Островът на изоставените съкровища

Историята на острова

"Созопол е преди всичко известен като наследник на най-старата гръцка колония на Западния бряг на Черно море - Аполония Понтика. Водолазни огледи на съвременните пристанищни съоръжения на рибарското пристанище през 1986 г. доведоха до случайното откриване на фрагменти от къснохалколитна керамика от края на V хил. пр.н.е.", пише в концепцията, изготвена от екип начело с уважавания арх. Тодор Кръстев.

Най-вероятно при създаването на гръцката колония Аполония градът е бил разположен на днешния полуостров Созопол, включващ по това време и Св. св. Кирик и Юлита. През XV век разглежданата територия е включена в пределите на Османската империя. Островът е практически изоставен, а вероятно около XVI век той се откъсва от сушата вследствие земетресение или в резултат от споменатите геологични процеси, които водят до непрекъснато потъване на бреговете, се посочва в изследването. През ХХ век мястото събужда интерес. Държавата решава да построи рибарско училище там. През 1924 г. немският възпитаник арх. Стоян Николов изработва архитектурните планове, а през 1925 г. тържествено е положен основният камък в присъствието на цар Борис ІІІ. По време на строителството на сградата островът е свързан с града чрез вълнолом, който пази Созополския залив и водата там остава спокойна винаги.

Сградата на Рибарското училище е завършена през 1930 г. и в нея започват учебни занимания. През 1934 г. Рибарското училище е закрито и превърнато в база за организиране на временни и постоянни курсове за консервиране на риба, риболов, изплитане на рибарски мрежи и др. От 1934 до 1940 г. тук е преместена Морската търговска гимназия от Варна, а по-късно островът е предоставен на морския флот. След 1945 г. островът изпълнява функциите на военноморска база на Българската народна армия.

Изоставената сянка

След 1990 г. военноморската база постепенно е изоставена. През 2007 г., по време на тройната коалиция, правителството прехвърля стопанисването на острова на регионалното министерство, а част от неговата територия е предоставена за управление на МВР за нуждите на Главна дирекция "Гранична полиция". По това време функциите на острова не са изяснени. Съществуват намерения той да се превърне в туристическа атракция с луксозни хотели, игрални заведения и др., с всички рискове за ценното културно наследство, се посочва в концепция. Източници на "Капитал", както и от самото културно министерство споменаваха частните интереси като риск - имало е идеи да се комерсиализира мястото, като се превземе от различни добре познати на обществото бизнесмени.

През април 2010 г., по време на първия мандат на ГЕРБ, островът е отнет от регионалното министерство с решение на Министерския съвет и се дава за управление на Министерство на културата. В началото има някаква енергия за действие по проекта. Същата година МК съгласува основен ремонт на сградата на училището с подписа на тогавашния зам.-министър д-р Тодор Чобанов, който впоследствие беше зам.-кмет на Столичната община. През септември 2010 г. се възлага и въпросната концепция, която цитираме и в тази статия, а година по- късно тя е готова. "През последните двадесет години архитектурно-строителната ценност е необитаема и неподдържана, като голяма част от архитектурните й елементи са в лошо техническо състояние: фасадните мазилки са обрушени и опадали на много места, частично са разрушени декоративните рамки около прозорците, както и покривните корнизи, от които липсват отделни елементи", се констатира в нея през 2011 г. В началото на същата година министерството дори съгласува подробен устройствен план на острова, за да може да кандидатства за финансиране по оперативна програма "Региони в растеж" за основен ремонт на училището и да се направи музей там. В следващите 10 години целият обект е оставен да се разрушава и това не се случва въпреки празните обещания.

"Надяваме се територията на целия този апетитен парцел, който гласяха за казино, да се превърне в място за културен туризъм", казва през февруари 2010 г. президентът Росен Плевнелиев, тогава регионален министър, цитиран от редица медии, и сравнява по важност тази задача с магистрала "Тракия". Идеята на Министерството на културата е там да отвори врати музей на черноморските цивилизации, а не да правим само "алкохолен туризъм", твърди Вежди Рашидов.

Всичко остава на думи - магистралата бе завършена и в нея се наливат десетки милиони за ремонти вече години наред. Що се отнася до острова, той е оставен сирак. От 2010 г. досега се смениха няколко редовни министри, сред които Вежди Рашидов и Боил Банов, които управляваха най-дълго. Никой от тях не се вълнува особено от съдбата на училището и острова.

Нова страница

В отговори до "Капитал" през април 2021 г. културното министерство твърдеше, че е започнало "проучвателна работа за реализация на проект за остров Св. св. Кирик и Юлита". Реално обаче преди това е имало цяло десетилетие мълчание и бездействие по темата. Подозрения на запознати с историята, с които разговаряхме, е, че това може дори да е умишлено. Идеята е била сградите да се рушат до момент, в който няма как да се възстановяват, и така да има оправдание да се съборят и там да се появи нещо ново и лъскаво. Парадоксалното е, че министерството плаща за охрана на острова през всичките тези години, но не полага и капка грижа за неговото състояние.

Когато Велислав Минеков става служебен министър в средата на 2021 г., той заварва изоставената концепция и се заема да я "съживи". Самият той става председател на инициативен комитет за острова, така че дори и след като напуска министерския пост, остава ангажиран с каузата. На изслушване в общинския съвет на Созопол в края на март 2023 г. той разказа, че това е "изоставен" обект и "сградата е потънала в разруха, там расте една джунгла". "От основната сграда са извадени радиаторите, изкъртен е паркетът, унищожен е парапетът, който е виенско ковано желязо", разказва той. Въпреки това никой не е държан под отговорност за нехайството към сградата и изобщо острова.

По време на изслушването му Минеков разказа и че твърде много време се отделя на археологически разкопки и това трябва все пак да приключи някога. Наистина разкопки там има поне от десетилетие и те може да се считат за пречка пред проекта, ако не приключат все пак в някакъв момент.

• По созополските калдъръми

Бъдеще за джунглата

През последните две години обаче има движение по казуса със Св. св. Кирик и Юлита. Със заповед на министъра от 25 октомври 2022 г. островът е обявен за групова археологическа архитектурна и историческа недвижима културна ценност с категория национално значение, уточниха от МК за "Капитал". Според експерт на министерството това предпазва мястото от евентуални набези на комерсиални интереси, които пак може да възкресят идеята за хотели и казина. Сега предстои да се изготви и задание по концепцията. След това вече може да се направи конкурс, най-добре международен, за проект за архитектурно и техническо задание. Министерството на културата обясни за "Капитал", че са отпуснати 240 хил. лв. за ремонт на покрива на основната сграда и още 30 хил. лв. за аварийни дейности, за да не бъде компрометирана сградата. Предстои да се възлага обществена поръчка по реда на закона.

В процеса са въвлечени още участници, за да има и повече тежест. Т.нар. декларация за намерение беше подписана с посолството на Франция чак през декември 2022 г., макар че за нея се говори около две години преди това. "Предлага се френска експертиза, която да подпомогне на този етап предпроектното проучване, въз основа на вече направените проучвания и предложения, по-специално извършеното през 2010 г. изследване от архитект проф. Кръстев. Целта е да се проучат още по-задълбочено условията за осъществимост и съдържанието на проекта, да се изследва и дефинира икономическият модел на бъдещото функциониране, отражението върху икономиката и туризма, както и националното и международното позициониране на този проект, който ще бъде с изцяло ново геополитическо измерение в Черно море, и т.н., за да избегнем, както твърде често се случва, включително и във Франция, да започнем да реализираме проект, чиято задача не е добре дефинирана и чиято финансова устойчивост не е осигурена", обясниха от френското посолство в България за "Капитал". Вече беше проведена и работна среща на културното министерство с агенция "Франс музеум" - организация, която подкрепя музеите и обектите на културно наследство в тяхната адаптация към съвремието с експертиза. От МК уточниха, че в България отсъства такъв тип модел на работа и агенцията е особено добра в превръщането на идея в готов продукт с подробна и финансово обоснована програма. "Зацикляне" често се случвало точно без такава програма. Министерството в момента се опитвало да договори да има българи в екипа по програмата.

Ремонт на сградата е можело да има още преди 10 години, но никой не се е заел. Сега тя е на прага на разрухата. Фотограф : Капитал

По темата се включи и ЮНЕСКО, като през март помощник генералният директор Ернесто Отоне посети Св. св. Кирик и Юлита. "ЮНЕСКО беше чувствителен към амбициозните планове, които заинтересованите страни на различни нива имат за острова, и насърчи властите да определят бъдещото използване на обекта около амбициозен, но целенасочен проект, като същевременно гарантира, че бъдещият културен център е интегриран в град Созопол и област Бургас, свързана със своите граждани и своите културни и академични институции, за да противодейства на сезонния ефект на морските курорти. И наистина, двете фасадни сгради, строени през 20-те години на миналия век по проект на българския архитект Стоян Николов, са с най-висока архитектурна и историческа стойност и най-вероятно ще бъдат обект на специално внимание от страна на българските власти", коментираха от организацията за "Капитал". От там добавиха и че могат да помогнат с набирането на финансиране. Точна сума за проекта няма как да има на ранния етап, на който е, но вероятно става дума за няколко десетки милиона лева.