Гешев дава знак - няма да подава безусловно оставка, но е готов на сделка

Стигна се дотам, че в петък в информация на БНТ бе съобщено, че прокуратурата е поискала от БНБ да провери кюлчетата и банкнотите от спалнята на бившия премиер Бойко Борисов, една проверка, която закъсня с година и половина. БНТ е медия, която често е уличавана да изпълнява поръчки на прокуратурата, така че информацията едва ли е случайна.

Ден по-рано от прокуратурата съобщиха, че премиерът Кирил Петков няма да бъде разследван за декларацията за гражданство, тъй като с близо четири месеца закъснение прокурорите са прозряли, че макар и невярна, тя няма доказателствена стойност и не попада в хипотезите на чл. 313 НК.

Само три дни по-късно обаче тонът на прокуратурата рязко се смени.

Вярно или не

Опорните точки в декларацията на прокуратурата всъщност не са нови, макар че в случая конкретно са обвързани с Плана на възстановяване, където един от акцентите е необходимостта от въвеждане на механизъм за отчетност и ефективно разследване на главния прокурор. Какво се казва:

• Не е вярно, че Европейската комисия е поставила условие за въвеждане на механизъм за отчетност и отговорност на главния прокурор в Плана за възстановяване, се казва в декларацията. "Абсолютно несъстоятелни са внушенията за изключителната необходимост от реформи в прокуратурата и в частност за отчетността на главния прокурор. Очевидно е, че подобни мерки няма как да стоят в основата на социалното и икономическо възстановяване на България, не изискват финансиране и не биха могли да бъдат поставяни като условие от ЕК", е обяснението на ръководството на прокуратурата.
• Не е ясно по каква причина бизнес средата и противодействието на корупцията са обвързани точно с отчетността на главния прокурор, е другият акцент в декларацията.
• Целта на включването на статута на главния прокурор в плана - което е неизпълнимо в обозримо бъдеще, защото тези мерки изискват промяна в конституцията - е за да могат изпълнителната и законодателната власт да се оправдават с прокуратурата и главния прокурор, когато държавата не получи европейски средства по Механизма за възстановяване и развитие. Така "ще превърнат прокуратурата и главния прокурор в център на общественото недоволство и средство за натиск върху съответните представители на изпълнителната и законодателната власт".
• Изпълнителната и законодателната власт се опитват да обвържат неуспехите си с функциите на прокуратурата и главния прокурор, включително и неизпълнението на решението на Съда в Страсбург по делото "Колеви", което се чака вече 10 години. "Изпълнението на това решение е ангажимент на българската държава, а не на правоприлагащите органи, прокуратурата [...] не е и не може да бъде отговорна за действието или бездействието на законодателния орган или на органите на изпълнителната власт."

Всъщност ЕК не просто иска най-после България да осъществи реформата за въвеждане на ефективен механизъм за разследване на главния прокурор, но и изрично настоява в бележките към плана, че "предвид важността на тази реформа тя [трябва] да се придвижи в по-ранния график" - вместо до средата на 2023 г. да бъде извършена изцяло или поне част от нея до края на 2022 г. Изисква и детайлизиране на процедурата за избор и назначаване на разследващия главния прокурор, включително и допълнителни процедурни гаранции за независимост.

Факт е, че в първоначалната версия на плана - съставена от кабинета на ГЕРБ, нямаше предвидени мерки, свързани със статута на главния прокурор. Само една от причините за това е, че окончателното договаряне и приемане на Директивата за върховенство на закона стана през декември 2020 г. Защо след това кабинетът на ГЕРБ не е предприел нищо, за да обвърже документа с плана, е въпрос към тях, чийто отговор не е далеч от ума - за ГЕРБ реформата на прокуратурата е мръсна дума. Всъщност това е и причината за неизпълнение на решението по делото "Колеви" от 2009 г. - първият акт, в който европейска институция идентифицира абсурдния недосегаем статут на българския главен прокурор и необходимостта от сериозна реформа. През цялото това време оттогава управлява ГЕРБ, а запазването на уродливия модел на безконтролен главен прокурор е в резултат на негласно споразумение в рамките на задкулисието, което владее съдебната власт. Двата доклада на ЕК за върховенството на закона също неотменно поставят реформата на прокуратурата и статута на главния прокурор на първо място.

Факт е, че ако България беше подала плана без никакви мерки за съдебна реформа и гарантиране на европейските пари, той щеше да бъде върнат моментално.

"Категорично е лъжа, че реформата за отчетност и отговорност на главния прокурор е някаква самоинициатива на служебното правителство, насочена срещу личността на Иван Гешев. От ден първи, когато поех ролята да управлявам процеса по планиране и приемане на ПВУ, този въпрос настойчиво е поставян от ЕК. Това е лесно доказуемо чрез писмената кореспонденция между правителството и службите на ЕК, свързано с разписването на конкретните проекти и текстове на реформите в ПВУ" - това заявява доскорошният служебен министър Атанас Пеканов, който отговаряше за Плана за възстановяване, в един доста обстоен пост във фейсбук по повод на днешната прокурорска декларация.

Вярно е, че ЕК не може да заяви директно изисквания за конкретни мерки или да поиска дадена държава да вкара дадена тема в плана си. Но процесът на преговори с Брюксел е многоизмерен и всеки, който е участвал в него, знае, че комисията има много начини да наложи мнението си. В случая няколко източника на "Капитал" са посочвали, че реформите в прокуратурата са задължителна част от процеса, към който България трябва да се придържа, ако иска да види тези пари. Вероятно България ще бъде една от страните, които ще подлежат на контрол и мерки по Механизма за условност и ограничаване на финансирането от ЕС за държави, които имат пропуски при върховенството на закона. Именно в тази връзка ЕК е поискала клаузи, които обвързват изразходването на парите с адресиране на проблемите в правосъдието.

В този контекст в понеделник стана известно, че главният прокурор Гешев предлага за назначаване като зам.-шеф на Националната следствена служба не друг, а Ясен Тодоров - член на предишния ВСС, човек, който стана нарицателен заради лекотата, с която лансираше и най-абсурдните тези в защита на политиките на предишния главен прокурор Сотир Цацаров, владетел на предишния ВСС. Тодоров беше председател на Етичната комисия, която не позволи да се разгледа по същество нито един сериозен сигнал за етични нарушения, допусна замазване на проверката "Яневагейт", "ЦУМгейт" и редица други. Това предложение в сегашния момент е също част от контекста.

Сделка или не

Актуалният въпрос е какво ще е продължението.

Гешев очевидно дава знаци, че първо, няма да подава оставка и, второ, е готов на сделка. Личните му мотиви са ясни. Той най-добре знае, че ако слезе от поста, има стотици основания да му бъде търсена отговорност - и дисциплинарна, и наказателна. Лишен от всякаква политическа подкрепа на силните на деня - условието, с което той е поел поста - той търси споразумение.

Въпросът обаче е доколко това изобщо зависи от него. Гешев е аватар на скрити комбинации и задкулисно кадруване на доскорошните управляващи и ДПС, за които прокуратурата и главният прокурор са един от силните лостове на управлението. Има достатъчно данни, че всеки на висок пост в съдебната система минава през одобрението на Делян Пеевски, истинския кадровик на системата, а ВСС само подписва неговата селекция. Доколко назначените от Пеевски имат своя воля е единият от въпросите.

Доколко новите управляващи биха се съгласили на сделка - например оставка срещу обещание за неприкосновеност, предстои да се види. Мнозина биха го окачествили като лош знак.