Концернът ПИМК влезе в бизнеса с отпадъци със завод за рециклиране на пластмаса в Пловдив

"Марица полимер" има китайски съдружници и работи от началото на годината, но има проблеми с водата, сигнали на граждани и проверки на институции

Заводът функционира в близост до стопански обекти, главния път Пловдив-Асеновград, а разстоянието до жилищните блокове на район Тракия по права линия е по-малко от 2 км.
Заводът функционира в близост до стопански обекти, главния път Пловдив-Асеновград, а разстоянието до жилищните блокове на район Тракия по права линия е по-малко от 2 км.
Заводът функционира в близост до стопански обекти, главния път Пловдив-Асеновград, а разстоянието до жилищните блокове на район Тракия по права линия е по-малко от 2 км.    ©  Капитал
Заводът функционира в близост до стопански обекти, главния път Пловдив-Асеновград, а разстоянието до жилищните блокове на район Тракия по права линия е по-малко от 2 км.    ©  Капитал
Бюлетин: От Седмото Тепе От Седмото Тепе

Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция

Темата накратко
  • Заводът отваря веднага след като инвеститорите се сдобиват с терена и според данни от РИОСВ няма нужда от екологична оценка.
  • Месец след като стартира, са извършени последователно проверки от Басейнова дирекция, ВиК и РИОСВ заради сигнали на граждани и са издадени предписания
  • Съдружник е китайски инвеститор, който има два опита за този тип дейност в България

От началото на годината в Пловдив функционира нов завод в областта на отпадъците - за рециклиране на полипропилен, един от най-разпространените видове пластмаса.

Дружеството не е общинско, а частно. Зад инвестицията стои "Марица полимер". Управителят на дружеството Васил Боснешки представи проекта като плод на българо-китайско партньорство, като идеята е в бъдеще да бъдат привлечени още китайски инвеститори в България. Съдружници в "Марица полимер" са собственикът на "Трафик сот" Иван Петлешков, "Рециклираща компания Пловдив" със собственици Петко Несторов и Илиян Филипов (собствениците на транспортно-строителния конгломерат ПИМК) и с най-голям дял - "Европейска рециклираща група", където съдружници са Янг Ванг и Джоу Шидан.

Тези китайски имена не са нови в бизнеса с боклуци в България: през 2019 г. правят неуспешен опит да изградят завод в Брацигово, като идеята е осуетена от недоволството на жителите. Малко след това се настаняват под наем на Рогошко шосе, където престояват едва 5-6 месеца отново заради сигнали и предизвикани от това проверки срещу тях.

Дружеството "Марица полимер" пък е учредено през 2018 г. с равни дялове на Хасан Авджъ и Севгин Шакир Шакир - кандидат за общински съветник от ДПС. Въпреки че през 2019 г. има внесено инвестиционно намерение за разработване на завод за рециклиране на пластмаса в РИОСВ, само година след това - през 2020 г., "Марица полимер" се продава на сегашните ѝ собственици. По думите на Васил Боснешки, който управлява и други компании от галактиката ПИМК, същинската дейност е започнала на 1 януари тази година, когато фактически е получена и първата суровина.

Инвестициите в отпадъци и рециклиране в България обаче почти винаги повдигат вежди, защото често влизат в сблъсък с правилата на общините, регулациите за околната среда и най-вече с гражданите. Така е и този път. Един месец след заработването му сигнал е подаден до териториалните поделения на всички компетентни органи в града - РИОСВ, Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БД ИБР) и ВиК. Сигналът е подаден от областния управител Йордан Иванов, като той самият е алармиран от своите съпартийци - общинските съветници от "Демократична България", а те - сезирани от граждани. Започва поредица от проверки, назначени от Иванов.

Сигналите са свързани с нарушения на де факто всички етапи в цикъла на преработка на отпадъка: екологичните норми, неспазване на изискванията за съхранение на получените бали с материала и нарушение в добиването на вода от собствен водоизточник.

Проверките са извършени през февруари, като две от тях - тази на ВиК и БД ИБР, завършват с предписания - за премахване на собствения водоизточник и сключване на договор с ВиК за услуги, какъвто не е бил сключен - за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчна вода.

Това не спира завода. Към настоящия момент "Марица полимер" продължава да упражнява своята дейност и обжалва предписанието на БД, а договора с ВиК е вече сключен и е единственият източник на вода в момента на мястото.

Дейността на завода

Заводът е разположен в границите на Пловдив, на изхода на града в посока Асеновград, до самият главен път, а достъпът до него е ограничен с пропускателен пункт, изграден от собствениците на терена и контролиран от "Трафик сот" (виж карето), които в началото на годината се сдобиват и с улицата, която е покрай терена. Балите с материала, които е предмет на преработка в завода, се виждат при преминаване по пътя.

Заводът функционира с разрешение на РИОСВ - Пловдив, издадено в края на 2021 г., като изключително изненадващо е преценено, че за него няма нужда да се извършва екологична оценка за въздействие на околната среда и такава не е правена. МОСВ бяха запитани по темата, но препратиха към регионалната дирекция и отказаха отговор.

В отговори за "Капитал" управителят на дружеството Боснешки опроверга част от сигналите като неколкократно подчерта, че използваният от тях вторичен материал не е боклук, не се гори или заравя в земята, а е специфичен вид пластмасов отпадък, който се преработва за последващо ползване.

Суровината се закупува от цяла Европа, включително и България, а до преработката ѝ се съхранява сепарирана и опакована в бали на терена. В наредбата за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци е записано, че отпадъците следва да се съхраняват така, че почвата да не бъде замърсена от тях. От сигналите на граждани и видно от направени снимки обаче струпаните на терена отпадъци за преработка се съхраняват директно върху земята и са разположени навсякъде в района на обекта.

Боснешки обясни, че на мястото до момента са изградени две поточни линии за преработка на полипропилен (и по-конкретно бигбегове) и една за преработка на ABS материал - стари принтери, пластмаса от мониторите, електрическите ключове и контакти и т.н., като предстои да се внедри и една линия за преработка на найлон. Материалът, който се произвежда е регранулат, приложим в производството на редица пластмасови изделия.

По думите на управителя дейността в завода ще се разширява, като се предвижда и преработка на PET материали, каквито са пластмасовите бутилки. Боснешки отказа да коментира направената инвестиция и очакваните резултати от дейността, като обясни, че информацията е конфиденциална и не желае да бъде споделена публично. Той обаче неколкократно посочи, че ще покани "Капитал" за тур на завода и представяне на китайския партньор, както и ще предоставят данни за това как се ползва продукцията, как се преработва и откъде идва.

Кладенец фантом

От протоколите за извършените проверки, които "Капитал" видя, става ясно, че основен проблем в дейността на завода е намиращия се на терена сондаж за вода. Съгласно Закона за водите такова водовземно съоръжение следва да бъде заявено за регистрация независимо дали е новоизградено, или е съществувало на терена преди неговото закупуване.

"Сондажът, който се намира на територията на имота, е изграден от предишните собственици - вероятно ГУСВ ЕАД - Пловдив, категоричен бе Боснешки пред "Капитал". Според източник на "Капитал" обаче съоръжението или е изградено, или разширено впоследствие.

След извършената проверка през февруари от Басейнова дирекция установяват, че нужното разрешение за водоползване от собствен водоизточник липсва, заради което и издават предписание за демонтирането на помпеното съоръжение и запечатване на кладенеца. Фирмата счита предписанието за незаконосъобразно, което е и причината за неговото обжалване, като в момента делото се гледа в Административен съд - Пловдив.

Пред "Капитал" Боснешки представи подаденото заявление към БД за регистрация на тръбния кладенец, което е входирано още в началото на декември 2021 г., като заяви, че такова забавяне за издаване е "в разрез със закона". От БД обясниха обаче, че процедурата е тромава и всъщност дългите срокове не са изключение, като след подаване на заявление кладенецът не може да се използва, докато не се издаде разрешението.

В момента е демонтирано помпеното съоръжение и е запечатан кладенецът. От областната управа коментираха, че не е ясно какви са водните количества, които са добити, къде са били заустени след използването им и има ли незаконно канално отклонение към градската канализация - всичко това трябва ВиК да каже. Дейността на завода продължава, като източник на вода вече е ВиК, като според Боснешки и РИОСВ доставната вода се пречиства с изградени за целта съоръжения.

С щедрата благословия на ГУСВ

Интересна е историята на терена, на който се разполага заводът. Той е с предишен собственик ГУСВ (Главно управление "Строителство и възстановяване") - държавно предприятие, което към днешна дата е акционерно дружество с принципал МРРБ. Предприятието е обявено в несъстоятелност и има назначен синдик.

Справка в имотния регистър (ИР) показва, че теренът е придобит от "Холц" заедно с три други терена в близост един до друг през 2021 г., като преди да станат собственици, те са били наематели, а "Марица полимер" - пренаемател по това време.

Още като пренаематели "Марица полимер" внасят в РИОСВ - Пловдив, инвестиционно намерение за откриване на завод. Подготовката на завода още преди теренът да бъда официално придобит от настоящия собственик, е ясен знак за две неща: от една страна, прехвърлянето на собствеността е била сигурна, а от друга - дружеството очевидно е опитвало да се пребори с така или иначе тромавите процедури и да си осигури всички нужни документи максимално бързо.

До придобиване на собствеността се стига след провеждане на две тръжни процедури. Първият търг е отменен заради "административна грешка в цената на обявените имоти". В него обаче накуп са били предложени различни имоти в няколко града. Втория търг се провежда няма и месец по-късно - на 2 юли, а корекция на цената няма. Единствената разлика е, че имотите от различните градове са разделени в различни тръжни процедури, като тези в Пловдив са предложени за 4.44 млн. лв. начална цена и са придобити от "Холц". Към този момент синдик е бил Мария Шукерова. "Капитал" я потърси за коментар, но не получихме отговор.

Проблемът с разпродаването на апетитни имоти на ГУСВ е забелязан миналата година и от служебния регионален министър Виолета Комитова, която коментира пред БНТ: "В момента се боря през НАП и съда да спрем продажбите. Някой под масата се опитва да продаде имотите." Това каза бившата министърка, но развитие по темата след това няма.

От "Холц" през "Марица полимер" до ПИМК

"Марица полимер" не е собственик на терена, на който е разположен заводът, а е само наемател като мястото е придобито от "Холц" - фирма, притежавана от собственика на "Трафик сот" - Иван Петлешков. Още преди да е станал фактически собственик на терена, в качеството си на наемател, дружеството на Петлешков преотдава имота на "Марица полимер", където самият той е съдружник редом с Васил Боснешки.
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    skyfighter avatar :-|
    skyfighter
    • - 1
    • + 2

    Авторът малко се е отплеснал в описанието на ПИМК

    "Концернът ПИМК"
    'транспортно-строителния конгломерат ПИМК'
    "галактиката ПИМК"

    Също така "боклук" е жаргон, говорим за битови отпадъци вероятно. Хубаво ще е, да се поддържа по-високо езиково ниво.

    Нередност?
  • 2
    emd341133103 avatar :-|
    emd341133103

    https://youtu.be/UkW73EU0RtY

    Нередност?
  • 3
    it_scum avatar :-P
    Жълтопаветник Програмист
    • + 1

    само в БГ може да има такава глупост - да ти затворят собствения кладенец, защото (същите) не са ти издали разрешение за него
    и да те накарат да се включиш към ВиК, че да им плащаш на космически тарифи.
    ха
    ДГД

    Нередност?
  • 4
    bnenov avatar :-(
    bnenov

    Съдейки по управата на града, става въпрос за съвсем 'нормален' бизнес. Относно 'да ти затворят собствения кладенец': кладенеца в къщата на баба Пена от съседната къща на село и този най-вероятно се различават.

    Нередност?
Нов коментар