Икономика

Лихвеният залп на централни банки продължава и през тази седмицата

Федералният резерв, швейцарската и английската банки се събират на редовни заседания, като се очаква да качат лихвите с по 75 пункта

Тодор Тодоров

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Инфлацията притиска все повече централните банкери да действат агресивно.
Високите лихви вече се отразяват в кредитните разходи на бизнес и домакинства в еврозоната.
Опасността от рецесия става все по-видима в големите икономики в края на тази и началото на следващата година.

Истински рейд от срещи на водещи централни банки зпаочва през тази седмица, а рекордната инфлация по света постява действията им още повече в центъра на вниманието. Заседания ще проведат Федералния резерв на САЩ, Bank of England, Швейцарската централна банка, както и тези на Швеция, Норвегия и Турция, макар последната да борави с неконвенциални методи, които имат малко влияние върху турската инфлация. В далечна Азия заседание ще има и Bank of Japan, но там не се очакват промени - лихвата трябва да стане на минус 0.1%.

През миналата сецмица индексът на потребителските цени в САЩ за август се оказа по-висок от очаваното и това удари силно фондовите пазари по света - Уолстрийт затвори за трета поредна седмица на минус. Освен това реализира и най-слабата си седмица от средата на юни насам - за 5-те дни S&P500 се понижи с 4.8%, след като FedExx направи мрачни прогнози за дейността си заради забавяне на икономиката. Сред мерките са затваряне на офиси, спиране на наемане на персонал и приземяване на част от флота й заради спад на поръчки. Акциите й загубиха 21%, рекорден дневен спад.

Във вторник на редовно заседание се събират централните банкери на Федералния резерв, като се очаква лихвата да бъде повишена със 75 базисни пункта 3-3.25%, като някои смели очаквания говорят и за повишение от 100 б.п., но засега това изглежда малко вероятно.

Според проучване на Financial TImes от последните дни сред 44 водещи академични икономисти Фед ще повиши в този цикъл лихвите над 4% и ще ги задържи на тези нива и след 2023 г. Болшинството смята, че нивата ще са между 4 и 5%, но 20% смятат, че те ще надминат това ниво. Освен това повечето икономисти очакват рецесия в САЩ през 2023 г. и тя да се запази за 3 или 4 тримесечия. За Европа прогнозите са тя да дойде последното тримесечие на тази година, поне според мнението на икономистите.

Като цяло доверието във Фед силно намалява - първо заради дългото отхвърляне на проблема с евтините пари и предупрежденията, че те ще доведат до висока инфлация, а сега и с неспособността да се справи с нея. Според анкетата на FT, за да има активна борба с високите цени, то лихвите трябва да са над 4%. Целата на Фед е да държи основната инфлация (без храни и енергия) в рамките на 2%, но през август тя достигна 6.3% на годишна база, а общата инфлация е 8.3% при очаквания да се забави до 8.1%.

Bank of England и Швейцарската централна банка също се очаква да повишат лихвите с по 75 б.п. тази седмица. Основните притеснения от рязкото повишение на лихвите е за икономиката и навлизането й в рецесия. Освен това те вече се отразяват и на потребителските разходи - в САЩ лихвите по 30-годишните ипотеки вече са над 6%.

Европейската централна банка вече повиши лихвата си с 75 б.п. през този месец до 1%, като все още изоства спрямо Фед. Тя е и в доста деликатна ситуация - инфлацията в отделните страни членки варира в доста големи граници, като в балтийските републики е над 20%, като там тя започна да расте доста преди ЕЦБ да започне да вдига лихвите. Рязкото повишение на лихвите обаче се отразява в лихвените разходи на държави като Гърция, Италия и Португалия, а проблем с обслужването на дълговете им ще се отрази на целия монетарен съюз.

Прекият ефект от високите лихви вече се усеща от бизнеса и потребителите - 6-месечният индекс Euribor се е повишил със 160 б.п. от юни досега. А много от заемите са с плаваща компонента, която зависи именно от него. Балтийските републики най-силно усещат това - при заем от 100 хил. евро това лихвено повишение се развнява на 75 евро месечно, посочва Bloomberg. A това в комбинация с инфлация от над 25% в Естония води региона към рецесия.