включва 4+ звезден хотел, СПА зона и балнеологичен център, регистриран по Закона за лечебните заведения, 2 тенис корта, два големи басейна и няколко по-малки, конферентна зала, подземен паркинг и др. Комплексът има и собствено селско стопанство с оранжерии и др. Макар и във високия ценови сегмент, "Хот спрингс" може да се похвали с висока целогодишна заетост от около 70%. Комплексът "Римска баня" също отчита целогодишна заетост от около 60%.

Инвестиции от порядъка на 10-20 млн. лв. все пак са рядкост, но по-малките също заслужават внимание. През 2018 г. например заработи "Регнум баня термал" - комплекс с открити басейни, ресторант и СПА център. Той се намира зад турската баня и е "продължение" на хотел "Регнум" в Банско. Инвеститор е турският холдинг Ozturk Group, собственици на бензиностанции "Опет" и на още няколко хотела във високия клас. "Това е един от най-добрите комплекси от този тип в региона, с изключително добра инфраструктура. Посещава се много не само от гости на хотела, но и от много хора с апартаменти в региона, туристи и местни", казва Светлин Якимов, маркетинг мениджър на "Регнум".

През 2019 г. се довършва един от най-интересните комплекси в Баня - къщи за гости, изградени изцяло от дърво. "Дървената конструкция е много различна от монолитното строителство", коментира инвеститорът Иван Пачеджиев. Вложението в комплекса е над 2 млн. лв. собствени средства. По думите му най-ценният ресурс на Баня несъмнено е водата, но освен нея клиентите държат на качество и на различно преживяване. "Затова решихме да рискуваме с този тип строителство, което не е много разпространено у нас и не е много лесно за изпълнение", казва предприемачът. Комплексът ще се състои от шест къщи, които ще се изграждат поетапно. Първите две са завършени. Пачеджиев е на мнение, че потенциалът на Баня остава голям за разлика от Банско, а местната власт работи добре с инвеститорите.

От обявите на сайта на община Разлог става ясно за още една голяма планирана инвестиция - в селото: благоевградската "Табак текник" на Самир Хади Алдулайми иска да строи комплекс върху 6 дка. Той ще включва 3-етажен хотел, басейни, СПА център и др. Инвеститорът е поискал преценка за необходимостта от екологична оценка на проекта. Самир Хади е иракчанин с българско гражданство, който от много години развива бизнес в Благоевград и София чрез фирмите си "Юръпиън тобако сървисис", "Строй комерс 2003" и "Табак текник". Сред дейностите им фигурират търговията с цигари и ремонт на машини за цигарената индустрия, както и строителство.

Преди три години Баня е избрана и от един необичаен инвеститор - производител на балони за летене и батути. Заводът вече е изграден в покрайнините на селото, а по думите на бившата кметица скоро там ще се провеждат демонстрации, изложби и обучения във физичните закони за деца.