Финансовото министерство изненадващо анонсира аукцион на ДЦК за средата на април

Сега заявката е и това да се промени, като от там обясниха, че "публикуването на емисионни календари от суверенните емитенти е стандартна пазарна практика с оглед планиране на необходимата ликвидност от страна на инвеститорите в държавен дълг и цели предвидимост и прозрачност на провежданата емисионна политика от страна на МФ".

Възстановяването на по-прозрачната и предвидима политика е добра новина. Същевременно обаче документите бяха публикувани, без да се оповестят и разяснят, така че отново играчите на пазара бяха хванати леко неподготвени. От МФ поясниха, че предстои публикуване на сайта му на допълнителна информация относно възможностите за покупка на ДЦК на първичен и вторичен пазар, каквито ведомството смята да предлага на местните професионални и непрофесионални инвеститори. Тази заявка, както и първата дългова емисия за годината, идват и в странен момент - когато правителството е в оставка и след като преговорите за съставяне на ново пропаднаха. А това естествено поставя и под въпрос доколко стъпките в посока повече откритост ще са устойчиви.

Капка в морето от нужди

Подготвяната емисия е сравнително малка и сама по себе си не допринася съществено държавата да си осигури необходимото финансиране за 2024 г. Предвиденият таван за нов дълг в бюджета е 11.7 млрд. лв., като реално необходимата сума вероятно ще е по-скоро от порядъка на 9.5 млрд. лв.

Голямата част от тях са за покриване на заложените 5.8 млрд. лв. дефицит. Освен това през юли предстои падеж на около 400 млн. лв. вътрешни левови ДЦК, а през септември - на близо 1.5 млрд. евро еврооблигации, както и финално лихвено плащане по тях.

Набавянето на такава сума от вътрешния пазар не е възможно, така че със сигурност през тази година България трябва да излезе и на международните пазари. "За мен изборът на конкретния момент и инструмент са озадачаващи. Правителството можеше доста по-спокойно да пласира примерно 2 млрд. евро дълг в началото на годината, каквито ходове предприеха много други държави с аналогични параметри, и да излезе още веднъж през есента", обясни Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в "Делтасток". "Другият неясен момент е защо се предлагат левови облигации при очакване, че страната ще влезе в еврозоната и ще трябва да се превалутират. В момента има огромно търсене от чуждестранни инвеститори на български евробондове заради перспективата за влизане в еврозоната през 2025 г. и рисковите премии са на изключително благоприятни нива", каза още той.

Повечето възможни обяснения защо финансовият министър Асен Василев би заложил в момента на малка емисия на вътрешния пазар са не икономически, а по-скоро политически. Пласирането на измерващ се в милиарди дълг лесно се превръща в мишена за атаки, още повече в очертаващата се предизборна обстановка. Същевременно сравнително малка сума при липсата на падежи до юли и сравнително комфортните нива на фискален резерв правят неясно каква цел се преследва с набавянето на 200 млн. лв. в този момент.

По неофициална информация на "Капитал" планът на министерството е да развива и двата пазара и до края на годината регулярно всеки месец да излиза с по-малки суми на вътрешния. Те не целят да заместят, а да допълват (вероятно две) по-големи емисии на външния пазар. При тях традиционно няма календар, а съвместно с банките - консултанти на правителството, се избира удачен тайминг. А за изчакването това да стане по̀ към края на годината освен политическата несигурност аргумент би могъл да е, че след като евентуално България официално получи зелена светлина за еврозоната, рисковата премия може да се свие още повече и да се постигнат по-изгодни условия.

И ДЦК за всички

Другата по-съществена новост е, че след активното лобиране от представители на капиталовия пазар явно финансовото министерство е прегърнало идеята да емитира и ДЦК за граждани. Свидетелство за това се вижда в емисионната политика, подписана с дата 26 март 2024 г., където пише: "През настоящата година Министерството на финансите възнамерява да предложи стандартизирани дългови инструменти с фиксиран лихвен процент, предназначени както за професионални, така и за непрофесионални инвеститори." Това, разбира се, ще се случи, ако няма завой в политиката при следващия кабинет.

Подобни целеви ритейл инструменти се ползват активно и успешно от много други европейски държави. Обичайно това са краткосрочни книжа - най-често едногодишни, но достигащи и до тригодишни. Те са с ниска емисионна стойност, което позволява инвестиране и с минимални суми, и носят фиксиран купон. Това по същество ги прави конкурентен продукт на банковите депозити, тъй като по същество носят същия риск, доколкото и двете са гарантирани от държавата.

В текущата среда на свръхликвидност на банките, която поддържа лихвите ниски, държавата би могла да се възползва и от по-евтино финансиране в сравнение с доходността, която постига при пласирането на дълг на едро.

Например в последните месеци падежиращите през 2027 г. български облигации се търгуват при нива около 3.2-3.3% доходност. За сравнение - при големите банки с чужда собственост все още офертите са в диапазона 0-0.5%, а при по-малките банки с по агресивен модел и/или местна собственост те достигат до 1.5-2%.

Така евентуално позициониране на емисия ДЦК за граждани около или малко над тези нива би могло да привлече сериозен интерес, особено ако се съпътства и с образователна и разяснителна кампания. Допълнителен плюс е, че подобен инструмент може да посъбуди интереса и към други възможности за инвестиране на капиталовия пазар. А освен това Българска фондова борса има интерес и платформа, на която ДЦК могат да се търгуват и вторично. Това дава възможност и при нужда те да се продадат, без непременно да се загуби натрупаната до момента доходност, тъй като по идея тя би се калкулирала в пазарната цена.