АПИ не вижда проблем в неофициалните подизпълнители на "Автомагистрали"

Вече тече одитът на Сметната палата по договорите за обществени поръчки на държавната фирма

Председателят на УС на АПИ Георги Терзийски заяви, че ведомството упражнява контрол върху изпълнителя на договорите за над 4 млрд. лв. - "Автомагистрали".

Мила Чернева

Председателят на УС на АПИ Георги Терзийски заяви, че ведомството упражнява контрол върху изпълнителя на договорите за над 4 млрд. лв. - "Автомагистрали". © Георги Кожухаров

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Като възложител ние имаме ангажимента да контролираме изпълнението на договорите на "Автомагистрали" и ние това правим по отношение на дейностите, извършвани от дружеството." Това каза в отговор на "Капитал" председателят на управителния съвет на пътната агенция Георги Терзийски по време на брифинг в сряда. "Не сме установили и не установяваме нарушения на нашия договор с "Автомагистрали", сключен при условията на Закона за обществените поръчки", отвърна той на последващ въпрос как АПИ изпълнява контрола и дали засича превъзлагне на непозволени дейности.

Именно подписът на шефа на АПИ стои под договорите за над 4.6 млрд. лв. с ДДС, които Агенция "Пътна инфраструктура" сключи с държавната компания "Автомагистрали" през последните две години. От страна на дружеството те са подписани от изпълнителният директор Стоян Беличев.

Разследване на "Капитал" показа, че дружеството е изплатило над 1 млрд. лв. на определени фирми от частния сектор, без да дава отговор за какви дейности и обекти и при какви цени са изплатени парите, както и на какъв принцип са избрани компаниите. Сред тях има дружества с под 30 служители, но пък с плащания за над 40 млн. лв. Други компании, изглежда, са аватари на добре познати в бранша имена като "Джи Пи груп" или "Хидрострой".

В средата на декември Народното събрание възложи на Сметната палата одит на държавната фирма по искане на опозицията. От Сметната палата коментираха пред "Капитал", че одитът е за съответствие на изпълнението на обществените поръчки и обхваща периода от 1 януари 2016 до 31 декември 2020 г., като вече е започнал, а крайният срок е 31 март.

Въпросните четири договора са за големи и важни пътни проекти - изграждането на над 200 км от магистрала "Хемус", разширение на пътя Видин - Ботевград и укрепване на над 70 свлачища. С тези поръчки, възложени без състезание на принципа инхаус, на практика "Автомагистрали" стана най-богата строителна фирма у нас, въпреки че допреди 2019 г. не беше изграждала път и превъзлагаше значителна част от работа си по поддържане на магистралите. При инхаус възлагането "Автомагистрали" няма право на подизпълнители по закон. През договори с друга формулировка - за доставки и наем на механизация и служители, компанията функционира като брокер за дейности и превъзлага на други фирми работа, без обаче да се прилагат правила за конкуренция и прозрачност.

Потайността поражда съмнения

През декември 2018 г. правителството реши да насочи 1.34 млрд. лв. от излишъка към изграждането на 134 км от магистрала "Хемус". Скоростното наместване на парите се случи чрез решение пътната агенция да сключи договор с дружеството "Автомагистрали" със същия принципал - Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

В крайна сметка договорите станаха четири, а сумата достигна общо 4.6 млрд. лв. с ДДС, като винаги може да се увеличи, тъй като има такива клаузи в споразуменията.

"Автомагистрали" не дава информация на кого и за какво плаща, като се защитава с клауза за конфиденциалност в договорите й с фирмите от частния сектор.

Освен това с анекси договорите на държавната фирма с АПИ се променят фундаментално. Например при първия договор за "Хемус" не се предвижда аванс, а само междинни плащания за строителство при изпълнението на всеки 5% от дейностите. След това обаче се подписват допълнителни споразумения, с които се променя начинът на плащане.

Досега компанията е получила над 1 млрд. лв. аванси, без да има нито един открит обект. Горе-долу аналогична сума е разпределена на дълъг списък с компании през последните две години.

В коментар към текст по казуса, публикуван в Черната книга на правителственото разхищение на фондация "Фридрих Науман", икономистът Георги Ганев казва: "Използването на държавна компания има само две възможни обяснения - всички останали са прах в очите. Първото е, че с огромната част от парите ще се правят неща, за които гражданите не бива да узнават. Второто е, че с този похват се преодоляват определени законови изисквания по отношение на прозрачността и последователното прилагане на бюджетните правила."