Под прикритие: Идваме да ви бием, гледайте телевизия

Историята

Във вторник bTV представи разказа на Десислава Крумова от кв. "Левски", от който става ясно как групата по задържане на ГДБОП е нахлула в дома на дъщеря ѝ, където тя живее със съпруга си и 4 месечното им бебе. Това става в ранните часове на 5 октомври.

"Събудих се сутринта в шест без пет от голям трясък, от бутане по външната врата и се показах на прозореца и попитах: "Какво става, кой бута?". И един господин се показа и вика: "Тихо, госпожо, ние сме от ГДБОП". И аз викам: "Къде отивате, кого търсите?". И той вика: "Тихо, тихо, срещу вас отиваме". Казали й още, че ще разбере от телевизията какво става.

След като разбили входната врата, в кооперацията влезли маскирани и тежко въоръжени служители на ГДБОП. След това разбили вратата на жилището, в което живее младото семейство. "На нас ни викаха: "Боклуци, млъкнете! Телефоните дайте, телефоните дайте."

Разказът пред bTV продължава зетят на Крумова, който не иска да показва лицето си пред камера след преживяното: "Аз бях на земята, без да се съпротивлявам и започнаха да ме удрят по главата, по гърба, по врата. Погледнах жена си вляво - те ритаха и нея, но бях безсилен, не можех нищо да направя. Сложиха ми белезници, след което ми пуснаха и електрошок без абсолютно никакви обяснения."

Впоследствие полицаите попитали набития и удареният с ток мъж дали е Станислав. След като станало ясно, че не е, си тръгнали, без да кажат нищо. След време дошъл човек, който се представил за началник и обяснил, че ги е объркала навигацията.

Кой, по дяволите, е Станислав?

Във всяка областна структура на МВР, ГДБОП и Главна дирекция Национална полиция има т.нар. групи за проникване или "бързаци", както ги наричат самите полицаи. Те са нещо като "мини барети". Отскоро такава група има и главният прокурор Иван Гешев в рамките на неговото "Бюро за защита".

Те имат право да използват маски, които да прикриват лицата им. Въоръжени са с автомати, електрошокови пистолети (тейзъри, които позволяват поразяване от разстояние), тарани и т.н. Според закона за МВР тези структури могат да бъдат използвани при "критични ситуации вследствие на престъпна дейност и за участие в специални операции".

Два дни след акцията Специализираната прокуратурата обвини петима от задържаните при другите рейдове и им поиска постоянен арест. Съдебните регистри показват обаче, че нито един от тях не е с първо име, което започва със С - като Станислав, когото полицията е търсила на грешния адрес.

На практика ГДБОП не само са набили невинни хора, но и акцията в дома им явно не е предполагала подобен твърд подход, защото според Специализираната прокуратура, която я е ръководила акцията, търсеният Станислав въобще не е извършил престъпления.

Какво, по дяволите, правят полицаите на този адрес?

От обясненията на пострадалите стана ясно, че групата за проникване на ГДБОП е объркала адреса, тъй като така е показал GPS-ът. Ако обяснението е вярно (а то всъщност друго няма), излиза, че служителите на МВР са отишли на сляпо - без да проведат предварителен оглед на мястото (възможни изходи, решетки, механизъм за заключване на вратата и т.н.), което поставя под въпрос цялостната организация на операцията и поставя в риск и двете страни.

От една страна, полицаите могат да попаднат в тотално неочаквана за тях ситуация, която да застраши живота им. Именно такъв беше случаят в Лясковец през април 2014 г., когато служители на СОБТ отидоха на акция по задържането на Петко Петков. Впоследствие щеше да стане ясно, че операцията е била планирана "на коляно", а баретите са изпратени "да потренират". Ранени бяха трима командоси, а полицаят Емил Шарков загина на място.

От друга, както се е случило в кв. "Левски", с "ударното" си влизане на адреса и последващите действия, полицаите могат да поставят в риск живота и здравето не само на хора, които нямат нищо общо с разследването, но и срещу които въобще използването на сила и помощни средства е изначало недопустимо.

Полицай с дългогодишен опит в подобни операции, но пожелал анонимност, защото е още част от системата на МВР, коментира ситуацията така: "Няма как да отидеш на адрес с дете и да не знаеш това предварително. Няма как да отидеш на адрес и да не знаеш дали тъщата на човека, когото ще задържиш, живее на същия етаж. Няма как да отидеш на адрес и да не знаеш дали вратата се разбива навътре или навън. Говорим за липса на базови неща - инструктаж, проучване. Няма да се учудя и ако дознателите и оперативните не са знаели къде всъщност отиват, а на тях да им е било казано - ще разберете от телевизията."

Ще проверим, ще проверим

В отговор на журналистически въпрос, зададен по време на пресконференцията, на която МВР и Спецпрокуратурата се похвалиха за акцията, директорът на ГДБОП Любомир Янев потвърди за инцидента, като заяви, че по случая се извършва "вътрешна проверка", и отказа да даде повече информация до нейното приключване.

По информация на "Капитал" практиката е подобни "вътрешни проверки" да се извършват от структурата, в която работят проверяваните служители, и това поставя под съмнение обективността им. От разказа на семейството стана ясно, че една седмица след събитията никой не ги е потърсил, за да свидетелстват за случилото се, И така да стане ясно кой от полицаите евентуално е обиждал възрастната жена, кой е удрял нейната дъщеря, кой е използвал тейзър върху човек с белезници, кой не е разпоредил прекратяване на проникването и т.н.

Липсата на уточнение за действията на всеки от полицаите, участвали в операцията, вероятно ще се окаже и основно извинение за липсата на резултат от т.нар. вътрешна проверка.

От видеото и снимките от акцията, разпространени от МВР, се вижда, че полицаите са маскирани, но нямат на униформите си индивидуални идентификационни номера, както изрично изисква законът на МВР. Това не е случайно.

През 2011 г. Европейският съд по правата на човека по делото "Христови срещу България" (отново засягащо операция на маскирани полицаи) прие: "Съдът има сериозни резерви относно използването на маскирани и въоръжени полицейски служители за провеждането на операция по задържане в семейна обстановка, където няма риск от въоръжена съпротива от страна на задържания. Когато обстоятелствата са такива, че властите са задължени да използват маскирани служители за извършване на задържането, Съдът счита, че последните следва да бъдат задължени да покажат видимо някакви анонимни знаци за идентификация - например число или буква, като по този начин дадат възможност да бъдат идентифицирани и разпитани в случай на оспорване на начина, по който е била проведена операцията."

Случаят с Христови е от 2005 г. Стилът от показни операции на МВР, в които силата изпреварва правото, не е от вчера. Видяхме го по времето на вътрешния министър Богомил Бонев, а после при главния секретар на МВР Бойко Борисов (който въведе модата на използването на гранатомет при полицейска операция).

Риалити форматът "ГДБОП пикчърс" беше наложен от вътрешния министър Цветан Цветанов (2009-2013 г.), което доведе до поне 10 осъдителни решения срещу България в Страсбург. След Цветанов се заговори за използването на камери, които да са монтирани върху телата на полицаите, но проектите останаха като "пилотни", и то само в някои полицейски управления.

Контрол - нито от медиите, нито прокуратурата

Коментарът на директора на ГДБОП "да изчакаме проверката" освобождава МВР от обяснения в горещия момент. Тази линия на поведение на вътрешното министерство съвпада с няколкото случая на полицейско насилие по време на протестите, когато беше отказвано предоставянето на каквато и да е било информация дори и след тяхното приключване.

Така например за случая със студента Евгени Марчев вътрешният министър Христо Терзийски съобщи, че има "извършени дисциплинарни нарушения на служителите на СДВР". Въпреки че случаят с Марчев е докладван на прокуратурата, оттам, противно на заявената политика на публичност и прозрачност от главния прокурор Иван Гешев, също не са дали повече информация. А именно прокуратурата е тази, която можеше да бъде коректив в ситуации като тази с полицейското насилие в кв. "Левски".

В деня на операцията главният прокурор Иван Гешев лично отиде на място в една от ромските махали, за да подкрепи действията на полицията. Това обяснява и защо в доклада на прокуратурата, който в сряда правната комисия в парламента ще изслуша, е записано, че от началото на годината от шест решени досъдебни производства за полицейско насилие едно е спряно, а пет са прекратени.