Предизборните обещания за икономиката: "Демократична България" и ВМРО

И двете формации лансират идеи като необлагаем минимум за данък общ доход, данъчни отстъпки за бизнеса, листване на борсата на държавни дружества

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Формулата на успеха в предизборните програми, и по-специално в частта финансови и икономически мерки, според партиите е: поръсете обилно с числа за големи пенсии и заплати, смесете с няколко данъчни преференции за бизнеса и хората и добавете добре звучащи фрази като мерки за стимулиране на инвестициите и растежа.

Наближат ли избори, обещанията за високи пенсии, заплати, доходи, започват да валят и отляво, и отдясно. Тази кампания не прави изключение - почти всяка формация се е изкушила да посочи високи числа за нивото на средната заплата и пенсия в края на 2025 г. в своята предизборна програма.

Новото е, че някои партии имат конкретни предложения за антикризисни икономически мерки заради пандемията. От това как след изборите ще се управляват тези процеси зависи оцелелите бизнеси да излязат в добра кондиция от кризата, а тези, които не са пострадали, да се чувстват уверени, че могат да инвестират и наемат още хора, без държавата да им пречи. Накратко - ако претендентите за властта през следващите четири години са си написали добре домашното (друг е въпросът доколко то ще се приложи на практика), може да помогнат или да попречат на икономиката да се върне към бърз растеж през следващите години.

Двете формации, които първи публикуваха своите идеи, са "Демократична България" и ВМРО. А най-изненадващото предвид различния електорат, към който се целят, е, че голяма част от философията на икономическите мерки на двете политически сили се припокрива. Такива са спорната идея за въвеждане на необлагаем минимум при облагане с данък общ доход, старата идея за листването на борсата на миноритарни дялове от държавните компании, намаляване на преразпределителната роля на държавата, данъчни отстъпки за бизнеса

Идва ли краят на плоския данък

Ако има нещо, по което си приличат програмите на много от партиите с шанс за парламента в частта доходи, то това е заявката за въвеждане на необлагаем минимум за данък общ доход. В различни вариации я има в документите на ВМРО, "Демократична България", БСП, "Има такъв народ", "Изправи се.Бг". Засега единствените, които заявиха, че няма да правят промени в данъчната система, са ГЕРБ, а ДПС не са показали програма.

Приемането на праг за облагане на доходите с данък общ доход може да се разглежда като редуциране на данъчната тежест, която и в момента е ниска - 10%. Този подход е по-справедлив, но пък означава държавата да се лиши от немалко приходи, и то в години, в които бюджетът ще е на дефицит. Тоест тези пари ще трябва да се компенсират бързо отнякъде, особено ако партиите искат да изпълнят и другите си обещания за вдигане на заплати в обществената сфера и за по-бързо нарастване на пенсиите. Вариантите да се финансира всичко това са или вдигане на други данъци, или още дълг. Теоретично могат да се свият и разходите, но това не става бързо и не трябва да е самоцелно.

Повечето партии обаче са склонни през тази мярка да търсят по-справедливо облагане на нискодоходните групи от населението (например с месечен доход под 600 лв.). Проблемът с подобно изключение е, че то ще генерира сива икономика. Хората, които получават дори един лев повече, нетно ще взимат по-малко от работещите на минимума. Което е стимул за тази група да декларира по-ниски от реалните доходи, за да може да получи облекчението. Тоест и тук крайният ефект е по-малко приходи, които ще трябва да се компенсират отнякъде.

"Демократична България": помощи за малкия бизнес, щедри обещания за ръст на доходите

Това, което прави впечатление в програмата на "Демократична България", е опитът й да се хареса на повече избиратели чрез (подобно на останалите партии) конкретни числа за доходи и инвестиции: 1000 лв. средна пенсия в края на мандата (при 488 лв. за 2021 г. по сметки на НОИ), 2400 лв. средна работна заплата (при 1460 лв. в края на декември по данни на НСИ), повишаване на частните чуждестранни инвестиции с 2 млрд. лв. всяка година, като в края на мандата те трябва да достигнат 10 млрд. лв. годишно. За сравнение - през предкиризисната 2019 г. преките чужди инвестиции в страната са 1.1 млрд. лв., показват предварителните данни на БНБ. Има и още - увеличаване с 50% до края на мандата на заплатите на държавните служители от "стратегически важните и най-засегнати от ковид кризата сектори: учители, помощен медицински персонал в държавните болници, социални работници и дейци на културата".

Всъщност подобни числа се срещат из предизборните платформи на почти всички партии, но тук те са смесени с икономическите идеи на коалицията. Предвид че голяма част от избирателите на формацията са от т.нар. градска десница, този подход носи риск те да бъдат отблъснати.

При мерките фокусът е върху малкия и средния бизнес, които реално наистина имат/ха най-голяма нужда от ликвидна подкрепа. Част от тях са за бизнесите, на които може да им се наложи отново да бъдат затворени, като според "Демократична България" финансирането ще дойде от Плана за възстановяване на ЕС (което не е съвсем сигурно, че е допустимо).

  • Еднократна финансова помощ от 3000 лв. на човек за служителите на малки и средни предприятия от секторите с административна забрана или сериозно ограничаване на дейността по време на пандемията, които продължават дейност.
  • 80/20 за всички средни предприятия и 90/10 за всички микро- и малки фирми от секторите с административно преустановена дейност заради епидемията.
  • "Съвместно с ББР и БНБ разработване на пакет от законодателни, финансови и регулаторни мерки за разсрочване и облекчаване на дълговото бреме на засегнатите от пандемията фирми, както и за запазване на достъпа им до нови кредити" Тук няма повече подробности, а те са важни. Посочва се единствено, че мярката е за 3 години и ще обхване фирмите, които са изрядни платци.

Сред мерките за намаляване на бедността и повишаване на доходите са и обещанието за намаляване с 1/3 на дължимите осигурителни вноски за всички малки и средни предприятия до края на годината. Това означава 700 млн. лв. по-малко приходи, които не е ясно с какво ще бъдат компенсирани.

Формацията има още една идея за данъчни преференции - освобождаване от данъци и осигуровки за 3 години "на всички стартъпи за иновации в областта на високите технологии, отговарящи на целите на "Плана за възстановяване и устойчивост". На теория подобна идея звучи добре, на практика обаче се създава изкуствен стимул всяка втора новорегистрирана компания да "започне" да развива високи технологии.

Друга идея е създаване на специален фонд за финансиране преквалификацията на безработни в професии и дейности с висока добавена стойност и съответно с по-високо заплащане. През годините имаше много подобни програми, но при тях проблемът винаги е бил по-скоро с качеството на обучение.

ВМРО: Без данък дивидент, по-висок праг за регистрация по ДДС

Мерките на ВМРО за бизнеса са доста по-консистентни и фокусирани, като някои от тях не са нови, предлагани са от различни експерти през годините, но пък се одобряват от голяма част от мениджърите и собственици на компании. Такива са например увеличаване на прага за регистрация по ДДС или пък замразяване на осигурителните прагове. Друга част от идеите са свързани с понижаване на данъчната тежест за бизнеса:

  • Премахване на данък дивидент (който сега е 5%) и намаляване на данък общ доход на ЕТ до 10%.
  • Ускорена данъчна амортизация за инвестиции в машини, технологии и оборудване. (Тази идея беше лансирана от Института за пазарна икономика през есента на миналата година с цел да се насърчат инвестициите в икономиката.)
  • Замразяване на минималния и на максималния осигурителен доход на нивата от 2020 г. за срок от 3 години.
  • Вдигане на прага за задължителна регистрация по ДДС от 50 хил. на 150 хил. лв.
  • Отпадане на данък "уикенд".
  • Преотстъпване на 2 пр. пункта от данък общ доход на общините.
  • Улеснен достъп до пазара на труда на българи от задграничните общности.

От ВМРО предлагат и създаване на Гаранционен фонд с 5-годишен срок за вноските по кредитите на микрофирми и физически лица, които участват в кредитния мораториум. А идеята е да имат възможност за предоговаряне с кредиторите и получаване на нови безлихвени кредити за фирми от най-засегнатите сектори като туризъм и транспорт.

Популизмът тук също не е спестен. Ваучери за лекарства за пенсионери и хронично болни, които се обещават, са по 70 лв. на месец (но не става ясно за какъв период от време), средна пенсия от 700 лв. и средна заплата от 2500 лв. в края на мандата. Само за сравнение - в края на декември средната брутна заплата в страната по данни на НСИ е 1468 лв. Като спрямо януари 2017 г. тя се е увеличила с 50%. За да достигне 2500 лв. след 4 години, възнагражденията трябва да нараснат с нови 70%. Което може и да не е толкова трудно, ако се раздуят заплатите в обществения сектор.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    schroeder avatar :-|
    schroeder

    Поредната порция предизборни залъгалки

    Нередност?
  • 2
    npocmaka avatar :-|
    npocmaka

    "Хората, които получават дори един лев повече, нетно ще взимат по-малко от работещите на минимума" При прогресивното облагане се облага това което се взима над минимума - т.е. от заплатата ти се вади долният праг и се облага останалото.

    Така или иначе вдигането на данъците ще върне плащането под масата.

    Нередност?
Нов коментар