Инфлацията продължава да пада, но при някои услуги остава висока

Храни и суровини надолу, услуги и цигари нагоре

Инфлацията при храните, която през март миналата година беше над 21%, продължава да намалява бързо и вече е 2.2%. Темпът на поскъпване при ресторанти и заведения за хранене също се забавя, но много по-бавно, до 7.7%. При нехранителни стоки обаче индексът продължава да расте, като тук влизат и новите цени на цигарените изделия, след като бяха увеличени акцизите. При транспорта също има увеличение, основно заради цените на самолетните билети. При услугите индексът се запазва на нивото от миналия месец, но при отделни групи цените са нагоре с двуцифрени темпове. Най-силно влияние оказва увеличението на цените за водоснабдяване - от началото на годината средно с 20% нагоре, услугите за поддръжка на дома, както и по-високи цени на някои застраховки. Но обикновено инфлацията при услугите следва с лаг от няколко месеца останалата.

Очакванията на повечето анализатори са индексът на потребителските цени да продължи да пада до под 3% през тази година. А като причини за забавянето на инфлационните процеси в страната се посочват най-вече намалението на международните цени на суровините, както и на базов ефект от ускореното поскъпване през предходната година, когато инфлацията растеше с двуцифрени темпове. Очакванията са и за по-бавен ръст на заплатите, което също на теория означава по-слаб ръст на потреблението и по-малко инфлация.

Вероятно ще изпълним критерия за инфлацията през есента

Инфлацията в България все още е по-висока спрямо средната в евросъюза. Годишният ХИПЦ е 3.1% през март, или 0.7 пункта над средния в еврозоната. Средногодишната стойност на ХИПЦ пък е 6.6.

Конвергентните доклади, които оценяват дали страните отговарят на критериите за членство в еврозоната, се очаква да са базирани на данни до май, а към март страната ни все още не изпълнява един от критериите - този за ценова стабилност. Той предполага средногодишната инфлация, наблюдавана за период една година преди оценката, да не надвишава с 1.5 процентни пункта тази на трите държави - членки на ЕС, с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност. ЕЦБ го изчислява, като използва изменението на последната налична 12-месечна средна за ХИПЦ спрямо предходната 12-месечна средна. Този показател за България вече пада под 7 пункта и е 6.26% към март, но разликата с трите страни с най-ниска инфлация все още е 2.78 пункта. Дори и да се махнат две страни с най-нисък показател, отново страната ще е на 2 пункта от целта. Причината е, че се взимат 12 месечни стойности и двуцифрените нива на инфлацията от миналата година все още тежат. Потребителските цени станаха едноцифрени след март миналата година и ако инфлацията тук продължава да е под 3%, вероятно България ще изпълни критерия за ценова стабилност през есента на тази година.

В този случай страната може да поиска извънреден конвергентен доклад. Въпросът е, че предстоят поредните избори и не е ясно дали по това време все още ще сме със служебен кабинет, или ще има редовен, както и дали той ще има желание да завърши процеса докрай. Засега основните политически сили с най-голяма електорална подкрепа според нагласите (ГЕРБ и ПП-ДБ) продължават да декларират еврозоната като свой приоритет. Тест дали това е така ще бъде и съдбата на вече публикувания за обществено обсъждане законопроект за приемането на еврото, който все още действащият парламент ще може да разгледа още преди изборите.