ГЕРБ и АПИ се оплетоха и по казуса "Автомагистрали"

Парламентарната комисия по ревизията повдигна няколко теми, които през последните години ГЕРБ се опитва да скрие

Ръководството на АПИ Иван Досев (вляво) и Георги Терзийски (вдясно) заедно с директора на "Автомагистрали" Стоян Беличев (в средата) на парламентарната комисия
Ръководството на АПИ Иван Досев (вляво) и Георги Терзийски (вдясно) заедно с директора на "Автомагистрали" Стоян Беличев (в средата) на парламентарната комисия
Ръководството на АПИ Иван Досев (вляво) и Георги Терзийски (вдясно) заедно с директора на "Автомагистрали" Стоян Беличев (в средата) на парламентарната комисия    ©  Цветелина Белутова
Ръководството на АПИ Иван Досев (вляво) и Георги Терзийски (вдясно) заедно с директора на "Автомагистрали" Стоян Беличев (в средата) на парламентарната комисия    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Винаги сме давали подробна информация на всички медии, които са поискали такава. Не крием информация", заяви Петя Аврамова в понеделник по време на последното заседание на т.нар. парламентарна комисия по ревизия, когато най-после се повдигна въпросът за държавната компания "Автомагистрали" и договорите й за милиарди с Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ).

Твърдението на Аврамова обаче е, меко казано, невярно и ясно показва защо разплитането на историята е важно. В момента две медии - "Капитал" и "Сега", водят дела по Закона за достъп до обществена информация точно във връзка с договорите на "Автомагистрали" с частни компании, както и плащанията към тях. За тях е гарантирана непрозрачност, тъй като в самите договори са включени клаузи за конфеденционалност и търговска тайна и така никой от данъкоплатците не може да разбере например на какви цени работят контрагентите на държавното дружество. Така се нарушават и основни принципи на обществените поръчки - прозрачност, отчетност и достъп до информация.

Казусът е следния: за две години правителството на Бойко Борисов реши да се сключат четири договора с държавната компания "Автомагистрали" за пътно строителство за общо 4.6 млрд. лв. с ДДС. Това стана през т.нар. in-house възлагане, при което принципал може да възлага на дъщерна фирма поръчки без състезание. Такава законова хипотеза за вътрешно възлагане има и на европейско ниво, но у нас тя се прилага по изкривен начин. От една страна, изпълнителят на договорите трябва да е способен изцяло със собствен ресурс да се справя, което не се случва с "Автомагистрали". От друга, има вероятност при възлагането на огромни по обем и стойност поръчки да се изкривява пазара и да се нарушават основните принципи на Закона за обществени поръчки - прозрачност, публичност, равнопоставеност, свободна конкуренция. Още в началото на 2021 г. "Капитал" публикува разследване, от което стана ясно, че над 1 млрд. лв. са изплатени от "Автомагистрали" към частни компании, без да е ясно за каква работа и по какъв критерий.

Освен краен популизъм и крясъци по време на заседанието на комисията в крайна сметка бяха зададени няколко конкретни въпроса по същество, както и бяха изречени някои неистини.

Мълчанието е злато

В началото на дискусията стана ясно, че депутатите от комисията все пак не са получили поисканата документация около изпълнението на договорите на "Автомагистрали". Изпълнителният директор на дружеството Стоян Беличев обясни, че информацията била над един милион и 200 хил. страници и от дружеството били готови с подготовката й, но нямали указания как да я предоставят. Регионалният министър Петя Аврамова, принципал на дружеството, подкрепи Беличев и заяви, че все пак някой трябва да се подпише, че книжата са получени. "Народното събрание има деловодство, няма някакъв особен ред, който комисията ни да ползва. Звучи ми като извинение, но няма да свърши работа", отговори Калоян Янков, депутат от "Демократична България". Колегата му от ГЕРБ Тома Биков пригласяше впоследствие на представителите на регионалното министерство, като обясни, че било абсурдно комисията да задава въпроси без да има информация. "Ние сме поискали информация в обем от 1 млн. страници. Комисията е задала очевидно глупави въпроси. Трябваше да зададем конкретни въпроси за конкретни неща", заяви той. Истината е обаче, че така се получава порочен кръг: няма информация, няма въпроси.

Четирите in-house договора на "Автомагистрали" с Агенция "Пътна инфраструктура" са следните:

Изграждане на 134 км от"Хемус" за 1.34 млрд. лв.

Изграждане на 89 км от "Хемус" за 1.38 млрд. .лв.

Укрепване на 76 обекта (свлачища и срутища) 570 млн. лв.

Модернизация на 65 км. от пътя Видин - Ботевград - 1.083 млрд. лв.

Държавният брокер

В дискусията се повдигна и ключовият въпрос: "Aавтомагистрали" ли работи по тези обекти или частни компании са незаконни подизпълнители. "Нека уточним какво значи подизпълнител. Подизпълнение е превъзлагане на дейност. Такива договори казахме, че "Автомагистрали" няма. Тя има договори за доставка на материали, за наем на техника и възлагане и изпълнение на услуги, които са специфични и няма как да изпълни", каза Аврамова, като уточни, че има предвид взривни работи например. Неведнъж се спомена, че държавното дружество има над 400 контрагенти. В друго разследване обаче се видя, че над 1 млрд. лв. са изплатени на около 12 фирми.

Репортер на "Капитал" е виждал договори на "Автомагистрали" с частни фирми за наем на механизация например и в тях е записано, че освен машина, компанията осигурява и работникът, който да я управлява, като доставчикът носи отговорност и за извършената работа. Така поставено, звучи изцяло като договор за строително-монтажни работи. Това твърдеше и зам.-председателят на комисията от "Има такъв народ" Георги Георгиев, който е и инженер.

"Когато обаче изпълнителните структури от своя страна не разполагат с необходимите средства, с които сами да изпълнят поръчките на възлагащия орган, и са принудени да се обърнат към трети лица, за да се снабдят с тях, правните основания за прилагането на изключението in house престават да съществуват и на практика се стига до едно прикрито (под)възлагане на обществена поръчка, при което възлагащият орган придобива чрез посредник (изпълнителната организация) стоки и услуги от трети лица, без да се подчинява на директивите, от които би следвало да се ръководи това възлагане", посочва генералният адвокат Санчез - Борона в решение по дело на Съда на ЕС C-567/15. С две думи - ако не можеш сам, не може инхаус.

Освен това не е ясно как една компания бива избрана да работи с "Автомагистрали". Фирмата "Джамбо 33" например, с оборот малко над 4 млн. лв. и под 30 служители през 2019 г., е получила 47 млн. лв. от "Автомагистрали" за последните две години. Депутатът от БСП Явор Божанков акцентира, че именно тази фирма е извършвала укрепването на срутището при Рилския манастир. Държавното дружество трябва да изпълни тази задача, но на практика изпълнителят е незаконно сменен. Членът на УС на АПИ Иван Досев отрече това.

Министър Аврамова заяви, че държавната фирма не е длъжна да обявява поръчки по ЗОП, а компаниите, с които работи, избира по вътрешен правилник, който обаче не е публичен. Което отново поставя много въпроси.

Целта оправдава средствата

"Виждаме как зад една буква на закона се прикрива заобикаляне на останалите 90% от законодателството. Тук се забравя много важен принцип в законодателството за обществените поръчки [...] Методът на възлагане на не може да се използва така щото да се заобикалят основновните принципи на Договора за функциониране на ЕС: лоялна и честна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация", каза Надежда Йорданова, депутат от "Демократична България". Във връзка с това тя попита какъв е критерият критерий кои обекти да са да е открита състезателна процедура и кое - инхаус

Председателят на УС на пътната агенция Георги Терзийски обясни следното: "Държавата закъсня в годините, не последните 3-4, по изграждането на модерна и сигурна инфраструктура - говоря за автомагистралите. А пък есенно-зимният сезон показа по отношение на свлачищата, че не може да се работи на парче. Т.е. критерият е общественият интерес и нуждата от бързо изграждане на такава инфраструктура и от отстраняване на проблеми. Те не са 74, но това са най-належащите обекти, но те трябва да бъдат укрепени". Тук е важно да се отбележи, че засега се работи само по едно от свлачищата по договора, а много от тези, които създаваха проблеми през зимата, изобщо не присъстват в договора.

"Учудва ме вашето твърдение близо 12 години след като г-н Борисов е премиер, ние да чуем, че държавата е фатално закъсняла с изграждането на важни инфраструктурни обекти така, че да не може да си позволи да провежда състезателни процедури. Факторът време не ми изглежда легитимен от гледна точка на европейското законодателство", коментира Йорданова.

Неколкократно от регионалното министерство подчертаха, че има положително становище на Агенцията за обществени поръчки за процедурата по инахс, както и проверки на Агенция по държавна и финансова инспекция (АДФИ) и Сметната палата. Констатацията на АДФИ била, че всичко е законно. Това е факт, но и е важно да се отбележи какво са проверявали - а именно дали е законно АПИ да сключи договори с "Автомагистрали" по in-house хипотезата, което е безспорно. "Капитал" поиска доклада на АДФИ, но получи само няколко обобщителни изречения. От тях стана ясно, че са проверявани само плащанията на АПИ към "Автомагистрали", но не и след това - кои фирми, на какви цени и за какво получават пари от държавната фирма. А точно там е проблемът.

Зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков заяви, че въпросът не е за законосъобразност, а за целесъобразност. И в двата случая той бил убеден, че решението е правилно. На фона на това неколкократно председателят на комисията Мая Манолова повтори, че не може дружество с 10 багера да изпълнява поръчки за милиарди левове.

Държавен капитализъм

Според Николай Нанков "Автомагистрали" имали най-много персонал от строителния бранш. Към 2019 г., когато вече бяха подписани договора за над 2 млрд. лв., фирмата е имала официално 294 служители, а над или около 500 са имали "Хидрострой", "Джи Пи груп", "Автомагистрали Черно море", "Иса 2000", "ГБС Инфраструктурно строителство", "Пътинженерингстрой - Т".

Тема бяха и изключително високите, но непредвидени аванси, които "Автомагистрали" превежда. По договорът за "Хемус" например фирмата нямаше право на аванси, но с анекси впоследствие регламентът бе променен. При открити процедури това би било невъзможно, защото е съществена промяна на условията на търг.

Беличев призна, че авансите са около 30% от цялата стойност (4.6 млрд. лв.), като не можел да сметне колко точно е това. Манолова го контрира, че са получени поне 1.2 млрд. лв. и го попита защо са били необходими.

Изпълнителният дирекотр на "Автомагистрали" обясни, че се оказало, че компанията нямало да се справи без аванси. Фирмата работела на фиксирани цени, които не се променяли за срока на изпълнение на проекта, а междувременно имало поскъпване.

Всъщност нито една частна фирма, сключила договор по открита процедура, не би могла просто да се оплаче, че "не може да се справи". Точно АПИ сключи договори в търга за Видин - Ботевград с обединение на "Грома холд", според които сумата се изплаща след цялото приключване на строителството. Освен това всички фирми работят на единичните цени, на които са сключили договорите.

Което означава, че държавната компания получава преференциални условия, a след това ги прехвърля надолу по веригата към избрани от нея частни строители. Пазарът се изкривява, но нито АПИ, нито МРРБ за "наши фирми".

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    event_horizon avatar :-|
    event_horizon
    • + 5

    Петя Аврамова е пример за поговорката не дай бoже сляпо да прогледа. Тя не може да мисли самостоятелно. Погледа й е празен. Само повтаря опрорни точки които е наизустила. Оперирана е от чуство за срам и с гордост прави само това което й е наредено. Други прекрасни примери като нея: дани кирилов, цецка цачева, деница сачева, тома биков и разбира се прекрасната кърджалийска пеперутка. Има хора в ГЕРБ които не са оперирани от чуство за срам и някак си не могат да скрият горчивия вкус в устата си. Такива са Йорданка Фандъкова и Димитър Николов. И днес бяха порицани от вожда за това.
    Дано служебното правителство се разрови в авгиевите обори на "Автомагистрали". Там схемата е много по-масивна от кражбите на батко и братко. Милиарди са източени в няколко джоба, повечето от които са на шиши.

    Нередност?
  • 2
    sfasaf avatar :-?
    sfasaf
    • + 2

    До коментар [#] от "":

    Хайде да не преувеличаваме. Фандъкова нищо не говори, че да се определи срам ли я е. Когато говори, говори опорки като всички останали.

    Колкото до Николов - читателите на Капитал помнят наглото му интервю, докато се развиваше престъплението "Росенец". Беше хлъзгав като промишлен плужек и хич не правеше впечатление да го е срам.

    Нередност?
  • 3
    mathoptimist avatar :-@
    mathoptimist
    • - 1

    Няма проблем с начина на строене на магистралите, очевидно всичко е законно. Обектите стават бързо и качествено, което на соросоидите не им харесва. По-изгодно им е да се влачат с години дела с обжалвания, а народът междувременно да пътува по разбити пътища.

    Нередност?
Нов коментар