🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Равносметката 60/40

Изплатените компенсации по мярката са едва 234.2 млн. лв. или под 1/4 от предвидения едномилиарден бюджет

Отначало скептични, сега все повече фирми твърдят, че са доволни от мярката 60/40.
Отначало скептични, сега все повече фирми твърдят, че са доволни от мярката 60/40.
Отначало скептични, сега все повече фирми твърдят, че са доволни от мярката 60/40.    ©  Цветелина Белутова
Отначало скептични, сега все повече фирми твърдят, че са доволни от мярката 60/40.    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Шест месеца по-късно мярката за запазване на заетостта завърши с 235 млн. лв. платени компенсации за около 200 хил. работни места.
  • Фирмите са доволни от подкрепата, но въпреки това все по-малко от тях кандидатстват по мерките на правителството.
  • Схемата ще продължи да работи до края на годината, а след 2021 г. обхватът й ще се стесни.

Шест месеца след обявеното през март извънредно положение и започналите след това антикризисни мерки на правителството бизнесът все още е в дилема - дали държавата му помага, или подкрепата е твърде скромна, а бюрокрацията - голяма. И все пак - ако допреди няколко месеца по-голямата част от компаниите твърдяха, че най-мащабната мярка на правителството за запазване на заетостта - схемата 60/40, няма да е от особено голяма полза, то сега много от тях са доволни и дори заявят, че биха кандидатствали отново. Наличните данни до момента показват, че от схемата са се възползвали както малки фирми и еднолични търговци, така и по-големи дружества, част от международни групи. Помощ са получили основно компании от най-засегнатите от кризата сектори като туризъм, култура и производство.

Като се тегли чертата дотук, общо изплатените компенсации по мярката са едва 234.2 млн. лв. Което означава, че на практика е изразходван под една четвърт от предвидения едномилиарден бюджет. Така по груби изчисления са запазени около 200 хил. работни места, а безработицата в страната към август леко се сви и по данни на агенцията по заетостта е 7.5%. Мярката ще продължи да работи и след 1 октомври за срок до 31 декември. "Имаме готовност да продължим с мерки в подкрепа на заетостта и през цялата 2021 г., като наблюдаваме и международния опит в другите държави - Германия, Австрия и т.н. Но този широк обхват на мярката, какъвто е в момента, най-вероятно ще бъде до края на годината, тъй като, от една страна, трябва да намерим добър баланс да подкрепим заетостта, но, от друга, да направим бизнеса независим от държавна подкрепа", обясни за "Капитал" социалният министър Деница Сачева.

По думите й ще се мисли и за допълнителни облекчения при кандидатстване по мярката. Например тези компании, които до момента са получавали подпомагане, да не подават отново всички документи, а само списъчния състав на служителите, за които кандидатстват за компенсации.

"Също така сме изпратили неофициално запитване до ЕК за нотификация към изключенията, предвидени в момента за подпомагане в областите хотелиерство, ресторантьорство и туризъм - за компенсации за новоназначени работници и занижени изисквания за запазване на заетост, а след това да се прибави и пътническият превоз. В случая става въпрос за изключения, свързани със спецификата на този бизнес, при който се наемат много сезонни работници", каза още тя. Подкрепа от мен за мен

Един от последните списъци с одобрени по мярката фирми показва, че от нея са се възползвали компании като хотел "Балкан" (бившият "Шератон"), "Гранд хотел София", Столичният куклен театър и театър "Зад канала". Одобрени са били и компании от филмовата индустрия и рекламата, както и такива, работещи в строителството и транспорта. Безспорен лидер по получени субсидии обаче е самата държава - чрез дружества като "Мини Марица-изток" и "Български пощи", както и общините - чрез транспортните си предприятия. При действащата след 1 юли схема тези фирми отново са сред най-подпомаганите. Одобрени по мярката са всички столични общински транспортни оператори, включително самият Център за градска мобилност, който между другото е получил и най-много средства - 1.18 млн. лева. Това не е изненада, тъй като кризата засегна директно приходите в транспорта, които спаднаха драстично, както и тези от платено паркиране, след като зоните спряха да работят за няколко месеца.

Сметките на Столичната община показват, че над 18 млн. лв. не са влезли в Центъра за градска мобилност само през март и април, а отделно дружеството дължи почти 10 млн. лв. на "Столичен автотранспорт", "Столичен електротранспорт" и "Метрополитен". Общо последните три предприятия пък са взели около 2.5 млн. лв. по схемата 60/40.

Звучи добре, но

Сред фирмите, получили подкрепа, е и карго чартърната компания "Карго ер", откъдето коментираха за "Капитал", че са доволни от мярката и биха кандидатствали отново по нея. "Всяка помощ в кризата е добре дошла за нас", обобщи Константин Тасков от компанията. Той не коментира дали процедурата по попълване и внасяне на документи е била лесна. На този въпрос обаче дава отговор Людмила Кисьова, зам.-управител на "Риск-електроник". Компанията, която се занимава с предлагането на иновативни ИТ решения, е получила подкрепа почти 7000 лв. за свои 13 служители за юни. "Общо взето, сме доволни, макар че очаквахме повече. Първоначално мярката звучеше добре, но впоследствие се оказа, че помощта е по-малка от очакваното", заяви тя. Кисьова, както и много други мениджъри на фирми, получили одобрение по мярката, смята, че не е имало разяснителна кампания за това как точно става кандидатстването. "Ориентирах се по това, което бяха пуснали като изисквания. В началото имаше проблеми - дадените контакти на въпросното бюро по труда не отговаряха, а някои от критериите не бяха съвсем ясни", обясни тя.

"Риск-електроник" кандидатства за пореден път по мярката, като първият път е бил в началото на извънредното положение - през април. "Кризата накара част от клиентите ни да забавят някои от инвестициите си, но други започнаха все повече да търсят един от продуктите ни - изграждането на платформа за отдалечена работа", коментира тя.

Според собственичката на "Корте Дилето" - един от най-големите производители на сладолед в България, Калина Халачева подаването на документи по 60/40 е било лесно, а изплащането на помощта - бързо. "Кандидатствахме за март и април. На два пъти ни върнаха документите заради грешки, които бяхме допуснали, но след като това се изчисти много бързо получихме парите", каза тя за "Капитал". За април "Корте Дилето" са получили подкрепа над 10 хил. лв. за 16 наети, но явно заради допуснатите от компанията неточности парите са били изплатени три месеца по-късно - чак през юли. Въпреки че повече фирми сега намират мярката 60/40 за работеша, все по-малка част от тях кандидатстват за някаква форма на държавна подкрепа, показват данните на Националния осигурителен институт, а и тези от анкетите на статистиката. Това обаче е обяснимо - след първоначалния шок от пролетта много бизнеси се съвзеха, някои се преориентираха към нови пазари и дейности. И все пак по всеобщо мнение, ако иска да е от полза за в бъдеще, държавата трябва да облекчи регулациите, да намали бюрокрацията, да спре да променя критериите в ход и да направи мерките за подкрепа още по-директни, като разглежда документите бързо, ефективно и в срок.

Кой кандидатства по 60/40 Досега в схемата 60/40 са се включили общо 9383 дружества, които са получили компенсации за над 443 хил. заплати за месеците от 13 март до 13 юни, според данните на НОИ. Конкретният брой служители, за които е платена помощта, не може да се каже, тъй като фирмите кандидатстваха с отделен списък всеки месец и понякога даден служител може да участва три пъти, а друг път да става дума за различни хора от предприятието.

Разрез по сектори показва, че докато през март сред кандидатите преобладаваха компаниите от пряко засегнатите бизнеси като туризъм и търговия (съответно 22% и 18% от всички), на финала компаниите от сектор "Машини" заемат една пета от изплатените компенсации, а търговията и туризмът са с малко под 13%. Променя се и разрезът на компании по размер - ако за март преобладават микрофирми (40% от всички), към края на програмата големите водят с 31.5%, докато микрофирмите са 24.6%.

По размер на получената субсидия също има размествания спрямо първите месеци на схемата. Докато на първо място в началото бе производителят на кабелни системи за автоиндустрията "СЕ Борднетце - България", а втори - заводът на "Язаки", сега лидер е "Идеал Стандарт - Видима", следван от "Рудник Траяново-север" на държавните "Мини Марица-изток", която има още две свои дружества в топ 10 на подпомогнатите фирми и реално е взела най-голяма субсидия (общо почти 9 млн. лв.).

Общо десетте най-големи бенефициента по програмата са получили малко над 35.2 млн. лв., или 15% от всички плащания. За сравнение - средната помощ по схемата е 25 хил. лева на предприятие.

За компенсации на заплатите по новата мярка, действаща от 1 юли, към момента са кандидатствали едва 621 фирми, които са получили общо 86.6 млн. лева. С тези средства са компенсирани около 92 хил. заплати през месеците юли и август, като плащанията ще продължат и занапред.

Основно кандидатстват фирми от секторите машини (22.5%), суровини (12.7%) и туризъм (10.2%). По размер компаниите са предимно големи - 43.4%. В топ 10 на получилите средства обаче фигурират основно предприятия, взели най-много и по предишния модел на схемата 60/40 - "Мини Марица-изток", "Български пощи", "Идеал Стандарт - Видима".

По темата работи и Мирела Веселинова

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    orchis avatar :-|
    orchis

    "Риск-електроник". Компанията, която се занимава с предлагането на иновативни ИТ решения, е получила подкрепа почти 7000 лв. за свои 13 служители за юни.

    Това ми се вижда малко незериозно.

    Нередност?
Нов коментар