Да изковем от плуговете мечове*

Руската инвазия в Украйна, която се случва само на няколкостотин километра от границата ни, ще задвижи на бързи обороти поне част от проектите за модернизация на българската армия, многократно отлагани през последните 20 години. Още с поемането на поста настоящият министър на отбраната обяви списък с девет приоритетни програми за превъоръжаване. В контекста на актуалната геополитическа ситуация той има шанс да получи широка политическа подкрепа за реализирането им.

Първите знаци за това вече са налице - в настоящия проект за актуализация на държавния бюджет Министерството на отбраната (МО) фигурират около 300 млн. лв. за придобиване, модернизация, поддръжка и ремонт на бойна техника и още 110 млн. лв. - за реконструкция на авиобаза "Граф Игнатиево", така че да може да приеме новите ни изтребители F-16 след около 3 години. Но тъй като основните военни проекти ще са на стойност стотици милиони, а в някои случаи дори милиард(и) левове, едно от изискванията към транснационалните отбранителни гиганти със сигурност ще е за връщане на част от тези астрономически суми в българската икономика, за индустриално сътрудничество и инвестиции във високотехнологични дейности у нас, така че тези огромни разходи да могат да генерират добавена стойност и за цивилния сектор, и за бизнеса в по-далечна перспектива.

За да постигнат това, чуждите корпорации в сферата на авиацията, военноморските сили, сухопътните войски, комуникациите, киберзащитата, дори космическите технологии ще трябва да се кооперират с местни подизпълнители. В най-лошия случай българските фирми ще получат възможност да се включат в техните глобални логистични вериги, а в най-добрия ще могат да допринесат за осъществяването на отбранителните проекти със свои оригинални отбранителни продукти. Така че, макар войната в Украйна да е криза с невиждани пропорции за Европа, тя също е и възможност: за вкопчилата се в миналото българска армия, която най-накрая ударно ще трябва да се запъти към XXI век, а и за българския бизнес, особено онази част от него, която се опитва да инвестира в модерни технологични решения.

И пак започваме с авиацията

И при този опит за превъоръжаване на армията военновъздушните сили (ВВС) най-вероятно първи ще се окажат в светлината на прожекторите, независимо че нито една война в човешката история досега не е била спечелена само от въздуха. Фундаменталната дилема в случая е, че руската инвазия в Украйна постави проблема с поддръжката на старите ни съветски изтребители МиГ-29 с изключителна острота, а президентът Радев със сигурност до последно ще се опитва да се бори приоритетно за каузата на своите бивши съратници в бойната авиация.

На практика бойните самолети, на които страната ни разчита за ер полисинг и въздушна отбрана в момента, вероятно ще изчерпят своя летателен ресурс някъде през пролетта на следващата година. За съжаление първите бройки от новите поръчани (и вече платени на американския отбранителен гигант Lockheed Martin) многоцелеви бойни самолети F-16 Block 70 ще дойдат чак в началото на 2025 г. Ако не се намери някакво креативно решение, това ще отвори изключително неприятна пролука от поне 2 години, в която може да се окаже, че българските военни авиатори предимно ще бездействат и ще трябва да разчитат на усилен натовски ер полисинг от наша територия или от авиобази в съседните държави.

Бързото преминаване към щатските изтребители също така няма да е възможно и поради липсата на достатъчно пилоти за тях. В момента в САЩ се обучават 12 души, като от тях само един вече има право да управлява F-16 самостоятелно. Още един от авиаторите е на фаза полети с тренировъчен T-38 и в близко бъдеще трябва да премине на реален изтребител. Фундаменталният проблем в случая обаче е, че американската армия не признава досегашния нальот на чуждите пилоти на други бойни самолети и на практика започва обучението им от нулата. Освен това приоритетно предпочита да инвестира в млади офицери без досегашен опит, което автоматично би изпратило в историята най-опитните български асове, които вече са на преклонна възраст по американските стандарти.

Затова президентът Радев и държавното ръководство в момента усилено търсят вариант за намиране на "заместващи" изтребители. С тях бойната ни авиация би могла да лети, докато дойдат новите F-16 и имаме достатъчно като количество и подготвени пилоти за тях. Държавният глава и премиерът вече са водили преговори със САЩ и Нидерландия за употребявани F-16, с Франция - за Rafale, както и с Италия и Германия - за Eurofighter Typhoon. Последните две опции са доста по-скъпи като експлоатационни разходи, но за сметка на това ВВС ще избегне сложната и тежка американска процедура за преобучаване на съществуващите пилоти от инструктори на Пентагона.

Ще купуваме ли още F-16

Паралелно България скоро ще трябва да вземе решение по въпроса с евентуалното придобиване на втора партида от още 8 нови F-16 Block 70. Запитване за евентуална подобна сделка беше отправено още от служебния военен министър Георги Панайотов, но отговорът в момента вероятно няма да се хареса както на политиците, така и на българските данъкоплатци. Противно на очакванията, втората "полуескадрила" ще е с по-висока цена в сравнение с първия контракт от 2019 г., става ясно от проекторешение на Държавния департамент, депозирано за одобрение в Конгреса на САЩ. Ориентировъчната стойност на сделката е 1.673 млрд. долара, или около 3 млрд. лв. (първите изтребители струваха около 2.2 млрд. лв.). Поевтиняване може да се постигне, ако и този път страната ни реши да орязва въоръжението на самолетите - нещо, което би било крайно неразумно в настоящата изострена ситуация по източния фланг на НАТО. Сравнително добрата новина е, че парите този път ще могат да бъдат платени не наведнъж, а поне на две вноски.

Ако съдим по някои изказвания на финансовия министър, доста вероятно е вторите осем изтребителя да бъдат поръчани едва след като започне да идва забавилата се заради ковид пандемията първа партида F-16. През това време страната ни може да се опита да придобие аналогични бойни самолети "втора ръка", включително по линия на реанимирания от президента Байдън щатски закон за военна помощ от времето на Втората световна война, наречен ленд-лийз.

По принцип той е замислен като бърза процедура за предоставяне на оръжия на Украйна. Също така обаче ленд-лийзът може да се ползва за усилване на съюзническите армии по източния фланг на НАТО, включително и по триъгълни схеми: предоставяне на съветски тип въоръжение на Киев и замяната му с американско в арсенала на съюзнически армии. Подобна схема в момента прилага и Германия, която не смее директно да дава на Украйна свои танкове и тежки оръжейни системи, но ги предоставя на трети страни, които вече са се осмелили да станат оръжейни донори на Киев въпреки заплахите на Русия.

Нови радари и ПВО

Преминаването към натовски изтребители - независимо дали са нови F-16, "втора ръка" или самолети от европейски производител, неминуемо води след себе си преоборудване на армията с нови натовски трикоординатни радари. Това е нещо, което също се бави с години и пречи на пълноценното интегриране на България в противовъздушната отбрана (ПВО) на алианса.

Още през февруари стана ясно, че задвижването на въпросната модернизационна програма ще зависи от това дали в актуализацията на държавния бюджет през лятото ще има допълнителни пари за отбрана - нещо, което явно ще е факт. По предварителни данни ориентировъчната сума за купуване на поне 7 локаторни станции ще е около 390 млн. лв., която ще се плаща на траншове. Много вероятно е поне част от целево предвидените за модернизацията на армията средства да могат да отидат за първата вноска за 3D радари. За момента се знае, че запитвания за необвързващи оферти са изпратени до компаниите Lockheed Martin, Leonardo, Thales, Raytheon, Saab, Indra, Elta Systems, Bae Systems и Hensoldt.

Войната в Украйна и прекъсването на оръжейните обвързаности с Русия най-вероятно ще доведат в средносрочен план и до подмяна на българската противовъздушна отбрана (ПВО). Основният проблем при нея е, че старите съветски зенитни ракети с голям обсег С-300 не са съвместими с противовъздушната отбрана на НАТО. Те обаче трудно могат да бъдат използвани ефективно, ако има по-масирано предно разполагане на съюзнически военни формирования и особено самолети по източния фланг на алианса. За жалост американските им аналози Patriot или THAAD са суперскъпи системи на стойност милиарди долари, които войската ни едва ли ще може да си позволи.

Затова в момента военното министерство е пуснало технически задания за т.нар. противовъздушна отбрана за обектово и зоново покритие. Първото са мобилни зенитни ракети с обсег от порядъка на 15 км, които най-вероятно ще са предназначени за локална защита на механизираните бригади на сухопътните войски. Вторите са системи със среден до голям обсег, които покриват въздушното пространство около стратегически зони (например столицата, АЕЦ "Козлодуй", големите ни авиобази и т.н.) в радиус от поне 50 км. Въпросните алтернативни зенитни системи вероятно няма да са на толкова астрономическа цена като американските еталони в сферата на ПВО. Някои от дори са пригодени да използват същите ракети, с каквито така или иначе ще оборудвани бъдещите изтребители F-16 за изпълнение на мисии "въздух-въздух".

Отбрана на Черноморието

Погледнато от военностратегическа гледна точка, защитата на българската акватория и черноморското крайбрежие безспорно трябва да стане акцент при ударната модернизация на армията, тъй като това е единствената ни зона на пряко съприкосновение с Русия и нейните въоръжени сили. За щастие Министерството на отбраната успя да задвижи своя мегапроект за модернизация на бойния флот още преди да се стигне до настоящата инвазия в Украйна.

В края на своя мандат последното правителство на ГЕРБ сключи договор на стойност близо 1 млрд. лв. с ДДС за придобиване на два модулни патрулни кораба. Те ще бъдат проектирани от германската компания Fr.Lurssen Werft GmbH & Co.KG, а изработката на корпуса и асемблирането им ще бъдат извършени във варненската корабостроителница МТГ "Делфин". Готовите плавателни съдове трябва да бъдат предадени на бойния флот съответно през 2025 и 2026 г. Паралелно военното министерство ще се опита да придобие и две дизел-електрически подводници "втора ръка", най-вероятно от Италия или Норвегия, а също така - да оборудва флотските хеликоптери Panther с торпеда и системи за борба с надводни и подводни цели.

Погледнато от военностратегическа гледна точка, защитата на българската акватория и черноморското крайбрежие безспорно трябва да стане акцент при ударната модернизация на армията

Когато бившият служебен министър на отбраната Георги Панайотов пое поста обаче се оказа, че военното ведомство е успяло да постигне "безпрецедентно ниската" цена на бойни кораби (по думите на началника на отбраната адмирал Ефтимов), спестявайки си поръчката на боеприпаси - ракети, торпеда и снаряди за оръдията. По думите му стойността на пълните боекомплекти за двата патрулни съда би варирала между "400 - 500 млн. и 1 млрд. лв.".

През последните седмици обаче правителството започва да компенсира този пропуск. В края на май Министерският съвет гласува решение за придобиване на противокорабни ракети с директно договаряне. Тяхното купуване най-вероятно е включено в гореспоменатите корекции в бюджета на военното министерство. Със сигурност става дума за боеприпасите RBS-15 MK3 на компаниите Diehl Defence и Saab, за чието купуване адмиралите ни се борят като лъвове от месеци. Без разглеждане по същество остана алтернативната оферта за противокорабните ракети NSM, чийто норвежки производител Kongsberg се опита да проведе масирана маркетингова кампания в последните седмици, преди да бъде взето окончателното решение за "умните" боеприпаси на патрулните кораби.

Острият спор за това чии "умни" боеприпаси са по-добри и трябва да бъдат инсталирани на бъдещите патрулни кораби провокира задвижването на още един модернизационен проект за армията - този за бреговите ракетни батареи. Още миналото лято началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов публично лансира с идеята, че единият тип ракети, които са с радарно насочване и ще бъдат инсталирани на корветите, може да бъде допълнен с другия, който използва smart система за визуално разпознаване и може да бъде изстрелван от мобилно шаси на сушата.

Настоящият военен конфликт в Украйна нагледно показа как бреговата система "Нептун" успешно може да потопи флагмана на руския черноморски флот "Москва", а изпращането на датски противокорабни ракети Harpoon в Одеса принуди руските военноморски сили да се оттеглят на 100 км от сушата. Затова е съвсем логично, че модернизационният проект за купуване на брегови ракетни комплекси вече е намерил място сред актуалните приоритети на военното ни министерство.

Натовският батальон се строява

Неуспешният опит на предишния военен министър Янев да създаде изцяло българска батальонна бойна група за усилване на източния фланг на НАТО за пореден път фокусира вниманието върху драматичните дефицити в способностите на сухопътните войски. На теория страната ни би трябвало да разполага с шест батальона, формиращи две бригади, които да са сертифицирани по стандартите на алианса. Обществена тайна е обаче, че тези бойни части в общи линии използват на ротационен принцип едно и също все още годно въоръжение от времето на Варшавския договор. Така че, ако всички те трябва да бъдат вдигнати по тревога едновременно, пехотата може и да не успее да сглоби дори една реално боеспособна бригада.

Затова от критична важност за функционирането на армията изобщо е час по-скоро да бъде задвижен мегапроектът за купуване на нов тип натовски бронирани бойни машини за сухопътните войски. За съжаление през последния четвърт век пехотата винаги е оставала на опашката при модернизацията, оставайки в сянката на авиация и флота. Сега вече има реална перспектива най-накрая това да се промени.

Доста вероятно е обаче проектът за превъоръжаване на сухопътните войски с натовски бойни машини също да претърпи сериозна метаморфоза в контекста на войната в Украйна. Уроците от руската инвазия показват, че механизираната пехота на бъдещето ще върви ръка за ръка с придобиване на мобилна тактическа ПВО, с по-съвременна и по-далекобойна артилерия (включително западни ракетни системи за залпов огън или модернизация на установки съществуващите "Град"), с разузнавателни и ударни дронове, с модернизация на танковете, включително на техните системи за самозащита.

Всичко това означава, че ако искаме да имаме модерни и адекватни на реалностите сухопътни войски, които да воюват ефективно рамо до рамо с другите натовски армии в съюзнически формат, гласуваният от Народното събрание бюджет от 1.46 млрд. лв. с ДДС по един или друг начин ще трябва сериозно да бъде ревизиран в посока нагоре.

----------

*"Да изковем от мечовете плугове" е статуя на съветския скулптор Евгений Вучетич, поставена пред сградата на ООН в Ню Йорк. Подарена е от лидера на СССР Никита Хрушчов през 1959 г. като заявка, че светът навлиза в ера на мир и разоръжаване. По ирония на съдбата копие на статуята има и в Москва на улица... "Крымский вал". Именно Хрушчов прехвърля Крим административно от Русия на Украйна.