Защо не могат да бъдат спасени историческите сгради на България

Къде се чупи конструкцията

Проблемите според настоящия директор на НИНКН, арх. Петър Петров, служебния министър проф. Велислав Минеков и ред специалисти, с част от които "Капитал" разговаря, са няколко.

Първият е липсата на държавна политика по отношение на опазването от началото на прехода насам. Законът за културното наследство не предоставя на Министерство на културата, НИНКН и общините достатъчно ефективни инструменти в тази област.

Регистърът на недвижимите културни ценности не е актуализиран от 30 години, нито е дигитализиран. Има поръчка по програма "Добро управление", спечелена още през 2017 г., която трябваше да приключи през юни тази година, за дигитализиране на целия архив. Не е ясно дали това се е случило, а ако не се е - защо.

По думите на арх. Петров в него има почти 40 хил. обекта, като немалка част от тях вече не съществуват. Други са изгубили историческото си значение - като партизански явки например. Едните трябва да получат заповеди за възстановяване, а другите трябва да бъдат извадени от списъка. В същия момент има над 1100 заявления за даване на статут на различни сгради из страната, които чакат да бъдат разгледани.

За всяка сграда от списъка е необходимо да бъдат създадени режими и граници на опазване. И тук идва другият основен проблем - според Закона за културното наследство (ЗКН) от 2009 г. Процедурата по даване на статут на недвижима културна ценност (НКЦ) има две фази - по деклариране и по обявяване. Ако обектът има белези за НКЦ, той получава временна защита, докато се установи дали има качества за предоставяне на статут. Повечето декларирани сгради са с актове, влезли в сила преди законовата промяна от 2009 г. и нямат режими за опазване. Затова от назначаването му през миналата година арх. Петров настоява да започне спешна актуализация на списъка на недвижимото културно наследство, от който да отпаднат обекти, загубили своята значимост, и да се добавят режимите за защита, включително и предварителна защита.

След декларирането следва обявяването на обектите, които имат културна ценност. Определят се окончателните режими за опазване или намесите, които са възможни по сградите. Тук идва още един проблем - през годините много обекти са получили окончателен статут на единична или групова НКЦ без режими за опазване, каквито изисква сегашният ЗКН.

Предложенията за промени

По официални данни едва около 480 недвижими културни ценности (около 1% от споменатите 40 хил.) са напълно защитени с режими за опазване. Останалите над 39 хил. не са предпазени и това налага спешната актуализация на списъка и определяне на режимите за тях.

Това е едно от измененията, които предлагат експертите - да се въведе превантивна защита на такива имоти докато специалистите от НИНКН решат дали и какви ценностни качества имат те. За това апелира юристът от Камарата на строителите в България (КСБ) Савин Ковачев, както и Мария Иванова, която е ценител на архитектурното наследство и която се интересува активно от обектите във Варна. С подобно изменение се цели предотвратяването на ситуации като разрушаването на бившите складове в Тютюневия град в Пловдив, "Картофената къща" и къщата на ул. "Драгоман" 12 в морската столица, бившата сграда на Посолството на Хърватия в София и много други примери.

Предлага се и ЗКН да има приоритет над други закони като Закона за устройство на територията или Закона за горите. И да се дефинира точно какви права има кметът по т.нар. План за безопасност и здраве.

Превантивната защита обаче е инструмент, който може да работи, ако се ползва временно. В случая с НИНКН, времето е адски разтегливо понятие. Ако се даде това право, въпросните хиляди сгради няма да могат да се ремонтират десетилетия, може и век с темпото дотук. Което естествено няма как да се приеме от който и да е чакал вече с години инвеститор. Затова всяко въвеждане на подобен инструмент трябва да е придружено с увеличаване на щата на институцията, нейната ефективност и с въвеждането на ясни срокове.

Един от укрепените след пожара през 2016 г. складове Фотограф : Димитър Марков

Миниатюрният екип

НИНКН разполага само с едва 14 специалисти, които извършват обследвания и проучвания на сгради в процес на придобиване на статут на културна ценност. Според директора на института арх. Петров с този състав ще са необходими 180 години, за да може институцията да актуализира регистъра на недвижимите културни ценности.

"През декември 2021 г. внесох докладна за увеличаване на щата с минимално необходима бройка - около 50 души", разказва арх. Петров. Няма отговор на искането.

Другият проблем е заплащането. По данни на НИНКН около 860 лв. е нетното възнаграждение на експерт в института при назначаването му. От администрацията на вече бившия министър на културата Атанасов,обявиха през юли, че възнагражденията в НИНКН ще бъдат увеличени с 30%. Според служебния министър Минеков по време на пресконференция на 2 септември това не е направено.

Нервни собственици

Разбираемо е недоволството на собствениците на НКЦ, които все още нямат издадени режими за опазване по новия ЗКН, а желаят да разполагат с имотите си. Дългото чакане води до пропуснати ползи за инвеститорите и дори до саморазрушаването на зданията.

Доста от тях минават по целия път (виж карето). Но далеч не всички са търпеливи. Такъв е случаят с вече съборените складове на "Кепитъл холдинг груп" бул. "Христо Ботев" 51 и на "Галакси инвестмънт груп" на ъгъла на ул. "Г. М. Димитров" и ул. "Езкарх Йосиф" в Пловдив. Според тях и местната администрация те са в правото си благодарение на издадените планове за безопасност и здраве. Само че те са били уведомени неколкократно, че е в ход процедура за обявяване на сградите за НКЦ. Макар да няма нарушен закон, остава дългът към обществото и историята.

В "тютюневия" казус община Пловдив и собствениците твърдят, че щом сградата не е културна ценност сама по себе си, то планът дава възможност да се събори и няма нужда от съгласуване с МК. Министерството и НИНКН твърдят обратното. Конкретно за случая в Пловдив Областната прокуратура се самосезира и в едномесечен срок ще се произнесе дали има нарушение и чия теза е правно издържана.

При склада на бул. "Христо Ботев" се работеше по тъмно в деня, когато Специализираният експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) се произнесе, че той трябва да бъде обявен за единична културна ценност. Бързане имаше и в случая на "Галакси инвестмънт груп" (собственик чрез "Даунтаун роял естейтс"), чиято сграда горя в пожара от 2016 г., но тогава те не предприемат действия по събаряне. Напротив, дори излязоха в медиите с позиция, че компанията "приема като кауза опазването на културно-историческото наследство и съхраняването на традиционните сгради в квартала. Изразяваме готовност за пълно съдействие във връзка с възраждането на Тютюневия град". Точно на обратното становище бяха на 2 септември, когато сградата вече бе бутната. За "Капитал" техен представител заяви, че "предприетите от нас действия са наложителни, тъй като сградата е опасна за живота и здравето на пловдивчани".

И като вълна трети собственик на бивш склад реши да събаря на следващия ден - 3 септември. Складът на ъгъла между бул."Христо Ботев" и ул. "Авксентий Велешки" бе на път да бъде съборен отново с план за безопасност и здраве, но полицията спря собственика Пламен Моравенов. Признак отново за бързане е фактът, че на заседанието на СЕСОНКЦ предния ден сградата бе обявена за единична културна ценност, но все още нямаше разписана заповед на министъра на културата, тоест все още не е била такава към датата на опита за събаряне.

Интервю с арх. Петър Петров

"Капитал" зададе няколко въпроса на директора на НИНКН арх. Петров, на които получи отговор по e-mail.

Защо се стигна до случилото се в Тютюневия склад през изминалите дни?

Защото през последните 30 г. системата за опазване на недвижимото културно наследство в България беше демонтирана. Няма работеща система.

Кое забави от 2016 г. насам обявяването на тези сгради за единични паметници на културата?

Проучването на цялата територия и изготвянето на единични фишове за 12 обекта изискват време. Провеждани са консултации с общината и със собствениците на обектите. Фишовете и режимите на опазване са коригирани няколко пъти.

Към края на 2017 г. са били готови 10 фиша за единични и 1 за групова недвижима културна ценност. По неясни причини обаче материалите не са били изпратени за разглеждане от СЕСОНКЦ.

В края на 2019 г. са приети новата наредба № 3 и нови формуляри на фишовете. Те изискват много повече информация, а това значи преработка на абсолютно всички фишове, не само на тези за складовете, и издирване на допълнителни материали.

Новите фишове са забавена заради крайно недостатъчния брой експерти и огромния обем работа.

Аз оглавих НИНКН през юли 2021 г. Заварих отдела със само петима архитекти за цялата страна и така остана до октомври 2021 г.

Работата по обектите обаче не е спирала: има кореспонденция, издирвани са архивни материали и други данни, извършени са огледи във вътрешността на част от складовете. Правени са консултации със собствениците и общината за визията на "Тютюневия град". Едва през последните 8-9 месеца екипи на НИНКН бяха допуснати за оглед във вътрешността на сградите.

Каква е процедурата за комуникация със собствениците на сградите - вие се свързвате с общината и тя предава на собствениците?

НИНКН не разполага с данни за собствениците. Връзката с тях се осъществява в писмена форма - с кореспонденция, след като съответната община предостави данни за собствениците.

В крайна сметка трябва или не да се съгласува с МК плана за безопастност за сграда, която не е единична културна ценност? Общината твърди, че не е необходимо, а МК и НИНКН, че е.

Когато сградата е част от групов паметник на културата, какъвто е случаят с тютюневия склад на ул. "Г. М. Димитров" №29, планът задължително се съгласува с МК. Основание за това е чл. 197, ал. 1 от ЗУТ.

Уведомленията, които изпращате, че е започнала процедура, имат ли правно задължение за собствениците и общината да не се предприемат действия в обектите? Ако да, какви? Подсъдно ли е неспазването на този императив?

Уведомленията служат за известяване на собствениците и общината, че е започнала процедура по ЗКН. До произнасяне на Министерство на културата със заповед на министъра, собствениците нямат законови задължения за опазването на съответната сграда. Имат единствено морален ангажимент. Общината обаче е длъжна, съгласно чл.17, ал.1, т.1 от ЗКН, да съдейства при процедурите по предоставяне на статут.

Самото заседание на СЕСОНКЦ и решенията му действат ли или само ако са подписани от министъра на културата?

СЕСОНКЦ е помощен орган към министъра на културата. Решенията му не пораждат права и задължения. Такива поражда заповедта на министъра на културата, която подлежи на съдебен контрол.

Има ли в страната подобни зони като Тютюневия град, в които е налице същият проблем и очаквате ли там сградите да бъдат съборени?

Потенциално застрашени са всички обекти на недвижимото културно наследство, за които до момента не е извършено проучване и не е предоставен статут. Такива обекти и територии има в цялата страна. Най-застрашени са териториите, в които има силна инвестиционна инициатива - големи градове, селища с голям туристически интерес, архитектурни резервати, села с привлекателна природа и пр.

Очаквате ли и други сгради да бъдат съборени в Пловдив?

Да. Надпреварваме се с времето, за да предотвратим това.

Колко време протича процесът по обявяването на една сграда за паметник на културата от подаването на заявление за статут?

Същинското време, необходимо за извършване на дейностите, може да е от няколко месеца до няколко години. Факторите, които влияят на работата, са броят на експертите, наличието или липсата на документация за обекта, наличието или липсата на съдействие от страна на институциите и собствениците за осигуряване на необходимата информация и документация и др.

Основен неблагоприятен фактор е работата на парче - не се правят цялостни актуализации, при които събирането на информация и документация може да бъде много пъти по-ефективно. При работата на парче за всеки обект поотделно се прави проучване, което включва всички архивни материали, които биха били необходими и за цялостно проучване на голяма група обекти или на цял квартал.

Ако общината предостави наличната при нея информация и документация в кратки срокове, работата може да бъде ускорена и да не издирваме същата информация и документация от други източници.

Колко успявате да обработите в рамките на година/месец?

Годишно работим по повече от сто обекта.

Цитираните 1100 чакащи заявления, в какъв момент очаквате да бъдат "изчистени"?

При сегашния експертен състав на отдел НДО - 15 души, и условията, при които се събира информацията и документацията са необходими 10 години.

Споменахте не веднъж проблема с щата в НИНКН и броя на експертите. Колко според Вас са необходими, за да може институтът да се справи с насъбралите се чакащи заявление?

Въпросът трябва да се раздели на две части. За текущата работа на НИНКН, свързана с изучаване на НКЦ, са необходими 46 експерти (доклад за този брой е изпратен към МК). За актуализацията на декларираните 18 000 НКЦ, което е еднократен процес и трябва да се осъществи възможно най-бързо, в рамките на 2 до 3 години, трябват много повече експерти и сътрудници.

Според Вас колко трябва да бъде възнаграждението за един такъв експерт? В момента колко е то?

От 15 служители в отдел НДО 10 получават заплати между 1000 и 1400 лв. бруто, останалите - 1800 - 1990 лв. Заплатите са мизерни за естеството на работата и квалификацията им. Колегите с докторски степени не получават полагащото им се за това заплащане.

От кога щатът на НИНКН е намален и защо?

Промените през 1989 г. заварват института с 2800 служители. През 2013 г. са 57 души. През 2015 г. са намалени до 45 души. Защо - можем да направим само обосновано предположение, както се казва в правото.

Кога точно е направено предложение да се увеличи отново и защо е отказано?

Предложението за увеличаване на щата е представено пред МК още през декември 2021 г., малко след като дойде новият министър Атанас Атанасов. Изпратих няколко официални докладни от декември до юни 2022 г. Без резултат.

Споменавате законодателни промени. Бихте ли обяснили какви са те и изготвени ли са? Налични ли са за обществеността?

Да, представихме ги няколко пъти публично. НИНКН изпрати предложения за законодателни промени до Комисията по култура и медии към НС на 10 юни т.г. Направихме 13 предложения със съответните мотиви. По-важните са:

• В границите на недвижимите културни ценности разпоредбите на ЗКН да са с приоритет пред тези на останалите специални закони и техните подзаконови нормативни актове, свързани с инвестиционния процес - като Закон за устройство на територията (ЗУТ), Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ), разпоредби за достъпна среда, пожарна безопасност, земетръс и др.
• Да бъдат забранени всякакви намеси (пристрояване, надстрояване, преизграждане, смяна на дограма и т.н.) по сгради, които нямат окончателен статут с граници и режими за опазване. В тези случаи да бъдат допустими само консервационно-реставрационни работи и текущи ремонти на сградни инсталации, които не засягат оригинални архитектурни и конструктивни елементи.
• Да се приеме финансово обезпечена Национална програма за актуализация на списъка на недвижимото културно наследство с граници и режими на опазване на недвижимите културни ценности.
• Спешно да бъде забранено извършването на "реконструкция" на недвижими културни ценности, освен при природни бедствия и въоръжен конфликт. При вече настъпили необратими разрушения, преизграждане по автентични данни да се допуска по специален ред.
• Драстично да бъде завишен размерът на глобите при липса на грижи, унищожаване или увреждане на НКЦ, както за собственици, така и за служебни лица, допуснали това. В Германия тези глоби започват от 250 000 Евро и стигат до 500 000 Евро.
• Действията по умишлено унищожаване на НКЦ да се криминализират, като се предвиди максимална давност при извършването им.
• Да се предвиди възможност и процедура за отнемане в полза на държавата и/или общините на сгради НКЦ, за които не се полагат грижи и са поставени в риск, и за които не са изпълнени законовите изисквания за навременно уведомяване и съответно предприемане на мерки по чл. 72 и следващите от закона.
• Да се предвиди възможност за подпомагане на собственици на НКЦ чрез държавни и общински субсидии от специализиран фонд и/или данъчни облекчения и нисколихвени кредити за извършване на консервационно-реставрационни работи (КРР).
• Да бъдат диференцирани процедурите и сроковете за съгласуване на искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство съобразно статута, категорията и степента на намеса, вида на намесата - градоустройствена, инвестиционна. Да се запази задължителен двустепенен режим на съгласуване от НИНКН и МК за ОУП и ПУП, включително измененията им, и всички единични и групови НКЦ с категория от световно и национално значение.
• Да се гарантира публичност на проектите за устройствени планове проектите в защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство, както и на инвестиционните проекти за недвижими културни ценности с категории "световно значение", "национално значение" и "местно значение", като същите задължително да бъдат публикувани на страницата на Министерство на културата. За по-важните от тях (пр. НКЦ с национално значение) да се организира задължително обществено обсъждане.
• Да се гарантира публичност на заседанията на специализираните експертни съвети към МК и НИНКН, включително с участие на външни експерти на ротационен принцип.
• Да отпаднат съгласувателните функции на звената по чл. 17.
• Да се предвиди делегиран бюджет за НИНКН, който гарантира изпълнението на закона, включително научно-изследователската и научно-приложната работа.