Два месеца без внос от Украйна и 26 млн. евро от ЕС отвоюваха зърнопроизводителите

Българското правителство има срок до септември да изплати общо 26 млн. евро компенсации, отпуснати от ЕС за земеделците, които са ощетени от извънредния внос на украинско зърно. В България пряк ефект има основно производителите на слънчоглед, защото там вносът беше интензивен.

Правителството обаче смята, че тези суми са недостатъчни. В отговор на критиките представител на Европейската комисия призна, че сумите не покриват всички щети и затова Брюксел предоставя на правителствата по първия пакет да удвоят европейските средства за сметка на националните бюджети, а по втория - да ги утроят. Държавният бюджет обаче тази година и без това изглежда с колосален дефицит, че да може страната да си позволи такава щедрост.

Като условие за получаване на помощта България, Унгария, Полша и Словакия поеха ангажимент да отменят едностранните си мерки относно пшеницата, царевицата, рапицата и слънчогледовото семе и всички други продукти с произход от Украйна. България го направи. Транзитът на зърнени култури също трябва да продължи.

• Опасната връзка на властта със зърнопроизводителите
• Служебният кабинет се отказва от забраната на внос от украински хранителни продукти
• Източна Европа срещу износа на зърно от Украйна

Парите за България

Вторият пакет помощ за засегнатите държави е на стойност 100 милиона евро. Сумата, която е прехвърлена от селскостопанския резерв за 2023 г., ще бъде насочена към земеделските стопани, произвеждащи зърнени култури и маслодайни семена. Европейската комисия обясни, че разпределението на сумите е било направено въз основа на формула, която оценява свръхвноса от Украйна спрямо българската реколта и обичаен внос, както и цената на украинския внос и средната цена на местния пазар и минимални цени на пазарите в засегнатите държави. В тази връзка предложеното разпределение е следното - 9.77 млн. евро за България, 15.93 млн. евро за Унгария, 39.33 млн. евро за Полша, 29.73 млн. евро за Румъния и 5.24 млн. евро за Словакия.

През април България вече получи първия транш на помощта през април в размер на 16.75 млн. евро, към който се добавят още 9.77 млн. евро, или общо допълнителната помощ от ЕС възлиза на 26 млн. евро.

Министърът иска още

В Народното събрание през тази седмица земеделският министър Явор Гечев заяви, че помощта е недостатъчна, и каза, че предвидената възможност обезщетенията да се допълват с национални средства "всъщност не е помощ" и ще предоговаря средствата за България с комисията. На въпрос на "Капитал" към изпълнителния орган на ЕС дали това е възможно от там отказаха коментар.

Но комисията изрази готовността си да продължи ограниченията по вноса за същите продукти и след 5 юни, ако анализите и показват, че това е необходимо. Някои хранителни продукти от Украйна извън зърното остават "под мониторинг", но за ограничения за тях на този етап не се говори.

Как ще се разпределя субсидията

Правителството има срок до края на юни да съобщи на комисията критериите, по които смята да разпределя парите, допълнителната помощ от национални средства, които възнамерява да отпусне на фермерите, както и мерките, които ще вземе, за да не бъдат свръхкомпенсирани някои от тях. "Капитал" попита Министерството на земеделието за плановете им за разпределение на средствата, но все още отговор не е получен.

Плащанията следва да бъдат извършени до 30 септември 2023 г.

Още недоволство

Забраната на вноса от Брюксел има едно изключение: няма да важи за сключените вече договори и тези сделки ще се осъществят. Представител на маслобойна обясни пред "Капитал", че не знае за стари договори в сектора и че те или са предоговорени, или прекратени, или не са значими.

Този сектор всъщност пострада най-пряко от намесата на властта в сектора. В началото на април земеделският министър наложи административни мерки, с които да забави вноса на слънчоглед.

Представител на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти коментира за "Капитал", че във връзка с това "в момента пристигат фактури от нашите доставчици за причинени на тях загуби заради задържането на камионите. За един камион за един ден това са 100 евро, като за повече от 20 дни престой това са непосилни щети за една компания. Отделно са загубите от нарушения на производствения ритъм и на логистиката заради правителствените решения от миналата седмица".

Въпреки административните ограничения и забрани ефектът не е в полза нито на земеделците, нито на производителите в момента. Представител на маслодобивна фабрика коментира за "Капитал", че за момента разполагат с достатъчно суровини. "В крайна сметка забраната не доведе до очаквания от земеделците ефект. Административните ограничения не решиха проблемите на земеделските стопани и не вдигнаха цените. Цените са пазарни, в момента те падат и са средно около 750 лв. на тон слънчоглед и няма как да стигнат февруарските цени от 900 - 1000 лв. на тон. Българският пазар не може да изконсумира слънчогледа, който е складиран - и като вътрешна консумация, и като преработка. Илюзиите, с които живяха земеделските стопани, че министерството ще им осигури по-високи цени, не се сбъднаха. Просто те изпуснаха пазара."