Колко взимат кметовете

Определена така, заплатата му (която е била последно увеличена през август с 12%), не противоречи на законовата уредба, защото там има само едно ограничение - да не надвишава тази на министър, което е спазено.

В годината на местните избори, "Капитал" реши да провери какво се случва със заплащането на местно ниво и събра от над 40 общини данни за заплатите на кметовете им. Резултатите показват, че средните заплати на градоначалниците варират изключително много - между 2 и 5 хил.лв. (като средната е около 3-3,5 хил.лв.) Това се дължи на липсата на ясен регламент как и с какви мотиви се регулира заплащането на кметове.

Има и една очевидна тенденция, която не важи само за Никола Козлево: кметовете на по-малки населени места взимат повече от тези на големите градове.

За заплатите - по пощата

"Капитал" изпрати запитвания до всички общини в по-големите области (Стара Загора, Варна, Бургас, Русе и Пловдив), както и няколко извън тях (като Пазарджик и Плевен), за да сравни нивата на заплащане на ръководителите им.

Това упражнение ни доведе до няколко извода. Пръв и най-очевиден е изводът, че каквото и да се случи, "Български пощи" винаги ще имат сигурни клиенти в лицето на българските общините. Въпреки опитите за електронно управление, местните власти все още трудно се доверяват, че имейлът върши официална работа.

Това води до любопитната практика да се принтират и скенират документи, пълни с хиперлинкове. Така, независимо дали са пратени по имейл, или по пощата, тези линкове трябва да се пренапишат на ръка.

Но това са детайли. По-важно е, че отвъд техническите им способности, някои общини са открити и прозрачни, докато други продължават да крият информация, дори когато тя трябва да е публична.

Такъв пример е кметът на община Аксаково, област Варна, който съдейки по декларацията, представена пред Сметната палата, отчита основно трудово възнаграждения от над 50 хил.лв. годишно или над 4,3 хил.лв./месец. В мотивите за отказ на изпратеното от нас запитване за размера на възнаграждението му се посочва, че това е лична информация без обществена полза и няма причина да бъде дадена. По подобен начин се аргументираха и от община Родопи.

Какво казват числата

Средната заплата на кметовете на общините Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора е 3.3 хил.лв. В същото време кметовете на средни общини (20-100 хил.човека) като Асеновград, Карлово, Раковски и Айтос, получават средно 4,3 хил.лв. (виж таблицата).

Що се отнася до средната заплата на кметовете в малки общини до 20 хил. души - тя е около 3 хил.лв., но и сред тях не липсват изненади. Така, например, в община Белослав с население от 10 хил.човека (в област Варна), кметът взима 4,2 хил.лв., а в Павел Баня - 14 хил. човека (Стара Загора) заплатата му е 4 хил.лв. - и в двата случая са по-големи от тези на кметовете на областните градове.

Въпреки че от НСОРБ твърдят, че "в повечето случаи е намерен баланс на местно ниво по както отношение на разполагаемите средства, така и по отношение на средните работни заплати в администрацията или в общината като цяло", събраната от нас информация показва, че възнагражденията на голяма част от кметовете не са съобразени с никакви показатели, различни от допустимия лимит.

Как се определят заплатите на кметовете

Заплатите на кметските наместници са в размер до 80 на сто от средната основна месечна заплата за кмет на кметство в общината, допълва тя, което ще рече, че с вдигането на едното, има възможност за увеличаване и на другото.

Заложеният максимум (министерска заплата) е променен през 2018 г. (и влиза в сила от 1 януари 2019 г.), когато тогавашното мнозинство от депутати от ГЕРБ гласуват увеличението им. Дотогава възможност да взима министерско възнаграждение е имал само кметът на София, а на останалите са били определени минимуми и максимуми в зависимост от броя на населението в общината, като крайното решение отново се е взимало от общинският съвет, но таванът е бил по-нисък. Относно това изменение от НСОРБ считат, че "възприетият от 2019 г. подход за лимитиране на възнагражденията на изборните лица е достатъчно обективен и на този етап не се налага неговата промяна".

Някои общини включват и допълнителни критерии като брой население, казва Калчева, като примерите за това са малки и са предимно за кметове на кметство, а не и за кметове на общини.

Откъде идват парите

В определени случаи може да има дофинансиране от общинския бюджет, което обаче е възможно само за общините, които имат достатъчно свободни средства за да направят съответното дофинансиране, обяснява Калчева.

Идеята заплатата да е свързана с финансовото представяне на общината се отхвърля от НСОРБ, заради концентрирания модел в България, където огромна част от парите идват от държавния бюджет.

Общата субсидия, предвидена в Закона за бюджета за 2022 г. за възнаграждения на кметове и кметски наместници според данни от НСОРБ възлиза на 93 млн.лв., което е почти два пъти повече от сумата през 2017 г., когато сумата е била 57 млн.лв. Тези средстват представляват около 20% от цялата сума, която е предвидена за останалата общинска администрация (464 млн.лв. за 2022 г.).

Заплатите на кметовете са срочни, определят се в началото на всеки мандат, а при необходимост се актуализират - отново с решение на общинския съвет в рамките на допустимия лимит. В момента обикновено се случва следното: по предложение на кмета, общинският съвет гласува дадено възнаграждение, без да е нужно да посочват каквито и да е мотиви за това, освен министерското постановление за възнагражденията в бюджетната сфера.

Малки и големи

Липсата на критерии (каквито и да са те) за определяне на възнагражденията, както и липсата на изискване за мотиви на увеличението на това възнаграждение, водят до това изкривяване. В малките населени места, където няма местни медии, активни граждани и в които общинският съвет наброява 10-ина души (обикновено от една партия - тази на кмета), е лесно да се прокарва увеличение на заплатата, без това да е обвързано с резултати.

За сравнение, в края на 2021 г. столичният кмет Йорданка Фандъкова отказа предложението да повиши заплатата си до максимално допустимото тогава (от 2,9 на 6,4 хил.лв.).

Изворът на корупцията

Това са и областни центрове с концентрация на хора, индустрия и транспорт, т.е. проблемите за решаване и парите, за които кметовете там отговарят, са много повече. В този ред на мисли, проблемът не са толкова по-големите заплати на малките кметове, а по-ниските такива на големите.

Заплатата обаче сама по себе си не е условие да няма корупция - това изисква както интегритет на самия кмет, така и увереност, че има разследващи органи, които да преследват нарушенията. Емил Кабаиванов, който взима 5,5 хил.лв. като кмет на Карлово (това е и най-високата цифра от всички, от които получихме отговор), е осъден за безстопанственост и нерегламентирани разплащания с европейски средства на близки до него хора.

В момента отговорността за милиони левове превръща общините в един от най-големите извори на корупция в България.