Твърде частни спецслужби

Темата за подслушванията отново стана модерна, след като съпредседателят на коалиция "Демократична България" Атанас Атанасов обяви в ефира на БНР, а после го потвърди и в други медии, включително и пред "Капитал", че има информация, че в рамките на около 4 месеца, включително и по време на изборите, са били подслушвани 32-ма политици от опозицията. Между тях са лидери на партии и коалиции "Демократична България", "Има такъв народ", "Изправи се! Мутри вън" и вероятно от партията на Васил Божков. Това е ставало по искане на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) и отдел "Вътрешна сигурност" към МВР. Силовият вицепремиер и министър на вътрешните работи Бойко Рашков потвърди, че има информация, че подобни неща са се случвали в ДАНС и че служебният премиер Стефан Янев също е бил подслушван. Неясно остана защо Рашков не потвърди информацията, че НСБОП и "Вътрешна сигурност" на МВР, които са в рамките на министерството му, са извършвали подобни действия, а обявява предполагаема информация за ДАНС, която е на пряко подчинение на премиера.

В резултат на това прокуратурата се самосезира и започна проверка, същото направи и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС).

Важно е да се знае, че използването на специални разузнавателни средства (СРС) е

Силно регулирано

За да се подслушва дадено лице, по закон трябва да има разрешение от председателя на съответния съд - Софийския градски съд, съответно окръжен съд, военния или специализирания съд, или пък от зам.-председател, оправомощен от председателя. Освен това не за всяко престъпление може да се използват СРС-та, а само за предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления, за които се предвижда наказание над пет години затвор, както и за защита на националната сигурност. Искане за използване на такива средства могат да правят прокуратурата, ДАНС, ГДБОП и някои други дирекции на МВР, включително областните дирекции, службите "Военно разузнаване" и "Военна полиция" към министъра на отбраната, Държавна агенция "Разузнаване" и някои други. Техническото осъществяване на тези "мероприятия" е от Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО). По изключение в случаите на непосредствена опасност от извършване на тежко умишлено престъпление или при заплаха за националната сигурност СРС могат да се използват и без разрешение на съда, но използването се прекратява, ако до 24 часа не бъде потвърдено от съда. Контролът на законността на подслушванията и проследяванията се осъществява от НБКСРС.

Първото бюро за контрол на СРС-тата беше създадено през 2009 г., но с идването си на власт ГЕРБ го разтури. Междувременно България отново беше осъдена от Съда за правата на човека в Страсбург за липса на гаранции срещу незаконно подслушване, което принуди властите през 2013 г. пак да създадат бюрото. Това стана след скандали, известни като "Галерия", по времето на премиера Станишев, и "Червеи" по времето на първото правителство на Борисов, в който беше замесен и тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов. Тогава вече стана ясно, че подслушването се е утвърдило като любим национален спорт на българските политици.

В края на 2013 г. НБКСРС започна работа, като негов пръв председател беше именно Бойко Рашков. За по-малко от три години отказите за използването на СРС, издадени от съдии, стигат от 150 през 2014 г. до 1260 през 2016 г. според доклада на бюрото от 2016 г., а броят на контролираните лица е намалял двойно спрямо 2010 г. Именно в резултат на дейността на Бюрото бе осветлена разработката "Червей", в рамките на която бившата председателка на СГС Владимира Янева беше издавала без законово основание огромен брой разрешения за подслушване за много по-голям срок от законово допустимия. По-късно Янева получи и условна присъда за тези случаи, окончателно потвърдена през април 2017 г.

Това означава, че Бюрото е успяло да дисциплинира

и да създаде методология, по която съдилищата да изискват необходимата документация от службите при искания за СРС. Но НБКСРС стъпва накриво, когато проявява интерес по конкретен казус на прокуратурата за подслушван телефон, използван от човек от управата на Корпоративна търговска банка, в продължение на 2 години. Това явно силно притеснява прокуратурата и тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров издава "Указания", маскирани като "задължения" на прокурорите, с които на практика забранява да се дава информация на НБКСРС за използването на СРС по делата, въпреки че по закон бюрото трябва да има достъп до целия документооборот по прилагането на СРС. След този сблъсък следва отстраняване на зам.-председателя на бюрото Георги Гатев чрез отнемане достъпа му до класифицирана информация и тотален саботаж на председателя на НБКСРС Бойко Рашков от институциите и от останалите членове на бюрото. В края на 2018 г. трима от петчленното бюро бяха оставени за втори мандат, Рашков беше отхвърлен от парламента, за нов председател бе избран Пламен Иванов, идващ от ДАНС. Другият нов член - Илко Желязков, с много любопитна кариера по върховете на различни служби и държавни дружества от национален мащаб, известен с прозвището Лейтенанта на Пеевски, стана зам.-председател. Така бюрото за контрол на подслушванията попадна в завладяната система за сигурност. Според доклад на бюрото за 2019 г. е имало едва 2 случая на незаконни подслушвания. Според него за годината са искани 6039 искания за използване на СРС-та, разрешени са 5396, а отказите са 643. А едва в 33.9% подслушванията са били представени като веществени доказателства в съда, друг е въпросът колко от тях са били допуснати и използвани в съдебната зала, защото такава статистика не е отбелязана в доклада. Дори само тези данни са достатъчни, за да се види огромната разлика в практиката при работещо бюро и сега.

Завладените служби за сигурност И така, какво се случва - начело на ДАНС, един от основните ползватели на СРС, е Димитър Георгиев, който зае този пост през 2015 г. Георгиев е смятан за верен човек на Борисов и Делян Пеевски, който през 2013 г. не успя да стане председател на ДАНС заради огромното обществено недоволство. Начело на прокуратурата е Иван Гешев, един от наблюдаващите прокурори по делото КТБ, понастоящем главен прокурор. Начело на ДАТО е инж. Цветан Китов, който е там от 2013 г., когато е създадена тази институция, а начело на Бюрото за контрол на СРС е Пламен Иванов, бивш кадър на ДАНС с 10-годишен стаж в агенцията, а зам.-председател е Илко Желязков, който се води близък до ДПС. Другите ползватели на специалните разузнавателни средства са МВР, ГДБОП, КПКОНПИ, чийто шеф е бившият главен прокурор Сотир Цацаров и Държавна агенция "Разузнаване" при определени условия. Така пакетиран, секторът за сигурност не вдъхва много доверие за независимост. През годините многократно въпросните ръководители показаха, че са изцяло зависими и в услуга на две основни партии - ГЕРБ и ДПС, които имат огромно влияние върху дейността на службите и прокуратурата.

Демонстративното излизане на председателя на ДАНС, който беше уволнен в сряда от служебното правителство, и председателя на ДАР в четиримесечен неплатен отпуск показва, че тези хора отказват да работят за държавата и се подчиняват на бившите управляващи. А твърденията на експремиера Бойко Борисов, че причината за уволнение на Димитър Георгиев е разкритата руска шпионска мрежа, е повече от смешна. За начина, по който действат службите, става ясно и по думите на вече уволнения председател на ДАНС, който заяви пред журналисти, че Бойко Рашков е с отнет допуск за работа с класифицирана информация. Според лидера на "Движение 21" Татяна Дончева пред Би Ти Ви допускът му е отнет заради скалъпено дело за убийството на Делян Пеевски. Самият Рашков заяви пред "Дневник": "Не мога да кажа какво правят тези хора. Те се занимават с чисто политическа дейност. Не го ли виждате? Прокуратурата се занимава с чисто политическа дейност и атакува или членове на правителството, или заместник-министри. Не го ли виждате? И трябва да осветляваме обществото за целите на прокуратурата, която е орган, политически, който обслужва бившето правителството и лично Бойко Борисов." Но самата технология на работа на тези служби под прикритието на секретността и наглостта им, че не са длъжни да дават обяснение на обществото, както и арогантността, с която правят публични изявления, показват как досега управляващата партия ги е ползвала за лична преторианска гвардия.

Защото, както отбеляза бившият член на Комисията по външна политика и отбрана в 41-ото Народно събрание и бивш директор на НРС Димо Гяуров, под прикритието на класифицираната информация се вършат всякакви безобразия, но те не достигат до парламентарен контрол.

Парите, нашите пари

Службите за сигурност струват скъпо на данъкоплатците. Бюджетът на ДАНС например е 137 млн. лв. В сравнение с миналата година той е увеличен с 10 %. Бюджетът на ДАТО е 70 млн. лв., на ДАР - 49 млн. лв., на НСО - 47, 5 млн. КПКОНПИ ни струва 40 млн. лв. плюс 370 млн. за прокуратурата, общо стават около 727 млн. лв. Ако към тях се добави и бюджетът на МВР, който е около 1,1 млрд. се получава една доста внушителна сума от близо 1,9 млрд. лв. от парите на данъкоплатците за служби, на които се плаща не за да се грижат за сигурността на гражданите, обществото и държавата, а за да следят политическите и лични опоненти на властимащите.

Решението на проблема е просто - реален и ефективен независим контрол върху специалните служби, за да няма приватизация на националната сигурност. Иначе се връщаме в миналото, от което излязохме.