Най-големите компании за текстил: Ръст в колекция "Инфлация" (нова таблица)

Накратко, в сектора има леко оживление след няколко слаби години. Но стои трайната тенденция браншът на облеклото и текстила тук да се смалява, основно заради поскъпването на труда. А пресният пример е една от големите фабрики за чорапи в Русе - израелската "Делта текстил", която затвори българското си производство и го премести в Турция. Миналата година затвори и старозагорският производител на прежди "Ембул инвестмънт".

"2022 беше доста добра година, отчетохме силен интерес към българските производители на облекло и текстил, който доведе до ръст на поръчките. На практика фирмите едва успяваха да изпълнят всички заявки на възложителите. Възходът е резултат от засиленото търсене след ковид пандемията. Освен това на западните възложители им трябваше време, за да възстановят връзките си с доставчиците от Далечния изток, и по традиция се насочиха към нашия регион. Отчетохме също, че единичните поръчки спадат за сметка на поръчки с повече модели", коментира за "Капитал" Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил и изпълнителен директор на "Крис фешън индъстрийс" - Ловеч.

• Пълната класация вижте тук.

Без промяна в топ 3

Традиционният лидер в секторната класация "Е. Миролио" отбелязва 38% ръст на продажбите, които докосват 335 млн. лева. Италианският бизнесмен с български паспорт Едоардо Миролио е най-големият чуждестранен инвеститор в сектора.

"Скокът на приходите през 2022 г. е резултат от увеличените продажни цени и по-големия обем продукция. За 2022 сме инвестирали 11 млн. лв. в машини и оборудване. Част от средствата са за фотоволтаични централи в производствените ни звена в Сливен и Ямбол. Продължаваме с инвестициите и през тази година, които ще бъдат в не по-малък размер от миналогодишните. Търсим нови клиенти, търсим работна ръка, включително и от чужбина", коментираха от компанията за "Капитал".

Италианският текстилен конгломерат Miroglio стъпи на българския пазар чрез семейната компания майка през 1999 г. с инвестиция на зелено в "Джорджетти" - Елин Пелин, последвана от придобиване на вълнено-тъкачното предприятие "Слитекс" - Сливен (по-късно преименувано в "Миролио Лана"), както и на "Букет" - Нова Загора. През 2001 г. "Джорджетти" се вля в "Миролио Лана" и се преименува на "Миролио България", която остана притежание на фамилията Миролио. През 2002 Едоардо Миролио започна самостоятелна дейност - първоначално под името "Раумер България", а от 2007 - като "Е. Миролио". След преобразувания на фирмите на семейството негова собственост остана големият текстилен завод в Сливен, а през 2006-2007 г. инвеститорът изгради нов завод в Ямбол и стана притежател на "Свилоза ярн" в Свищов. Последваха поредица от разширения и модернизации.

Едоардо Миролио, собственик на "Е. Мриолио" Фотограф : Велко Ангелов

Днес Едоардо Миролио притежава седем текстилни фабрики в Сливен, три в Ямбол и една в Свищов. Част от групата са багрилeн цех в Италия, както и два завода в сръбските градове Пирот и Димитровград. "Е. Миролио" притежава собствени дружества в Грузия и Франция, както и съвместни предприятия в Китай, Италия и България (във фабриката за конфекция в Котел "Франко фешън", в която дял има и синът на Едоардо Миролио - Франко Миролио). След сделка с гръцките собственици компанията придоби и модната марка DiKa, под която се продават дрехи във фирмени магазини в страната и в чужбина. Едоардо Миролио е собственик и на хотел, на винарска изба и трайни насаждения в новозагорското с. Еленово, както и на няколко офис сгради в София.

Приходи от почти 210 млн. лв. за 2022 г. подреждат отново на втора позиция габровската фирма "Дзалли" - също италианска инвестиция. Дружеството, което произвежда облекло по поръчка на фирмата майка Calzedonia, е номер 1 по рентабилност в секторната класация за 2022 г. Българската фирма разполага с три производствени цеха на територията на Габрово и произвежда дамско и мъжко бельо, тениски, блузи, клинове и други с марките Intimissimi, Tezenis, Calzedonia, Falconeri, Atelie Eme, като купува всички необходими суровини и материали.

В отчета се вижда, че "Дзалли" отчита двуцифрен ръст и на произведената, и на продадената продукция спрямо 2021 г. Средната цена на произведено изделие се е увеличила с 2%. В някои продуктови групи има значителен скок на продажбите - например при топ (плюс 5415%), горно облекло (плюс 1801%), клинове (плюс 1774%), а в други - силно намаление - ризи, панталони (минус 66%), рокли (минус 56%). Компанията обяснява увеличения капацитет на производство с възлагането на повече поръчки на подизпълнители (близо 22% ръст като обем) в сравнение с предходната 2021 г.

За трета поредна година "Калинел" - Троян, е в топ 3 на секторната класация. Приходите на компанията през 2022 растат с 15.84% и надхвърлят 163 млн. лева. "Калинел" произвежда възглавници, завивки, калъфи за матраци и други и е сред най-големите европейски фирми за домашен текстил и един от най-големите и дългогодишни доставчици за шведската IKEA. Основната фабрика и администрацията се намират в Троян, но "Калинел" притежава производствени центрове и в Червен бряг, Тетевен, както и във Враня, Сърбия. Три четвърти от продукцията е предназначена за шведската корпорация, останалите количества са за международни вериги като "Метро", "Кауфланд", "Алди", "Юск", "Теско", "Лидл" и др.

По време на пандемията дружеството отчете хипертърсене на изделия за дома и дори периоди, в които поръчките са били двойно повече от това, което може да произведе.

"2022 беше предизвикателна за "Калинел". Очаквахме да се върнем към нормалния ритъм на работа и до известна степен наистина беше така, но поради нестабилната финансова обстановка търсенето на някои артикули бе по-малко от това преди пандемията. Хипертърсенето, което се отрази добре на нашия бранш по време на пандемията, отшумя. Война, инфлация и енергийна криза станаха най-често използваните думи на годината. Пазарите - както на материали, така и на готови изделия, се измениха много, въпреки това отчитаме ръст в оборота", коментира в интервю за "Капитал" Катерина Радевска, управител на компанията.

Нейната сестра, Пламена Радевска, която също е управител на семейната "Калинел", отбелязва, че през 2022 г. фирмата е открила нов цех за производство на протектори за възглавници. "Построен на мястото на стара сграда, той предлага добри условия за работа на около 40 души. В сградата се помещава обновената моделиерна, където разработваме новите продукти, и разширение на пикинг зоната на един от складовете, намиращ се в съседство", уточнява Пламена Радевска.

Катерина Радевска (вляво) и Пламена Радевска заедно с баща им инж. Марин Радевски, създател на "Калинел" Източник: ''Калинел''

Инвестициите, които планира "Калинел" за тази година, са насочени основно към автоматизиране или роботизиране на производствени процеси, както и към подобряване на капацитетите на някои от вече наличните линии. Дружеството разглежда и варианти за производство на зелена енергия.

• Най-големите компании за облекло и текстил: Слаб ръст в подножието на 1 млрд. лв.
• Най-големите компании за текстил, облекла, обувки: Вирус в модела
• Най-големите компании за облекло и текстил: Все по-мрачни сезони

Още чуждестранни инвеститори

"Делта текстил - България" изпълняваше 95% от поръчките за чорапи на Nike, а също и за марките Columbia, Converse, Wilson, Pierre Cardin, Demix, Fila, Primark, Marks&Spenser, Sweaty Betty. През 2021 г. компанията пое и дистрибуцията на бельо с марката Elle в ЕС и Великобритания. Продукцията бе изцяло за износ с надпис Made in Bulgaria - 85% от нея се продава в Европа, а останалата част - в САЩ и арабските държави.

"Допреди година и половина работихме на пълен капацитет. След ковид икономическата криза се усети много силно в целия пазар. Нашият основен клиент имаше натрупани запаси и търсенето намаля с 40-50%. Ръководството направи оценка на пазара и реши фабриката в България да бъде затворена, а да бъде запазена тази в Турция. Оценката е направена на база на икономическа ситуация в България, която е по-неблагоприятна в сравнение с Турция заради хронична липса на работна ръка, скъпа енергия, а и суровината идва от Турция", обясни за "Капитал" генералният мениджър на българското дружество Игал Херетц.

"Зюдволе груп Италия клон Булсафил" се класира на пето място в топ 25 за сектора. Компанията, която до октомври 2015 беше италианска собственост, но дружеството майка Safil продаде бизнеса си на Südwolle - Германия, отчита близо 42% ръст на приходите през 2022. Продажбите за миналата година надхвърлят 158.1 млн. лева, но фирмата продължава да работи на загуба (1.785 млн. лв.), макар и намаляваща. В България корпорацията притежава предприятие за камгарни (от дълговлакнеста вълна) прежди в с. Скутаре, община Марица. Пловдивският завод е вторият по големина в групата Südwolle след този в Китай. От доклада за дейността за 2022 става ясно, че дружеството е спряло голяма част от предвидените инвестиции и влага средства само в модернизация на някои машини, за да намали загубата на продукция. 2023 започва добре за компанията, която предприема мерки за намаляване разхода на вода, енергия и производствени отпадъци, отбелязва докладът.

"Лемприер уул"- Сливен (6) отчита едноцифрен ръст на продажбите през 2022. Фирмата е част от едноименната австралийска група и се занимава с преработка на сурова вълна и производство на изделия от вълна. По данни на дружеството производството в завода е изцяло механизирано, като човешката сила се използва само за настройка и поддържане на машините и за преместване на балите с обработена вълна от една на друга машина. Суровата вълна се доставя с 40-футови контейнери от Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и Южна Америка до пристанищата в Бургас и Варна. Годишно сливенският завод се нуждае от около 500 контейнера сурова вълна. Особеност на бизнеса е сезонността на производството на сурова вълна. В завода обаче се поддържат стокови запаси.

От юни тази година "Индорама венчърс лайфсайл България" (7-о място) е новото наименование на "Синтерама" - Нова Загора. Компанията се занимава с промишлена обработка на текстилни влакна чрез пресукване, работи и на ишлеме по поръчка на възложители. Местното дружество започна дейността си през 2012 г., когато Sinterama - Италия, купи дяловете на "Торчитура Нова Загора" от Miroglio, Италия (собственост на фамилията Миролио). Днес фирмата оперира в сгради под наем - собственост на италианската Miroglio. Приходите й през 2022 отбелязват над 16% ръст и надхвърлят 86 млн. лева, освен това излиза на печалба след загуба през предходната година.

Собственик на "Индорама венчърс лайфсайл България" е базираният в Тайланд производител на химически продукти Indorama Ventures Public Company Limited (IVL), който през 2019 г. купи италианската груп Sinterama. Според доклада за дейността българското дружество е инвестирало 440 хил. лева през миналата година в машини и съоръжения.

Производителят на килими и текстилни подови настилки "Милат карпет България" - Сливен, (8) е собственост на турската Milat Hali. Българското дружество отчита 31% спад на продажбите през 2022.

Германската "БТБ България" - Русе, собственост на Ахим Байерл и Калинка Петкова Кирова, заема 9-а позиция със 78 млн. лева оборот. Това е компанията с най-висок ръст на приходите в топ 15 за сектора - 88.82%. Фирмата произвежда дамски облекла за световни модни гиганти като Comma, s.Oliver (Women), Hallhuber (Donna), Esprit, Peek & Cloppenburg, Oui и др. Изработва и собствени колекции дамски облекла с марката Vayana, има клон и в Македония.

"2022 г. беше предизвикателна и различна. След ковид пандемията очакваното затишие от проблеми бе заменено от войната в Украйна, която беляза всеки бизнес. Въпреки това през изминалата година оборотът на "БТБ България" прекъсна започналата през 2020 г. тенденция на чувствителен спад на приходите. Съживяването на пазарите в Германия, а и в цяла Европа, даде своето отражение и във финансовите отчети на дружеството. През 2022 г. ръстът при нетните приходи от продажби е 205%, а те съставляват близо 91% от общите приходи. За да редуцираме риска, свързан с дейността на компанията в страни извън ЕС (Украйна, Македония и Армения), разпределихме равномерно ресурсите си в тези държави, като оставихме основната икономическа тежест на дейността в България", коментира за "Капитал" Ахим Байерл, собственик и член на съвета на директорите.

Ахим Байерл, собственик и член на съвета на директорите на "БТБ България" - Русе Фотограф : Надежда Чипева

Той уточни, че най-новият инвестиционен проект на русенското дружество е строежът на нова производствена и логистична сграда, финансиран със собствени средства. "Разгънатата площ на обекта е 5600 кв.м, разположен е на три основни производствени нива. Предвидена е топла връзка с административната сграда, която беше сред номинираните за "Сграда на годината" за 2019 г. Амбицията ни е собственото производство и складовете да са новодомци до края на тази година", каза Ахим Байерл. По думите му през 2023 г. фокусът на дружеството е "подобряване ефективността на производствените процеси и смекчаване ефектите от военните действия в Украйна". "Стремим се към увеличаване на средните размери на поръчките чрез привличане на подходящи нови клиенти. Целта е да създаваме контакти и договорености с перспективни производствени центрове (включително и в чужбина), за да увеличим капацитета, както и да въвеждаме нови системи (вкл. IT), позволяващи по-големи обеми от работа и поръчки без значително нарастване на разходите за персонал и услуги", обобщи за "Капитал" Ахим Байерл.

Столичната "Балкантекс" заема 11-о място в секторния топ 25. Компанията е собственост на швейцарската "Крос фешън", шие за Esprit, s.Oliver, Migroc, Marc O'Polo, Tommy Hilfiger, Tom Tailor, швейцарските армия и пощи. Българското дружество има свой дизайнерски екип и конструктори и работи с фабрики подизпълнители. Приходите за 2022 растат с над 47% и надхвърлят 53.7 млн. лева, но фирмата продължава да работи на загуба, макар и намаляваща в сравнение с 2021.

"Разходите за материали, за труд по цялата верига са качиха драстично, което за съжаление се отрази на финансовия резултат. Имахме много поръчки, не сме спирали да работим, но въпреки това отчитаме загуба. 2023 е по-добра поне засега и причина за това са поръчките от Швейцария, Австрия, Германия, Люксембург от т.нар. корпоративни клиенти, за които шием униформи - пощи, армии, железници", коментира за "Капитал" Делян Захариев, директор "Човешки ресурси" в "Балкантекс".

Над 40% ръст на приходите през 2022 отбелязва и "Пирин-текс" - гр. Гоце Делчев - собственост на германския инвеститор Бертрам Ролман. Групата включва четири дружества: "Пирин-текс", което управлява и администрира цялостния бизнес и заема 13-а позиция, "Пирин текс продакшън" - на 20-о място в класацията (в което е нает производственият персонал), "Пирин текс трейдинг" (което се занимава с търговия на дребно и едро със собствената марка Rollmann) и "Пирин текс сървиз" (което извършва различни други съпътстващи услуги, свързани с бизнеса). Групата произвежда сака, панталони, палта, якета, поли, рокли, ризи, блузи. Тук се шият и костюми за марки във високия ценови сегмент. Основните й пазари са Германия, Италия, Скандинавия, в по-малка степен Гърция и България.

Бертрам Ролман, собственик на групата "Пирин-текс" - гр. Гоце Делчев Фотограф : Надежда Чипева

"2022 бе година на стабилизация след тежките предходни две години. Най-голямото предизвикателство бе връщането на производствения капацитет и числеността на персонала до нивото отпреди пандемията предвид засиленото търсене от страна на клиентите, а най-голямата трудност - привличането на нови работници. От една страна, стои проблемът с "фалшивите безработни" (т.нар. френска безработица), а от друга, е общоевропейският проблем с липсата на кадри за преработвателната промишленост. Но въпреки стагнацията на пазара на труда успяхме да увеличим числения състав с 10% през 2022 г. Значително увеличихме броя на чуждестранни работници в предприятието, като към момента те са около 40 от Узбекистан, Бангладеш, Украйна, а до края на годината очакваме да са около 70", коментираха за "Капитал" от българското дружество. През миналата година компанията инвестира 900 хил. лева, за да увеличи фотоволтаичния си парк с още 545 kWp.

Едноцифрен ръст на продажбите отчита "Коутс България" (21) - част от британската Coats - световен производител на индустриални конци и спомагателни материали за шевната индустрия. Дружеството има артикули в две основни направления - "Индустрия" (конци, ципове, копчета, подлепващи материали, машинни игли, ножици, креди) и "Ръкоделие" (конци за ръчна бродерия и за плетене, щампирани гоблени и комплекти за бродерия, прежди и др.).

"Фелдхюс БГ"- Монтана - притежание на едноименния германски холдинг, обаче отчита едноцифрен спад на приходите през 2022. Компанията се подрежда на 22-о място в класацията. Създадена е през 2003 г., започва работа с 40 работници и в цех под наем. Шие дамски блузи, ризи, елечета, поли, панталони, потници, сака, като възлага работа и на подизпълнители. Българската фирма отговаря за целия цикъл на производство - от покупката на материалите, дизайна, кройките и шиенето до складирането на готовата продукция, окачествяването и транспортирането й. В централата в Германия са само търговците. Холдингът притежава фирма и в Македония, която се ръководи от мениджмънта в България.

Друга чуждестранна инвестиция - "Балконф" - Варна (24), отчита над 38% скок на приходите, които надхвърлят 18.2 млн. лева, но продължава да работи на загуба, макар и по-малка в сравнение с 2021. Компанията е основана през 1991 г. от Антонио Раники, притежава два производствени цеха - в Търговище (за мъжки ризи и бутиково дамско облекло) и в Балчик (за мъжко облекло). Днес принадлежи на "Балкинвест", в която едноличен собственик е "Челмизия Сервисос де Консултадория", регистрирана в Португалия. В доклада за дейността на компанията за 2022 е отбелязано, че "Балкинвест" замества в дълг "Балконф" в полза на основния доставчик на дружеството "Инпроди Ингирами Продуционе Дистрибуционе" в размер на 4 млн. евро, като с тази сума е увеличен капиталът на "Балконф".

Класацията завършва "Мода-шпорт" - Мадан (25) - собственост на австрийската Sportalm, което произвежда спортни облекла и аксесоари.

Българските дружества

Приходи 50.4 млн. лв. за 2022 г. подреждат фамилната компания "Аглика трейд" на 12-а позиция в секторната класация. Компанията е наследник на бившия държавен текстилен завод "Петко Владов" в Твърдица, приватизиран през 1996 г. от тогавашния директор инж. Петко Петков, който я превръща в семеен бизнес. През 2012 г. бизнесът се разширява с нова фабрика - "Аглика трейд" във Велико Търново. Днес това е група заводи, разположени на 40 хил. квадратни метра площ, които са взаимно свързани, но с различни индустриални линии и технологии за хавлиени изделия: кърпи, халати и др.; спално бельо; одеяла; олекотени завивки и възглавници, протектори. Компанията притежава производствени бази в Молдова - в градовете Твърдица и Тараклия, и инвестира във фабрика за дигитално напечатани текстилни изделия в САЩ. Собственик е на два международни патента за тъкани - за технологията "Дабълфейс" (от англ. double face) и за т.нар. мембранна тъкан, която е с по-голяма еластичност, по-лека от конвенционалните материи, не пропуска въздух и вода, а е "дишаща".

"Многообразието от асортименти, които произвеждаме, се оказа спасителният пояс, който да ни изведе през турбулентната 2022. Широката гама от текстилни изделия ни осигури предимство и заедно с възможността да разполагаме със стабилна складова наличност във време, когато планирането е несистематично, доведе до ръстовете в продажбите. Инвестирахме в още производствени линии, като се надяваме положителният темп да продължи и през 2023 г. За съжаление тенденцията не е никак оптимистична, но едно е сигурно - залагаме на продуктовото развитие и покриване на все повече специфични сегментни ниши от пазара", коментира за "Капитал" Елица Петкова - търговски директор.

Елица Петкова - търговски директор на "Аглика трейд"

"Аглика" притежава и мебелна фабрика. "Предприятието прави първи стъпки, но амбициите ни са големи, защото сме си поставили за цел производство на колекции, създадени от рециклиран текстилен отпадък, който се генерира от другите три завода за постелъчно бельо, хавлиени изделия и одеяла. По този начин се стремим да затворим напълно производствения цикъл с акцент опазване на околната среда. Потребни са още много инженерни изпитвания на рециклирания материал и неговата устойчивост във времето. Надяваме се програмите от ЕС да бъдат отворени, за да можем да продължим активно в тази посока", обясни Елица Петкова.

Габровската "Мак", която е наследник на една от най-старите текстилни фабрики в България, съществуваща от 1912 г., се подрежда на 14-о място в класацията на "Капитал". Днес "Мак" е публично дружество с 844 акционери (6 юридически и 838 физически лица), като се контролира от Георги, Димитър и Диляна Бижеви. Портфолиото на компанията съдържа повече от 400 артикула. Тя произвежда различни видове памучни прежди и тъкани (включително светлоотразителни, антибактериални, негорими), притежава производствени линии за багрене и щампиране и изработва готови облекла от произведените платове - медицински, хотелиерски, работни, а също и военни, полицейски, пожарникарски униформи. Предлага също раници, спални чували, дъждобрани, гащеризони, бронирани жилетки. Има собствен дизайнерски отдел.

От доклада за дейността става ясно, че през 2022 г. фирмата е инвестирала в нова газова инсталация и резервоар за пропан-бутан, за да намали зависимостта си от природен газ. Въведени са в действие нови машини, които увеличават капацитета и гъвкавостта в производството, както и качеството на продукцията. През 2022 е започнало строителство на логистичен център, както и на собствена фотоволтаична електрическа централа с инсталирана мощност 0.3 MW.

Продажбите на плевенската фирма "Димитров" (15) надхвърлят 32.6 млн. лв. през 2022 г. (21.4% ръст). Съдружници в компанията са Магдален Симеонов Димитров и членове на неговото семейство. Дружеството е специализирано в шиенето на мъжки дрехи, негови партньори са Hugo Boss, G.A. Operations, Creation Gross, притежава и собствени марки - Desizo Monni Milano и Monni. Компанията развива дейност в три производствени сгради. Според доклада за дейността "рискът в сектора е повишен, тъй като се изостря конкурентната борба на пазара на услугата ушиване на ишлеме".

Бургаската фирма "Куш мода" (11) отчита 13.8% спад на приходите, които достигат падат под 29 млн. лева през миналата година. Дружеството има фабрики в селата Трънак и Ябълчево, община Руен. Произвежда трикотажни облекла и е сред основните партньори на шведската H&M - 53.5% от приходите са именно от този клиент, става ясно от доклада за дейността. Фирмата работи и за Bestseller A/S, Kappahl Sverige, Vila AS и др. За 2023 г. планира да увеличи капацитета на двете фотоволтаични централи в производствените си бази. Съдружници в компанията са Хасан Джан, Фатме Али Куш и Зейнеб Неждет Куш.

"Аполон-95" - Горна Оряховица (17), обаче отчита над 27% скок на продажбите през 2022. Компанията с едноличен собственик Димитър Борисов Димитров произвежда мъжки костюми за световни дизайнерски марки, но има и свой бранд - "Аполон".

Спад на продажбите за 2022 отчита и хасковската "Янев" (18) - производител на ежедневни мъжки и женски облекла. Приходите на компанията за миналата година надхвърлят 23.7 млн. лева, което е с 24.5% по-малко спрямо 2021. Едноличен собственик на капитала е Янко Иванов Янев.

На 19-а позиция е софийската фирма "Джи Ем Ти", в която съдружници са Теодора Ценкова, Георги Ванчев и Мирена Райчева, Компанията изработва дамска и мъжка конфекция по поръчка на възложители, като използва около 70 фирми подизпълнителки, и внася машини за шивашката индустрия.

"Мизия-96" - Плевен (23), е публично дружество и произвежда мъжки панталони, сака, жилетки, костюми по собствени модели. Близо 99% от продукцията се продава зад граница - ЕС, САЩ, Канада. Фирмата е основана през 1950 г., днес притежава седем производствени линии. Приходите й през 2022 растат с 24.8%, но годината приключва с отрицателен финансов резултат - загуба 211 хил. лева. "Мизия-96" е дъщерно дружество на "Мизия-95", което притежава 65.07% от капитала и в което акционери са Христофор Петков Дочев, Стефка Петкова Кръстева, Цветана Стоянова Луканова, Роза Макавеева Божинова, Циталия Райнова Начева.

Тази година от класацията отсъства "Ембул инвестмънт" - Стара Загора, производител на акрилна прежда от синтетични щапелни влакна, собственост на Emboy Yuntas Tekstil, Изер Лодрик и Ведат Лодрик от Турция. От доклада за дейността на дружеството става ясно, че в началото на 2022 ръководството е решило да преустанови производството на прежда и да реорганизира дейността на компанията, която се фокусира върху търговия с какаови изделия и дългосрочно отдаване под наем на административни и производствени сгради.

А сега накъде

"Основни играчи на пазара обявиха несъстоятелност. Сред тях са Peek & Cloppenburg, която възлагаше по-голяма част от поръчките си в Далечния изток, но фалитът й се отрази на атмосферата на пазара. Ключов клиент като групата K-mail Order (KLINGEL) през май обяви фалит, а тя е собственик на 11 водещи марки в онлайн продажбите и каталожната търговия, без физически магазини. Много български фирми имаха договори с тази компания и все още чакат парите си. Друг голям клиент - Gerry Weber, който беше в процедура по оздравяване, също обяви фалит. Всичко това е резултат от спада на продажбите на дрехи заради високи разходи за живот. Складовете са пълни с наличности, възложителите не могат да продадат, не могат да платят", казва Радина Банкова. И обобщава: "Ситуацията означава много тежко финансово приземяване за българските фирми - изпълнителки на поръчки. На практика някои чуждестранни възложители се санират на гърба на доставчиците си и демонстрират изключително некоректно поведение. Техните проблеми бързо се прехвърлят върху нас, защото сме отворен тип икономика и поради това прекалено зависими от чуждестранни възложители на поръчки."

Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил и изпълнителен директор на "Крис фешън индъстрийс" - Ловеч Фотограф : Анелия Николова

Охлаждане на еуфорията, която владееше пазарите през 2022 г., отчитат и в "Пирин-текс". "Клиентите са доста по-предпазливи при поставянето на поръчки поради големите складови наличности, натрупани през последните 12 месеца. Голяма роля за това има намалената потребителска активност в Западна Европа вследствие на увеличените разходи за стоки и услуги от първа необходимост, както и общата икономическа несигурност", коментираха за "Капитал" от компанията.

Според Елица Петкова от "Аглика" липсата на инженери специалисти и дори оператори в производството се задълбочава. В същото време се наблюдава "сериозен дисбаланс между исканото месечно заплащане и ефективността на труда", отбелязва тя.