Варна, морето, разрушените сгради

Баня "Гъбата" е построена между 1964 и 1966 г. по проект на арх. Косьо Христов (1922 - 2014). Иронично, може да проследим казусите на града, като погледнем какво се случва със знаковите сгради, на които е автор. В ареала са хотел "Черно море", преминаващ през ремонт (от "Комфорт" ООД, които ще работят и по хотела на мястото на "Гъбата", по проект на "Планинг" ООД), който променя основно вида му. Христов е работил и по реконструкцията на Кукления театър (място, в непосредствена близост до което горя два пъти стара къща в очакване да стане паметник на културата), както и Фестивалния комплекс. В рамките на същия този център е и нефункциониращият вече хотел "Одесос", на арх. Борис Далчев (брат на поета Атанас Далчев и на скулптора Любомир Далчев), но инвестиционните намерения към него са в момента в застой.

"Фактът, че не успяхме да се преборим за запазването на такава емблематична сграда, илюстрира състоянието на днешното общество в България - деградирало заради ширещата се мощ на материалния интерес", написа в позиция Българската асоциация за термално наследство след първите новини за разрушаването на сградата. "Илюстрира и състоянието на българската държавност, която де факто липсва. Нека запазим минута мълчание в памет на "Гъбата" и да се помолим за по-добри управници на страната ни!"

Архивни снимки на "Гъбата", построена в средата на 60-те години на ХХ век

От своя страна официалната позиция на "СВП инвест" казва, че законодателството е спазено, няма минерална вода на територията, а помпената станция, някога доставяла водата, е отдавна компрометирана; взети са всички екологични мерки, обектът се намира отвъд архитектурния резерват, а "капиталовият план е съгласуван с виновните за този развой институции".

Казусът стана повод и за неочакван развод: на 19 април кметът и член на ГЕРБ Иван Портних внезапно поиска оставката на главния архитект Виктор Бузев, а сред мотивите за това той посочи, че научил от медиите, че "Гъбата" ще бъде разрушена.

Въпреки учудването на Портних проблемът с архитектурното наследство не е нов: през последните 15 години няколко знакови сгради в града изчезнаха, други са в неясен и дълъг период на ремонт, а въпреки че не липсват, примерите за качествено и функционално реновиране са по-скоро рядкост и често въпрос на частни проекти. Развитието на Варна се движи едновременно бързо и хаотично.

Казусът с "Гъбата" е само симптом на по-голям и системен проблем

Aрх. Ирина Ефтимова живее със семейството си в т.нар. Гръцка махала на Варна, съвсем близо до "Гъбата" и историческото ядро на града. Според нея има реален риск качеството на живот да се влоши. Тя наблюдава казуса с някогашната баня едновременно като професионалист и като жител.

Въпреки че се занимава и вълнува основно от опазване на културното наследство, тя не се описва като краен противник на съвременната архитектура. "Дори напротив, мисля, че в съвремието чрез средствата на архитектурата, както и чрез научно-техническото развитие може да бъде пресъздадена и реализирана всяка идея, така че да е максимално удобна за обществото и щадяща културното наследство. Това обаче за съжаление в България рядко се случва едновременно", казва Ефтимова, която е част от студио Insula и проекта Varna Heritage, в който се категоризират различни архитектурни примери в града, с достъп до всички налични данни за обектите, често в различна фаза на разруха.

Тя очертава няколко фактора, които трябва да се имат предвид при проектиране и реализация на инвестиционна инициатива на това място: зоната е с доказано наличие на археологически обекти от няколко културни пласта - Античност, Средновековие, османски период; има основно жилищно застрояване - ниско и средно високо строителство и множество сгради от края на XIX и началото на XX век; това е зона със специфични градоустройствени характеристики, останали от предни епохи - тесни улици, неправилна градоустройствена схема; има наличие на плитки подпочвени води и специфична геология, характерна за морската ни зона. "Ако всички тези елементи са отчетени, то би следвало новата сграда да се впише адекватно в градската структура и да създаде един модерен оазис, който по-скоро да подпомогне добрата функционалност на зоната с иновативни решения."

Други професионалисти в бранша, с които "Капитал" се свърза, също потвърдиха опасения, че в процеса на изграждане на хотела може да се заличат потенциални археологически находки въпреки официалната позиция на инвеститорите.

Ако има липса на институционален консенсус колко е ценна Гъбата, то според Ефтимова ситуацията е различна при професионалистите в областта и афектираните от промените граждани.

"Тук обществото и специалистите бяхме на едно мнение - че сградата е част от културно-историческото наследство на града, има не само архитектурно-строителна, но и научна, историческа и социална стойност. Беше подаден и регистрационен фиш за предоставяне на статут на сградата съгласно ЗКН, но институциите отново бяха по-бавното звено в този двубой. Разрешението за строеж е факт, а строителните дейности са в ход. Дали обектът ще бъде изпълнен добре и как ще се впише в живота на варненци тепърва ще разберем."

В позиция до активистите, които се бориха за спасяването на баня Гъбата, посещавалият Варна холандски арх. Кристиян Мюлер определя сградата на баня Гъбата като възможност история, форма, съдържание и място да влязат във взаимовръзка в услуга на обществото и да се получи т. нар. placemaking. Вижда и паралели с архитектурния стил на Льо Корбюзие и Оскар Нимейер. "Обновяването винаги дава сила на обществото и възможност за развитие, включително на самите хора, но запазване на сграда без да бъде изяснена функцията ѝ, никога няма да е печеливш ход. Съответно трябва да се търси ново съдържание. Начин за това е международни фондации и държавни институции да се ангажират с реновацията, а после мястото да бъде отдадено на някой, който да капитализира процеса. Ако продуктът е убедителен, той ще привлече внимание, инвеститори, международни посетители. Всичко зависи от кооперативността на собственика и властите."

Високите вълни на бюрокрацията

Ирина Ефтимова работи на свободна практика от 2010 г. и казва, че отношението към архитектурното наследство от страна на администрацията е в негативна тенденция. Според нея липсата на адекватна дигитализация затруднява процеса на проектиране - изключително проблемни са процесите по събирането на изходна информация и на установяване на административни или градоустройствени обстоятелства спрямо обектите.

"Например - често общините и Министерството на културата имат разногласия относно статута на обекти на културно наследство или режимите им за опазване, които стават ясни чак при започване на инвестиционна инициатива. Това става повод за спиране на инвестиционната инициатива до изясняване на обстоятелствата и така проектите замират в някое мазе на съответната институция. В това време физическото измерение на обекта вече едвам се крепи или в крайния случай се е саморазрушило. Такива примери във Варна има много, например сградите на ул. "Дръзки" 25 и "Петър Парчевич" 15."

Изоставена постройка на ул. "Петър Парчевич" 15 Фотограф : Ирина Ефтимова

Друг проблем са тромави процедури и комуникация между одобряващите институции.

По закон срокът за съгласуване на внесен проект в НИНКН е 4 месеца, но според впечатленията ѝ рядко се спазва. Впоследствие преписките отиват в Министерството на културата, където често се задържат по два месеца, преди да бъдат разгледани. "Ако имат късмет и не са изгубени в дебрите на архивните потайности", отбелязва Ефтимова. Следва ново връщане в НИНКН и окончателен отговор.

"В много от случаите в моята практика, след години премятане по гореописаните административни пътеки, разработката се изпраща на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ). Пред този съвет до момента лично съм докладвала три задачи - едната е със заведено дело в съда от името на възложителя (от 2020 г.), а другите две вече повече от година нямат решение."

До какво води това? Не само възможност инвеститори и архитекти да се откажат от определен проект, но и да са още по-скептични, ако става въпрос за обект с история. "Вместо да бъдат възприемани като потенциални обекти с добавена стойност, в България недвижимите културни ценности се смятат за утежняващо обстоятелство, което създава огромен икономически риск. Това се случва именно заради непреодолимите бюрократски небивалици, случващи се в момента."

Според Ефтимова нестабилната политическа ситуация е допълнителен катализатор за задълбочаването на описаните проблеми. "А като стигнем до местната администрация, положението е подобно, като нека имаме предвид, че на локално ниво задкулисните интереси имат много по плодородна почва. Деградиращата историческа среда в центъра на града е доказателство за това."

Един от най-явните примери за подобен провал на комуникация между институциите и липса на визия е т.нар. "Дупка" в самия център, която остава неразрешен казус от близо три десетилетия. "Там ерозират сериозно не един, а два археологически обекта, от които единият представлява най-старата открита до момента крепостна стена на античния Одесос. Тя не само е в риск, а вече 70-80% от нея са в насипно състояние."

Други специалисти, с които "Капитал" разговаря, подчертаха и липсата на реални и ефективни мерки за санкции на собственици, които не поддържат имотите си.

Защо скоро няма да има ред в хаоса

Друг млад архитект, Теодоси Пончев, също вижда изпуснат потенциал някогашната баня да се превърне в модерен термален комплекс или да има друга функция, която да съчетава обществения интерес с възможността за дългосрочна устойчива реализация на необходимата инвестиция след архитектурен конкурс. Той вижда като нормално всеки град да се трансформира и променя във времето, но тук идва едно "но".

"В последните години Варна следва обратната тенденция: поради заличаване на вече заложените във времето ѝ отличителни черти губи своя различим от другите градове облик", казва Пончев, роден във Варна, работил и учил между Цюрих и Щутгарт, а сега в София.

Според него се взимат градоустройствени решения в разрез с посоката, която следват редица държави - за опазване на ценни сгради, които притежават потенциал да бъдат емблеми на архитектурата и културата на своя период. "Особено обекти, които са първоначално замислени с обществено ориентирана функция, биват неглижирани и както при случая с "Гъбата", оставени на произвола. Градът е отражение на неговото общество и затова трябва да се пази вече събраното знание и памет в него. Варна има нужда от визия и идеи, които да водят до всеобхватни последователни решения."

Поддържането на архитектурата от средата на миналия век ще ни даде и различен, по-малко идеологически обременен поглед. "Архитектурата от 60-те и 70-те години по българското Черноморие е била визитната картичка на страната ни пред туристи и всъщност тя не е идеологически обременена, а напротив - напредничава за времето си. Тя приема много от базовите принципи на модерната архитектура, свидетелства за неговия универсален език и ражда сгради на световно равнище с естетически издържани решения, с мисъл за заобикалящата среда", посочва Пончев.

Как той вижда близкото бъдеще на центъра на града и колко са реални опасенията на протестиращите? "Замяната на обществената функция с хотелска такава коренно ще промени възприятието на жителите. Сграда с подобна височина ще наруши заложения градския силует, който създава плавен преход към Морската градина и плажната ивица. Уличната мрежа също така не предвижда толкова голям обем, който би довел до значително засенчване на прилежащите пространства и жилищни сгради, казва Пончев, който вижда загуба на идентичност в този процес. Той припомня, че градоустройственият облик трябва да има предимство и архитектурата да се съобразява с него, а не да се правят компромиси с цел максимално усвояване на застроена площ, променящи негативно облика на града.

"Жалко е, когато централната част на един исторически и природно богат град чрез архитектурното и функционалното си видоизменение има тенденцията да се превърне в дефиницията на така наречените спални - крайни крайградски квартали с беден набор от обществени функции и безлична архитектура."