Къде ще се горят отпадъците на София: София, Марица-изток или Павликени

Идеята на новото управление

Идеята за преместването на инсинератора от "Топлофикация София" в Маришкия басейн всъщност беше лансирана и по време на откритите преговори за сформирането на правителство. Тя беше подкрепена от "Продължаваме промяната" и "Демократична България", но срещна съпротива от БСП и "Има такъв народ", които смятат, че въпросът трябва да се разгледа по-задълбочено.

Сега Асен Василев потвърди информацията, че правителството се отказва от изграждането паро-газова централа в района, както служебният кабинет записа в Плана за възстановяване. "Изграждането на такава централа е напълно нецелесъобразно. ЕК прие това и постави въпроси какви други базови мощности могат да се изградят, за да се намали зависимостта от въглищата като енергия. Това, до което достигнахме, е комбинация на утилизация на отпадъци, вместо заводът за боклук да е в центъра на София, по най-висока технология може да е в Маришкия басейн", каза Василев.

"Имаме конкретен ангажимент за намаляване на въглеродните емисии, вместо да затваряме конкретни мощности или мини, можем да направим комбиниран подход за тази цел", допълни още той. Беше и обявено, че правителството ще преработи проекта за националния план за възстановяване, така че преместването на инсинератора да стане възможно.

Намеренията на Вълка

През тази седмица стана и известно, че Румен Гайтански-Вълка през дружеството си "Петрургия" има намеренията да изгради мащабна инсталация за изгаряне на отпадъци в близост до Павликени. "Петрургия" притежава 35-годишна концесия за добив на базалт до село Върбовка, спечелена през 2013 г. Проектът известно време остана незабелязан за обществеността, като беше замаскиран като завод за каменна вата, а инсталацията за RDF - като енергоизточник за нуждите на цеха за производство.

Инвеститорът планира до село Върбовка да има капацитет за изгаряне на по 56 тона боклук на час, или повече от двойно на капацитета на софийския инсинератор, който би трябвало да е с капацитет 22.5 тона на час и 180 хил. годишно. При работа на поточната линия по 7500 часа годишно това прави 420 хил. тона RDF на година.

Съществен въпрос е откъде една такава инсталация ще бъде захранвана. В доклада по ОВОС пише, че за доказването на наличността на RDF с произход България инвеститорът е изследвал 53 регионални сдружения за управление на отпадъците на територията на страната и на база морфологичния анализ са били изчислени прогнозни количества RDF за всяко от тях. Сметката на инвеститора показва потенциални 431 хил. тона RDF, включително количества от София, както и че "работата на инсталацията ще подпомогне значително общините в постигането на една не особено дългосрочна цел - до 2035 година да се депонира само 10% от общо образувания смесен битов отпадък

"Когато говорим за извършване на определени инвестиционни намерения, които касаят околна среда, мнението на обществото е много важно. Във Върбовка има проведен местен референдум и това би трябвало да бъде отчетено. Отделно от общественото обсъждане очаквам да има също становище. Тези становища отиват към частта за доклада за оценка въздействието върху околната среда и към висшия екологичен експертен съвет. Ако бъде обжалвана една такава оценка, тя може да стигне и до мен. Тогава вече и аз да се произнеса. На този етап очаквам Регионалната инспекция по околната среда и водите да извърши своя механизъм, след което, ако се стигне до мен, също ще изразя отношение на база на цялата процедура и на всички внесени становища", заяви министърът на околната среда Борислав Сандов.

Боклучената мина на София

Колкото до инсинератора на София, след като КЗК откри нарушения, в момента се избира между китайския кандидат и свързани фирми с Богомил Манчев и с Христо Ковачки, върнат в играта от комисията.

Боклучената мина на София беше заложена още с избора на технология как столицата да се справи с отпадъците си. Тя избра варианта да се изгради мащабен завод за RDF, който да се изгаря, въпреки критиките, че той няма как да доведе до изпълнение на йерархията при отпадъците и целите на ЕС. А именно намаляване на създаването на отпадъците, повторна употреба, рециклиране, целите за които растат значително, и едва тогава - някакъв вид оползотворяване (каквото се води и изгарянето) и последна фаза депо.

Отделно заводът за отпадъци, който започна работа години преди инсинератора, разследване на Капитал" показа, че произвежда вместо по 178 хил. тона RDF по около 60 хил. тона на година, а останалото количество завършва просто като отпадък, който се трупа на депо. За депо от завода на година излизат по 160 - 170 хил. тона. На официалното си депо "Садината" общината изхвърля по една трета от него, а останалите две трети праща на старото сметище "Долни Богров" с обяснението, че така го рекултивира. Всъщност то трябваше да бъде затворено с пускането на завода, но това не се случи и от години то решава боклучения проблем на града.

Данните от РИОСВ за отпадъците на "Долни Богров" за периода 2013 - 2020 г. показват как до 2015 г. включително там са отивали по над 160 хил. тона отпадъци, декларирани като отпадъци за депониране (общо 442 хил. тона). Този поток секва през 2016 г. със заработването на завода и започват да пристигат отпадъците от завода, които се водят за оползотворяване. До 2020 г. включително на "Долни Богров" са отишли 560.5 хил. тона от този тип.

Въпросните количества обаче не са видими в регистрите за РИОСВ - София, за отчисленията, които би следвало да се правят при депониране на отпадъци - вид наказателни такси за това, че изхвърляш на депо. Вероятно обяснението за липсата на въпросните 560 хил. тона в таблиците на РИОСВ е това, че общината води въпросното трупане на отпадъци на "Долни Богров" "оползотворяване" и така си спестява плащането на отчисления, които за тази година за 100 хил. тона биха й стрували около 10 млн. лв.

Като обобщение, в резултат на дългогодишния си и струващ няколко стотици милиона лева проект за управление на отпадъците на града Столичната община ще вдига билото на старото сметище "Долни Богров", за да може да трупа там дори повече от завода - по 146 хил. тона смет на година.