Какви са политическите приоритети в образованието

ГЕРБ

Кои са трите големи и неотложни приоритета в сферата на училищното и на висшето образование?

За училищното образование:

• Промяна в учебните програми. Да започнем обсъждането на цялостна, концептуална промяна за преминаване към рамкови учебни програми, структурирани върху компетентности и даващи възможност за адаптирането на съдържанието към училищата и учениците. Тъй като една такава промяна ще изисква години, паралелно, бързо и по-смело трябва да се съкрати фактология и теми от сегашните програми, така че да се освободи време за упражнения, затвърждаване на знания и формиране на умения.
• Да продължим по-решително реформата в оценяването - от изпитване на знания към мерене на умения. Ако изпитваме за фактология, това ще преподават учителите, а учениците ще наизустяват. Българските ученици се справят доста добре на международните тестове, които оценяват знания и лошо на PISA, която мери функционалност на знания (умения и интелигентност). Основните причина за това е системата ни за оценяване
• Да променим кода на системата - от система, базирана на тясно-инструктираща нормативна уредба, доминираща култура на стандартизация, контрол на съответствието и вяра в документа, към система, която се развива от енергията на креативни учители и иновативни училища. За целта образователните стандарти трябва да се преработят така, че задават цели и принципи, а не конкретни процедури, и да оставят на образователните институции повече свобода за методите за постигане им.

За висшето образование:

• Да стимулираме висшите училища за постоянно осъвременяване на съществуващите и създаване на нови учебни планове и програми. Тези промени трябва да са базирани на разработването на динамични и по-широки компетентностни профили, повече хибридни специалности и по-интегрални програми, насърчаване на иновативните методи на преподаване, акцент върху формирането на умения и мотивация за постоянно учене.
• Да стимулираме свързаност между висшите училища под формата на консорциуми и мрежи от съвместни програми. Да регламентираме концепцията за споделени ресурси - общи преподаватели и катедри, материална база и научна инфраструктура.
• Да променим методиката на акредитационната оценка, така че Националната агенция за оценяване и акредитация да оценява ефективност на дейности и политики, а не формално разписани правила.

Какъв % от БВП според вас трябва да се отделя за образование?

Средствата за образование трябва да са минимум 5 на сто от БВП, от които 1 на сто за висше образование. Друг много важен бюджетен индикатор за устойчиво развитие на системата е заплатите на учителите да се поддържат на ниво над 125% от средната заплата в страната, а на преподавателите във висшите училища- над 150%.

Бихте ли предприели ударна реформа в образователните планове в училищата и съответно - в съдържанието на учебните материали? В каква посока?

Да. Това трябва да са два паралелни процеса. Единият процес е на концептуални промени. Опитът и от другите страни показва, че една такава цялостна промяна може да отнеми над 5 години. Затова е необходим втория процес - на бързи промени в сегашните програми. Този процес изисква по-смело орязване на фактология (знания, които не са свързани задължително с формиране на умения) и облекчаване на съдържание. Той не е свързан с преждевременно отпечатване на нови учебници и оптимизираните програми могат да се въведат веднага. Във всички случаи не трябва да се губят време и ресурси (за печатане на нови ученици) за въвеждане на нови програми, които само разместват теми и съдържание между класове.

Как би трябвало да изглежда системата на училищното образование в България в края на ваш мандат? Кои конкретни цели бихте си поставили?

Като жива система, която се развива благодарение на мотивирани и креативни учители. Учители, които биват оценявани за усилията и резултатите им от работата с учениците, а не от попълнени документи. С доминираща култура за образователни иновации. С рамкови учебни програми, базирани на компетентности и даващи по-голяма свобода на учителите. С оценяване, стимулиращо развитието на интелигентност, постоянното учене и четенето от различни източници. С изградена култура и финансово-осигурени политики за приобщаващо образование. С модернизирани кабинети, класни стаи, училищни дворове и спортни площадки. С училища на едносменен режим.

Системата за учене през целия живот почти не съществува в България, а предвид предизвикателствата в икономиката и пазара на труда, тя е изключително необходима. От къде бихте започнали?

С промяна в Закона за висшето образование, която да разреши финансирано от държавата придобиване на втора и следваща образователно-квалификационни степен, ако тя е по специалност или професионално направленио с (очакван) недостиг на пазара на труда.