Запознайте се с новите световни търговци на оръжие

Размахът на Южна Корея

Ако севернокорейската оръжейна индустрия е стимулирана от войната в Украйна, южният ѝ противник се справя още по-добре. Южнокорейските износители на оръжия постигаха отлични резултати още преди конфликта. През петте години до 2022 г. страната се изкачи до девето място в класацията на продавачите на оръжие, съставена от мозъчния тръст Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI); правителството се стреми да превърне Южна Корея в четвъртия по големина износител на оръжие в света до 2027 г. Миналата година тя е продала оръжия на стойност 17 млрд. долара - над два пъти повече от 2021 г. Около 14.5 млрд. долара идват от продажби за Полша.

Размерът и обхватът на споразуменията, които Южна Корея е сключила с Полша, която вижда себе си като фронтова държава в защитата на Европа срещу реваншистка Русия, са поразителни. Сделката включва 1000 танка K2 Black Panther, 180 от които са доставени незабавно от собствения инвентар на армията, а 820 ще бъдат произведени по лиценз в Полша. Това са повече танкове, отколкото се ползват от армиите на Германия, Франция, Великобритания и Италия, взети заедно. Пакетът включва и 672 самоходни гаубици K9 Thunder; 288 ракетни установки K239 Chunmoo и 48 изтребителя от четвърто поколение Golden Eagle FA-50 на по-ниска цена.

Успехът на Южна Корея в оръжейния бизнес се дължи на конкурентните цени, високото качество на оръжията и бързата доставка, казва Том Уолдвин от базирания в Лондон мозъчен тръст International Institute for Strategic Studies. Цените му отразяват ефикасността на корейското производство. Качеството се дължи на корейския опит в работата с най-добрите американски оръжия и на собствения високотехнологичен граждански сектор. Бързата доставка е възможна, тъй като корейците, изправени пред сериозна заплаха по северната си граница, разполагат с производствени линии, чиято производителност също може да се увеличи бързо.

Сиймон Веземан, изследовател в програмата на SIPRI за трансфер на оръжия, казва, че безрезервната подкрепа от страна на правителството и привлекателните кредитни споразумения също са от решаващо значение за успеха на Южна Корея. Азиатските клиенти харесват факта, че тя има тесни връзки с Америка, без да е Америка, която често се разглежда като ненадежден съюзник. Това може да помогне на Южна Корея да сключи сделка за 45 млрд. долара за обновяване на остаряващия подводен флот на Канада. Въпросите за бъдещето включват колко далеч ще стигне Южна Корея в трансфера на технологии към своите клиенти - ключов въпрос за Полша, която вижда себе си като партньор на Южна Корея в износа, конкурирайки се с Германия и Франция на европейския пазар.

Възход на Турция

Ако Южна Корея е безспорният лидер сред развиващите се износители на оръжие, на второ място е Турция. Откакто управляващата Партия на справедливостта и развитието дойде на власт през 2002 г., тя влага средства в отбранителната си индустрия. Целта за постигане на почти пълна автономия в производството на оръжия стана още по-належаща в условията на американски и европейски санкции - първите бяха наложени през 2019 г., след като Турция, член на НАТО, купи руски зенитноракетни комплекси С-400.

SIPRI смята, че между 2018 и 2022 г. турският износ на оръжие се е увеличил с 69% в сравнение с предходния петгодишен период, а делът на Турция на световния оръжеен пазар се е удвоил. Според доклад от юли, изготвен от местна браншова организация, стойността на нейния износ в областта на отбраната и авиацията се е увеличила с 38% през 2022 г. в сравнение с предходната година, достигайки 4.4 млрд. долара. Целта за тази година е 6 млрд. долара. Пакистан получава модернизирани подводници от Турция. И последната от четирите корвети, които Турция е продала на пакистанския флот, беше спусната на вода миналия месец. Вероятно е да има още продажби на други държави както поради конкурентните цени на турските кораби, така и поради факта, че Турция няма никакви резерви относно това на кои държави ще доставя оръжие.

Въпреки това турският износ се ръководи от въоръжени дронове. На 18 юли Турция подписа споразумение за 3 млрд. долара със Саудитска Арабия за доставка на бойния дрон Akinci. Той е произведен от Baykar, която произвежда и Bayraktar TB2 - безпилотен самолет, който е използван в бойни действия от Либия, Азербайджан, Етиопия и Украйна. TB2 е разработен за залавяне на кюрдски бойци, след като Америка отказа да продаде на Турция своя безпилотен самолет Predator. Повече от 20 държави са се наредили на опашка, за да го купят, тъй като той е по-евтин и по-достъпен от американската алтернатива и по-надежден от китайските дронове, които преди това доминираха на незападния пазар.

Akinci е по-мощен. Той може да носи много големи оръжия, включително ракети въздух-въздух и SOM-A - стелт крилата ракета с обсег 250 км. Той ще намери купувачи сред няколко други държави от Персийския залив като Катар, Оман и ОАЕ, които искат да се предпазят от влошаване на отношенията с Америка, като намалят зависимостта си от нейното оръжие. Тези страни имат амбицията да изградят свои собствени отбранителни индустрии; те виждат в Турция готов партньор и пример за подражание.

Амбициите на Турция се виждат от плановете й. Новият флагман на военноморските ѝ сили - Anadolu, е 25 000-тонен десантен кораб и лек самолетоносач, който ще пренася дронове Bayraktar. Твърди се, че поне една страна от Персийския залив води преговори за купуване на подобен кораб. Турският изтребител от пето поколение KAAN, в чието производство са партньори Пакистан и Азербайджан, трябва да полети преди края на годината. Разработен с помощта на британските BAE Systems и Rolls-Royce, KAAN може да се разглежда като отговор на изхвърлянето на Турция от партньорската програма за F-35 (като наказание за купуването на S-400). Турция ще продава самолета на всеки, на когото Америка няма да продаде F-35 - или който не се съгласи с условията. Отново страните от Персийския залив могат да бъдат първи на опашката.

Затруднения

Южна Корея и Турция се възползваха от затрудненията на основните си конкуренти. Според SIPRI износът на оръжия от Русия между 2018 и 2022 г. е бил с 31% по-малък от този за предходния четиригодишен период. Тя е изправена пред по-нататъшни големи спадове поради натоварването, което агресивната ѝ война оказва върху отбранителната ѝ индустрия, геополитическата ѝ изолация и усилията на два основни клиента - Индия и Китай, да намалят зависимостта си от руските оръжия.

Индия, която преди беше най-големият клиент на Русия, намали покупките си на руско оръжие с 37% през периода 2018 - 2022 г. Вероятно й се иска да ги беше съкратила още повече: руската оръжейна индустрия, която до голяма степен се контролира от държавата, е принудена да постави нуждите на собствената си армия над ангажиментите към клиентите. Много от 272-те Су-30МКИ на Индия, гръбнакът на нейните военновъздушни сили, са в неизправност, тъй като Русия не може да доставя части. Някои от руските оръжия се представиха зле в Украйна в сравнение с оборудването на НАТО. Санкциите срещу Русия ограничават търговията с микрочипове, сачмени лагери, оборудване и оптични системи, което ще възпрепятства способността на Русия да продава бойни самолети, бойни хеликоптери и други смъртоносни оръжия. Колкото по-дълго продължава войната в Украйна, толкова повече Русия ще се бори да възстанови позициите си на световния пазар на оръжие.

Влажни експлозиви

Що се отнася до Китай, повече от половината от износа му на оръжия през периода 2018 - 2022 г. е бил насочен само към една държава - Пакистан, която той смята за съюзник срещу Индия. Според SIPRI близо 80% от основните оръжейни нужди на Пакистан се задоволяват от Китай. Те включват бойни самолети, ракети, фрегати и подводници. Пекин не се интересува от човешките права на своите клиенти, как те планират да използват това, което Китай изпраща, или дали са подложени на западни санкции.

Но китайската оръжейна индустрия също има своите проблеми. Едно от предизвикателствата, казва Уолдвин, е, че въпреки че преди десетилетие Китай си постави за цел да доминира на пазара за военни дронове, клиентите му се умориха от лошото качество и още по-лошата поддръжка, което отвори вратата за Турция. Второто е, че с изключение на предполагаемата сделка за подводница с Тайланд и пакет оръжия за Мианмар, другите страни в Югоизточна Азия са уморени от китайския тормоз и "няма да ги докоснат", казва Веземан.

Поне Китай не трябва да се притеснява от индийската конкуренция. Въпреки големите усилия растежът на Индия като износител на оръжие е изключително бавен. Правителството на Нарендра Моди е изготвило списък с огромен брой оръжейни части, които трябва да се произвеждат в Индия; то се надява, че собствени леки танкове и артилерия ще влязат в употреба до края на десетилетието. Но Индия твърде дълго разчиташе на трансфера на технологии от Русия по споразумения за лицензиране на производството на самолети, танкове и военни кораби, които не успяха да постигнат резултати. Инвестициите се насочват разточително чрез държавните органи, а бюрокрацията задушава инициативата.

На проекти като лекия боен самолет Tejas бяха необходими десетилетия, за да стигнат до производство, и те продължават да са пълни с проблеми. Лекият хеликоптер Dhruv, пуснат в експлоатация през 2002 г., се е разбивал десетки пъти. След десетилетия на разработка танкът Arjun Mk-2 се оказа твърде тежък за разполагане по границата с Пакистан. Местно произведеното оборудване често е отказвано от въоръжените сили на Индия; "Ако те не го искат, износът му става невъзможен", казва Веземан. Южна Корея и Турция показват как държавите могат да изградят доходоносни оръжейни предприятия, които да подкрепят националната сигурност. Индия, при цялата си самоувереност, е пример за това как не трябва да се прави това.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved