Защо падат дърветата в Пловдив

Градът няма структура, която да поддръжа и паспортизира зелената система, каквито има в Бургас, Варна и София

Липсата на грижа за зелената система в Пловдив прозира както в отношението към инвестиционните намерения, така и в неглижирането на поддръжката на растителността

Наталия Бекярова

Липсата на грижа за зелената система в Пловдив прозира както в отношението към инвестиционните намерения, така и в неглижирането на поддръжката на растителността © Мария Съботинова

От Седмото Тепе

Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция

Темата накратко

Различни общински звена се грижат за различни етапи от поддръжката на растителността, което осуетява контрола.
В града няма изградена информационна система, въпреки че такава е задължителна по закон.
"Паркове и градини" са само изпълнител, без никакво право да вземат решения.

Вероятно сте разбрали, дори да сте далеч от Пловдив, че през последната седмица ураганен вятър връхлетя града и помете дървета, прозорци и дори изолация на жилищен блок, която падна върху детска площадка. С близо 90 - 100 км/ч вятърът успя да събори редица тежки елементи като покриви и билбордове, но покрай всичко това незабелязани не останаха и проблемите на общината в грижата ѝ за зелената система.

Паднали дървета имаше навсякъде - върху автомобили, пътни артерии, паркинги, жп линии и дори, уви, върху човек. Само в рамките на няколко дни по данни на директора на общинското предприятие "Паркове и градини" Веселин Козарев, които работят на терен през цялата изминала седмица, са получени над 100 сигнала за над 40 паднали дървета и десетки клони, като по думите му разчистването на цялата растителност е отнело 4 дни.

Само силният вятър ли е проблемът?

Пловдив е класически пример за град, който пренебрегва зелената си система. В града липсва единно звено, което да я поддържа и контролира, а действията са разпределени между редица структури - от районни кметства до общински предприятия и дирекции. Липсва и дигитализиран регистър с информация за всички дървета по местоположение, вид, възраст, коренова система и пр., с което се осуетява възможността за съобразяването на всички действия, свързани с растителността в града (инвестиции, градоустройство и пр.), както и извършване на целенасочени огледи.

Сигналите от граждани са основният начин за противодействие на общината срещу проблеми с дърветата, но от подаването на сигнал до решение пътят е дълъг и минава през няколко различни общински отдела.

Сегашната администрация в лицето на кмета Здравко Димитров и заместникът му в ресор екология Анести Тимчев твърди, че се работи в посока дигитализация на информацията за растителността в града и създаване на зелено звено. Това обаче е поредното обещание, което до момента няма резултати.

За разлика от Града под тепетата, в София, Бургас и Варна вече има изградени нарочни зелени структури, в които е концентрирана грижата за зелената система - от поддръжката и управлението на растителността до инвеститорския контрол, а в част от местата, включително Стара Загора, опазването на зеленината вече минава и през нейната паспортизация - описване на всяко дърво.

Вятърът на безхаберието

В момента с премахването на всяко отделно дърво в Пловдив са ангажирани няколко структури - от районните експерти (еколози), които правят оглед, през кметовете, които издават заповеди, та чак до общинското предприятие "Паркове и градини", които трябва да свършат финалната работа по неговото подрязване. Изключение се прави само при аварийни ситуации, в които не може и не бива да се чака.

Районните кметства разчитат предимно на сигнали. "Дърветата са много и ние не можем да видим всичко", коментираха от район "Западен". Гражданите следва да разпознаят дали едно дърво е сухо и има нужда от сеч - задача, която понякога затруднява дори експерти, категорична е ландшафтен архитект Невена Пачеджиева. Извън този обсег изобщо остават дърветата, които са наглед здрави, но с компрометирана коренова система и за огледа на които са нужни техника (за каквото бяха отделени средства) и експертиза, обяснява тя.

Но дори да приемем, че това е работещ механизъм (поне за част от дърветата), сигналите и заповедите трудно могат да бъдат проследени и контролирани. Арх. Пачеджиева, която живее в Пловдив, например е подала два сигнала - през лятото и есента на 2022 г., но и до днес сухите дървета си стоят на мястото.

Забавяне в изпълнението на заповедите има, казват и районните кметства. За три от адресите, на които има паднали дървета в район "Тракия", има издадени заповеди на районния кмет, но не са били изпълнени.

А ангажирането на множество структури в една дейност логично води и до липсата на контрол и персонална отговорност. "Няма да отрека обаче, че има и прехвърляне на "топката" като резултат от възникнали проблеми, за които аз не отговарям", коментира директорът на общинското предприятие Веселин Козарев (който е от партията "Съюз за Пловдив" на Дани Каназирева).

Паркове и градини, а хора

Единствените хора, които са изцяло на терен, са тези от общинското предприятие "Паркове и градини", които обаче са само изпълнители и не могат да взимат решения. Така, дори да забележат, че едно дърво е изсъхнало, те са с вързани ръце. Пред "Капитал" директорът на предприятието Веселин Козарев обясни, че самите те извършват огледи и обработват сигнали, така че да съдействат на районните кметства за издаване на заповеди.

Обвинения има и по отношение начина, по който се извършва рязането на дървета от общинското предприятие. Всичко това по думите на Козарев се дължи на липсата на квалифициран персонал.

Проблемът е, че ОП "Градини и паркове" една от най-ниско платените структури към община Пловдив. Изпитваме трудности при набиране на квалифициран персонал. Разполагаме със 7 екипа, а имаме необходимост от повече. Средно на месец се обработват над 600 дървета.

Веселин Козарев

Директора на ОП "Паркове и градини"

По думите на директора едва миналата година е договорено повишение на заплатите с 15%, но "инфлацията го изяде и днес от 540 души в предприятието, 205 души получават 630 лв. нето, а останалите 335 взимат заплата 670 лв.", обяснява той. Очевидно е, че за тези пари не можеш да задържиш качествен специалист.

А кой контролира строителите

Има и друг въпрос: за инвеститорския контрол - кой и как се ангажира с това да оцени въздействието на новите строежи в близост до зелени територии и дървета.

Самият Козарев твърди, че наред с негативното влияние на климатичните промени (високата температура, продължителното засушаване и ниската атмосферна влажност) падането на толкова дървета вследствие на силния вятър се дължи и на "нараняванията при извършвани назад в годините изкопни работи по тротоарите за полагане на подземни комуникации от различни оператори", рискът от които би могъл да се намали по негови думи от именно такова зелено звено, което да контролира договорите за ремонти в паркове и зелени площи. Арх. Пачеджиева също потвърди, че строителни действия в близост могат да компрометират растителността, за което трябва да се следи.

Към момента за съгласуване на строителните разрешителни отговаря дирекция "Екология" (към зам.-кмета по екология Анести Тимчев) - съвсем отделна структура от всички изброени дотук.

Знаеш ли го това дърво?

Към момента в града липсва паспортизация на дърветата (която е задължителна по закон), а там където е налична - тя е оскъдна, на хартия и неактуализирана.

"Заради липсата на паспортизация нямаме база, на която да стъпим", коментира арх. Пачеджиева, по думите на която общината разполага с нужния софтуер, но не го използва, а подробната информация ще позволи да се определят сроковете за огледи - спрямо вида на дървото, неговата възраст, състояние и пр.

Същото потвърди и директорът на "Паркове и градини". В такава система би трябвало да влиза всичко - регистри, карти и планове, касаещи зелената система, включително графиците на залесяване, почистване, данни за замърсявания и др., което ще дава възможност на единното зелено звено за мониторинг, анализ, прогнозиране и планиране на всички общински дейности в тази насока, включително санитарно-хигиенните и естетическите условия на града, обяснява той. "В този процес (по създаване на такава информационна система - бел. авт.) "Паркове и градини" може да участва само с подаване на изходна информация", коментира Козарев.

Единствените две места в Пловдив, на които има частична паспортизация, са район "Северен" (но само на уличното озеленяване, не и на междублоковите пространства), както и в район "Централен", но и на двете места информацията е на хартия и остаряла, тъй като не се актуализира и това реално я прави непотребна. От районите "Западен" и "Тракия" потвърдиха за "Капитал", че при тях няма.

Може ли някой да го спре това нещо? Падат дървета, сега ако отидем да бутнем, дори и изгнило дърво, веднага ще скочат зелени, червени, пимбяни, всякакви ще се намесат. Има много сигнали, но те отиват, оценка от еколози. Този процес и на мен не ми се иска да е такъв, те прекаляват.

Здравко Димитров

кмет на община Пловдив

По думите на арх. Пачеджиева за създаване на такова зелено звено, за квалификация на кадрите и пр. гилдията на ландшафтните архитекти настоява още от 2004 г. По тези въпроси до момента са провеждани и две срещи между експерти и общината в лицето на зам.-кмета по екологията Анести Тимчев - една в началото на мандата и една през януари т.г. (почти в края на управлението на администрацията). Въпреки че още в началото е обещано, че ще се работи по изграждане на структура за зелената система и за паспортизация на дърветата, до момента такава липсва.

На своята пресконференция миналата седмица кметът Здравко Димитров коментира, че екип начело с неговия заместник в ресор екология Анести Тимчев работи по посока създаване на такава система и регистър. От общината обаче отказаха да дадат повече информация на какъв етап са тези проекти и какво е свършено до момента. Според Веселин Козарев създаването на единно звено едва ли ще се осъществи в този мандат.