Устойчивостта на гигантите

"Големите компании, най-вече международните, си пазят служителите, защото знаят колко е дефицитен пазарът на труда и колко трудно ще е да намерят служители само след няколко месеца. Особено ако очакват кризата да е кратка и в същото време имат и достъп до мярката 60/40, няма причина да си губят кадрите", смята Георги Ангелов от "Отворено общество".

Тези данни (пълните таблици можете да видите тук) естествено са изкривени от сезонни фактори, а и не всички съкращения са непременно предизвикани от COVID. В едри щрихи обаче те очертават извода, че основната тежест на първоначалната вълна на кризата е понесена от по-дребния и средния бизнес, което не е неочаквано. А също така обрисуват и секторите, в които най-тежко се отразяват наложените ограничения и промените в потребителското поведения, както и обратно - тези, които в тези условия не само не съкращават, а и наемат.

Размерът като предимство

Причините при едрия бизнес да се вижда относително по-малък спад на служителите се дължат на цял комплекс от фактори. От една страна, големите и вече установени компании по принцип разполагат с повече финансови буфери да издържат краткосрочна буря. Много от тях са част от големи международни групи и при нужда могат да ползват ликвидна подкрепа и от централата си (макар в настоящата глобална криза, удряща всички пазари, това да не е гарантирано). Също така при равни други условия големите бизнеси имат по-лесен достъп до оборотно банково финансиране, както и повече активи, които да ползват за обезпечение, за да си го осигурят.

Друга линия на защита в полза на големите компании е обвързаността им с държавата, която за разлика от повечето потребители в условията на криза не само не свива разходите си, но и в много направления ги увеличава. Над 10% от 200-те работодателя са държавни дружества, които често запазват персонала дори и с цената на загуби. В това число влизат и държавни болници, където също предвид пандемията и допълнителните средства за здравеопазване няма никакъв натиск за намаляване на екипите. Голяма част от едрите частни бизнеси пък също могат да разчитат поне отчасти на сигурен паричен поток от държавата като изпълнители по обществени поръчки - в някои сектори като строителството това е съществен дял от приходите. Те също и в по-голяма степен имат възможност да се възползват от мерките за подкрепа на бизнеса, насочени именно към запазване на заетостта. Програми като 60/40 на теория са отворени за всички, но технически големите компании имат повече стимул и по лесно могат да отделят ресурс да кандидатстват.

Отделно самите големи компании в много сектори и места са в силна позиция да наложат намаляване на заплатите, неплатени отпуски и т.н. Това също вероятно им позволява поне временно да удържат без съкращения, но при продължителен спад на търсенето на продукцията им или при повторно спиране на дейността им това може да се промени. Като цяло с изтичането на различните временни антикризисни мерки, кредитни мораториуми и т.н. е вероятно и много компании да се принудят да съкращават служители.

В извадката има и чисто структурно изкривяване - някои от най-силно пострадалите от кризата сектори, като туризъм, хотели и ресторанти и ритейл (извън веригите за храни), са слабо представени, тъй като те са по-раздробени и компаниите са по-малки.

Кой съкращава и кой наема

Преглед на оригинала

Картината, която изкристализира от данните, е доста отчетливо секторно обусловена. Най-повсеместно съкращаващият персонал сектор е машиностроенето и предимно производителите на части и компоненти за автомобили, но не само. Практически целият бранш страда от намалели поръчки от контрагентите си в чужбина и неяснота кога ще има възстановяване. Другите големи групи компании, намаляващи персонала, са пряко свързани със свитата употреба на офиси през периода на локдаун - фирми, занимаващи се с почистване, охрана и т.н. Резки спадове има и при специализираните HR компании, занимаващи се с преотдаване под наем на работна ръка. Повечето текстилни компании също са свили персонала си, а при търговските вериги картината е смесена.

Очаквани сривове на годишна база отчитат и малкото пряко зависими от туризма компании. Курортното дружество "Албена" това лято наема с над 1600 по-малко души спрямо миналото заради намалелите посещения, което остави част от хотелите му затворени. Близо 1000 души по-малко сезонно наема и операторът на летищата във Варна и Бургас.

Не всички големи спадове обаче са обусловени от кризата. При два от производителите на авточасти те започват отпреди това - карловското "Аркомат" още миналата година приключва поръчка от голям клиент, а "Костал" е минимализирал производството си в смолянската си фабрика, като расте в пазарджишката, но през друго дружество. При оръжейния производител "Арсенал" също понижението е следствие на започнало по-рано свиване на пазарите след бума в предходните няколко години. Спадът на "Експрес логистика и дистрибуция" с над 500 човека е до голяма степен свързан с прекратяването на бизнеса на частните лотарии в началото на тази година покрай обявената от управляващите война срещу Васил Божков, както и с преместването на дистрибуцията на вестници към държавата и друг подизпълнител. По същата лотарийна причина изчезват още стотици работни места и в невлизащите в извадката хазартни дружества на Божков, които са изправени пред несъстоятелност след огромни искове от НАП, както и при затворилата верига Lafka.

При финансовия сектор засега няма съществени движения. По-съществено понижение се вижда при ДСК, но то се дължи на финализираното вливане на Експресбанк в нея, при което очаквано се съкращават дублиращи се функции и клонове. По подобен начин, ако се гледа съпоставка на годишна база, има спад и при Пощенска банка, която миналата есен погълна Банка Пиреос. Финансовите институции обаче отдавна опитват да свият скъпата си клонова мрежа, така че ефектите от прегръщането от клиентите на дистанционни услуги вследствие на пандемията вероятно ще доведат до дългосрочен плавен спад на служителите.

Преглед на оригинала

Сред активно наемащите персонал се открояват аутсорсинг компаниите, както и софтуерният и технологичният сектор. Предвидим е и ръстът при куриерите като "Спиди" и MB&B заради засилената онлайн търговия около пандемията. Всъщност от разгледаните 200 големи работодателя при близо ⅓ има ръст на служителите от началото на пандемията, но в повечето случаи той е в символичен размер. Освен кризата и несигурността има и друг ограничител - липсата на кадри с подходящи умения сред безработните. По данни на НОИ от регистрираните безработни с право на обезщетение над 60% (70 хил. души) са "без професионално образование", а при новорегистрираните в последните месеци делът е дори по висок - 65%).

Вероятно само началото

Естествено, тези данни далеч не показват целите щети от коронакризата за пазара на труда. За немалко от останалите в статистиката като наети вместо като безработни това е съпътствано със загуба на доход. Понижавания на заплатите, намалено работно време, неплатени отпуски - инструментите на фирмите за свиване на разходите в първите месеци на тотално блокирана икономика и най-голяма несигурност бяха разнообразни.

Също така мярката 60/40 без съмнение помогна да се запазят много работни места. Колко точно е спорно - в своя редовен икономически анализ Уникредит Булбанк ги оценява на 218 хил. Премиерът Бойко Борисов с повече размах говори за 300 хил., а с променения й дизайн и за 500 хил. Тя беше продължена до края на годината, а не е изключено да се запази и в началото на следващата година поне до изборите. Тя е скъпо перо, но реално без нея държавата поне на началния етап щеше да има аналогичен разход за обезщетения за безработица. Въпросът е, че не може да продължава вечно и ако икономиката не заработи на пълна пара, отложената безработица ще се появи. Според Адриан Николов от Института за пазарна икономика, това важи в най-голяма степен за обвързаната с европейските пазари преработваща промишленост. "Досега схемите за поддръжка на заетостта успяваха да осигурят известна защита, но в дългосрочен план работните места в отрасъла зависят от възстановяването на външното търсене, най-вече на междинни продукти", коментира той.

В следващите два-три месеца ще изтекат и голяма част от шестмесечните кредитни мораториуми, с които много фирми временно се освободиха от вноски по банковите си заеми. Сега те ще трябва да започнат отново да ги обслужват, което ще е допълнителен натиск за финансите им и съответно за възможността им да запазят персонала си.

Също така, макар и силно ударен, летният туризъм, както и селското стопанство, създават сезонна заетост, което доведе дори до спад на безработните през юни и юли. Това е фактор, който сравнително слабо засяга пряко големите компании, където представителите на тези сектори са рядкост. Косвено обаче краят на летния сезон се отразява на потреблението - намаляването на доходите и заделянето на по-голяма част от тях през следващите месеци за отопление, оставя по-малко разполагаеми средства за други покупки, което би се отразило на всички разчитащи на вътрешния пазар. А за износителите също има достатъчно предизвикателства и неизвестни на съответните им чужди пазари.