Източна стража

"Трябва да работим, за да адаптираме НАТО към новите предизвикателства пред сигурността. За жалост такива има. Имаме агресивните политики, водени от нашия източен съсед Русия. Когато бях посланик в НАТО, това беше Грузия. Сега имаме Украйна с Крим и Донбас. Намираме се в изцяло нова среда за сигурност", описва ситуацията Богуслав Винид, съветник по сигурността на полския президент Аджей Дуда и бивш посланик в НАТО.

Марчин Казимирски, съветник по международната сигурност към Министерския съвет на Полша и министерството на отбраната, е още по-прям в оценките си. "Русия, с агресията в Украйна преди 5 години и в Грузия преди около 10 години, е сериозно предизвикателство за всички нас. Трябва да сме готови да отговорим на заплахата, докато е още потенциална. Но Русия е доказала, че политически е готова да използва насилие, за да постигне своите цели. И има на разположение всички военни способности, които са й необходими за това", отбелязва той.

Подобна гледна точка застъпва и Михал Ях. "Когато Полша преди време предупреждаваше, че има заплахи от тази посока, правителството ни бе критикувано, че е русофобско. Тази позиция в Западна Европа в някаква степен се измени едва след анексирането на Крим", казва той.

Кръстопът на армиите

Изострената чувствителност във Варшава на тема Русия е резултат и от обективни обстоятелства от чисто военно естество. Така например според стратезите на НАТО Полша неизбежно бързо ще бъде въвлечена във военен сблъсък при евентуално руско нахлуване в прибалтийските републики (независимо дали е открито или хибридно със "зелени човечета"). Причината е т.нар. процеп Сувалки - 100-километровата граница между Полша и Литва, която отделя стратегическия руски анклав Калининград от територията на Беларус. Завземането на тази територия, от една страна, би отрязало сухопътната връзка между Литва, Латвия и Естония и останалите натовски съюзници, а от друга, би гарантирало логистична връзка за руските въоръжени сили в Калининград.

Във въпросния руски анклав също така са дислоцирани балистични системи "Искандер", които според Полша могат да поразяват цели дори в Германия. "Руснаците демонстрираха, че са способни да пребазират мобилни ракетни установки от Урал в Калининград много бързо в рамките на 2 дни. Системите "Искандер" са изключително мобилни и могат да се разполагат бързо и където и да било. Това е сериозен проблем, особено в контекста на това, че Русия нарушава договора за ракетите със среден обсег", разказва Михал Ях.

Най-вероятно това е и една от основните причини в Полша да привлече на своя територия не само военно присъствие по линия на инициативата за предно базиране на батальонни бойни групи на НАТО, но и американски войски, договорени и дислоцирани на двустранна основа. От 2013 г. САЩ са базирали в страната изтребители F-16, а от 2017 г. са разположили елементи от своя бронетанкова бригада, въздушна поддръжка за нея, както и командни елементи на ниво дивизия в Познан. Преговаря се и за разполагане на щатски зенитни комплекси Patriot. "Като бивш офицер от полската армия винаги съм мечтал, че силите на НАТО един ден ще бъдат разположени тук, в Полша. Разбира се, основната роля се пада на САЩ", споделя Михал Ях. Според полския депутат един батальон, една бригада или една американска танкова дивизия очевидно няма да спрат руската армия, ако започне масирано настъпление. "Но е много важно за нас, че тези войски са тук. Според мен дори само една американска рота в огромна степен увеличава сигурността, защото евентуално нападение срещу нея ще значи нападение срещу САЩ", обобщава председателят на комисията по отбрана в Сейма.

Другият важен елемент от американското военно присъствие е изграждащата се в полския град Режиково AEGIS база, която е част от системата за защита срещу ядрени балистични ракети. Аналогична инсталация вече функционира и край румънския град Девеселу. Въпреки че са предназначени за прехващане на ракети, изстреляни към Европа от Близкия изток (и най-вероятно от Иран), въпросните две бази послужиха като формален претекст за Русия да излезе от договора за ядрените оръжия със среден и малък обсег (INF) ден след като САЩ обявиха, че планират да денонсират участието си в него.

"Милитаризация" на индустрията

Напрежението по източния фланг на НАТО има и своите косвени позитиви и се отразява добре на полската отбранителна промишленост. "Ние сме ключов партньор на нашето министерство на отбраната в техническата модернизация на въоръжените сили. В момента се занимаваме с около 15 стратегически програми за превъоръжаване в Полша. С малките проекти стават над 100", разказа пред "Капитал" Мирослав Яницки, директор по международната търговия на държавния оръжеен холдинг PGZ. Компанията обединява над 60 военни завода в цялата страна с над 100 производствени инсталации.

"Повечето ни продукти са доказани в бойни действия по време на мисии в Ирак, Афганистан и Чад", допълва Яницки. Едни от основните проекти на държавната компания са модернизацията на танковете Leopard-2 съвместно с германската Rheinmetall, както и доставката и поддръжката на над 900 бронирани машини Rosomak, произведени по лиценз на финландската фирма Patria. Последната попада и в шортлистата на българското министерство на отбраната за евентуална бъдеща доставка на бойна техника за сухопътните войски. По този повод от полската PGZ намекнаха, че биха могли да участват в процедурата в България в сътрудничество с Patria.

Полската държавна компания също така е разработила проект за радикална модернизация на класическия руски танк T-72 с подмяна на двигателя, оръдието, бронята, електрониката, системата за прицелване и т.н. Министерството на отбраната на страната обаче все още преценява дали има смисъл да инвестира в бронираната бойна техника от времето на Варшавския договор. Дори и да не го направи обаче, поляците винаги могат да предложат услугите си на някой фен на съветското въоръжение като българския военен министър Красимир Каракачанов, който наскоро обяви планове за ремонт на наличните T-72.