Пловдив си върна подлеза "Археологически" и мозайките в него

Въпреки че концесията не е типичната форма за управление на подлези, факт е, че през годините това публично-частно партньорство запази вида на подлеза и цялостта на мозайките. То обаче приключи и ключовете са обратно в общината.

По думите на Георги Иванов - не по негово желание, а по настояване на общината. Администрацията все още няма съвсем ясни планове как ще процедира с културното наследство в подлеза, а дали това ще стане обект на обществен обсъждане също не се знае, но едно е сигурно - мозайките изискват всекидневна грижа.

Три месеца преговори и нищо

От 2003 г. насам управлението на подлез "Археологически" е дадено на фирма "Тракарт", която се грижи за едноименния културен център-музей, намиращ се в подлеза. Оттогава досега подлезът е преобразен драстично, като напълно отговаря на името си. Договорът е сключен първоначално за 15 години, като преди изтичането му през 2018 г. е подписано допълнително споразумение за още 5 г. - до края на юли 2023 г.

Източник: Културен център-музей

През пролетта на тази година, няколко месеца преди да изтече отново договорът концесионерът Георги Иванов прави опити за контакт с общината. "В продължение на 3 месеца водих разговори с общината, но не можахме да стигнем до положителен резултат", коментира той пред "Капитал", като в хода на преговорите са били обсъждани различни варианти за бъдещето на мозайките.

Самият Иванов е предложил целият подлез да се превърне в музейно пространство, в което съвместно с Археологическия музей в града да изложат всички експонати, за които няма място в момента в сградата на музея, и по този начин подлезът да се установи като преамбюл към Епископската базилика, която е на метри от него. "Изцяло да се премахнат търговските обекти и акцентът да е върху културата", коментира той.

Но други мнения надделяват. Общината е отказала желанието му да бъде обявена нова процедура предвид невъзможността да се удължи настоящият договор.

В общината нещата се движат със заповеди, никой не прави срещи или разговори. Отговориха писмено, че мозайката е включена в плана за кандидатстването за паметник на ЮНЕСКО и заради това не може да бъде пусната концесия. Реално, това не би попречило, защото аз точно от ЮНЕСКО имам специална похвала за добрата работа и начина на поддръжка на мозайките, коментира Георги Иванов.

• Защо не могат да бъдат спасени историческите сгради на България

Той добави, че в България никой не знае какво точно означава даден обект да се превърне в паметник на ЮНЕСКО и следва много усилия да бъдат насочени в тази посока, така че целият град да акцентира върху въпросния обект, което не се вижда да се случва в Пловдив.

Повечето общински подлези са отдадени за стопанисване на районните кметства или общинските предприятия, които нямат много средства за тяхната поддръжка. Фотограф : Димитър Марков

"В България нещата по-лесно се развалят, отколкото се правят"

Бъдещето на подлеза остава неясно за момента. На въпроси на "Капитал" от общината лаконично обясниха, че е рано да се коментират последващи действия и решения за стопанисване на този обект, като силно вероятно е обектът да премине към под контрола на общински институт "Старинен Пловдив".

По думите на Георги Иванов въпреки че е дългогодишен стопанин никой не го е търсил за съдействие, партньорство или друго освен за формалните процедури по предаване на обекта. "Никой не се е обърнал към мен с нито един въпрос", категоричен е той, като не е ясно на каква база общината е направила анализ, за да пристъпи към предприетите от нея действия.

"На фокус е усвояването на средства, създаването на проекти, за които някой отнякъде да плаща. Сега е по-важно да се усвоят пари, отколкото да се изработят. В България нещата по-лесно се развалят, отколкото се правят", коментира Иванов.

Общината обаче едва сега предстои да се сблъсква с проблемите на пространството, категоричен е той, предвид неговата основна специфика - че е под земята. "Обектът е труден. Мозайката е на място, не е сваляна. Отдолу има влага, влагата по капилярен път осолява повърхността на мозайката и за малко да се изтърве положението, превръща се в една бяла пелена (калцира), която много трудно се сваля после", обяснява Иванов.

Нещо повече, обектът нерядко страда от общинските действия и решения. Така например изкъртват поставената от Иванов хидроизолация, когато ремонтират настилката и тротоарите, която е служила да пази обекта при валежи. "Бяха напоявали розите онзи ден и едната част на галерията беше с 3 пръста вода. Тепърва ще разберат всичко това, а ако залата не се отваря и проветрява и водата не се изхвърля, за по-малко от месец цялата мозайка ще побелее", категоричен е Георги Иванов.

Въпреки че обектът е от национално значение, Министерството на културата не са взели никакво отношение по въпроса, категоричен е Иванов.

Разходи вместо приходи

Не е ясно общината дали и как е преценила финансовия аспект на стопанисването на този обект.

Концесионното възнаграждение, което фирма "Тракарт" плащаше в последните години, беше малко под 30 хил. лв. (без ДДС). Това, предвид лошата политика на община Пловдив по отношение на концесиите, е разумно възнаграждение - в пъти повече от различни обекти в Стария град, както и от Пешеходния мост.

Освен обаче че ще се лиши от сигурен годишен приход, общината ще трябва да разходва средства за поддръжката на мозайките. "На мен ми струва 50 хил.лв./годишно, за да поддържам културния център. Всички мероприятия, които се случваха там, бяха без билетчета", обяснява Иванов.

"Вчера имахме приемателна комисия. Имаше 30 души от общината, който дойдоха да приемат работа, която се вършеше от двама души. Това за мен беше показателно - как 30 души ще отговарят за този подлез по различни направления, когато ние в малък екип поддържахме всичко", разказва Иванов.

Така, културното наследство за пореден път е бреме, а няколко дни след като общината прие стопанисването на подлеза, неговото бъдеще е все така неясно.