Махането на Гешев не е "вендета", а опит да се покаже, че няма безнаказани

Тези две изречения съдържат основните опорни точки в защита на Гешев. Те не са нови, напротив, повече от година и половина, откакто през лятото на 2020 г. започнаха протестите с искане на оставката на Гешев, всяка опорка в негова защита съдържа тези няколко пункта:

• Съдебната реформа не е и не може да бъде смяна на главния прокурор
• Личността на главния прокурор не е важна, важни са правилата за избора и отстраняването му, затова първо трябва да се сменят тези правила, иначе и следващият главен прокурор ще е същият
• Атаката срещу главния прокурор е политическа, защото е подкрепяна от политически фигури и партии.

Тези опорки с различни вариации и допълнителни украшения са всъщност единствените аргументи срещу искането за отстраняване на главния прокурор.

Да, съдебната реформа не се състои от смяната на главния прокурор. Тя не е и в закриването на спецправосъдието, реформата на прокуратурата и КПКОНПИ, премахването на формализма в наказателния процес, приемането на нов Наказателен кодекс, реалното въвеждане на електронно правосъдие и т.н. Съдебната реформа е всичко това и още много други законодателни, административни и организационни мерки, кадрови решения, програмно бюджетиране и др. Тя е дълъг и сложен процес, който за съжаление у нас в продължение на 30 години все не започва. Целта му е, стига не само да започне, но и да завърши, съдебната система да гарантира правата и собствеността на хората, а нарушителите на закона да получават справедливи наказания.

Но личността на главния прокурор е важна част от съдебната реформа, защото в нея е закодиран един системен проблем, който Европейският съд по правата на човека идентифицира преди 12 години, а у нас е публична тайна още със знаменитата фраза на покойния Иван Татарчев, първият "демократично избран" главен прокурор след промените: "Над мен е само Господ!" Тази фраза, изречена в средата на 90-ге години на миналия век, и до момента е валидна с пълна сила и за Иван Гешев. Както и за тези преди него.

Личността е важна

Това е една от причините, поради която личността на главния прокурор е много важна - защото над него наистина е само Господ.

Принципно личността на всеки, заемащ висок държавен пост, е безспорно важна. И всяка публична индикация, че тази личност не отговаря на изискванията за такъв пост, трябва да получи адекватна обществена и институционална реакция.

През 2005 г. председателят на парламента Огнян Герджиков беше отстранен от поста с мотив, че системно е връщал въпроси към министрите и не е осигурявал присъствието на министри в пленарната зала за парламентарен контрол. През 2018 г. зам.-председателят на парламента Валери Жаблянов беше сменен заради няколко скандални изказвания, сред които и констатацията, че "Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие".

Оставката на Гешев се иска за много по-сериозни нарушения, граничещи с престъпления - нарушаване на презумпцията за невиновност в публични изказвания, оповестяване на данни от досъдебни производства и данни, събрани със специални разузнавателни средства, подозрения, че е манипулирал доказателства и дело и т.н.

Когато ВСС и политическата класа си заравят главата под килима

Терминът "лична политическа вендета", използван от Гешев, за да опише естеството на атаките срещу него, всъщност е безсмислица - как така едно отмъщение е мотивирано хем с лични подбуди, хем и политически причини, особено при положение че Гешев не е политик и не би следвало да има връзка с политиката. Също като "джендър" (безобидният термин за социалната роля на пола, който у нас стана синоним на извратено чудовище, което покварява обществото), така и заявката на Гешев за "лична политическа вендета" идва да въздейства на публиката не на смислово, а на емоционално ниво - лоши хора атакуват главния прокурор. И това се вижда от всички български граждани, заявява Гешев. Като всички популисти, той непрекъснато говори от името на българските граждани - какво искат гражданите, какво виждат гражданите, какви са интересите на българските граждани и т.н.

По всичко личи, че и до момента Гешев търси оцеляването си на поста в опит да се договори с политическите фигури. На клетвата на кабинета през декември той специално пресрещна президента Румен Радев и поиска разговор с него. Преди седмица пък пак той отиде при премиера Кирил Петков. И двата пъти поводът са предстоящите законодателни промени.

Първите публично заявени становища срещу Иван Гешев, неговата професионална и морална непригодност за главен прокурор и необяснимото му лансиране на тази длъжност дойдоха още след номинацията му за този пост не от другаде, а от професионалната общност. Първи регираха адвокати правозащитници срещу вижданията му за разделението на властите и персоналните му нападки срещу адвокат Ина Лулчева: "че е адвокат на един от най-богатите обвиняеми и подсъдими престъпници" и че "нейната работа е да защитава и да взима пари от хората, които защитава, независимо каква е истината". Това е незачитане на конституцията и непознаване на ролята на адвоката в наказателния процес, заявиха адвокатите. Това беше само началото, последва позиция на Пловдивската адвокатска колегия, на Софийския адвокатски съвет, а през септември 2019 г. и Висшият адвокатски съвет публикува обръщение до ВСС, в което се казва, "че г-н Иван Гешев не притежава нужните качества, за да може отговорно, професионално, безпристрастно, справедливо и при спазване на принципа на законност и на върховенство на правото да осъществява функциите на главен прокурор". В аналогичен смисъл бяха и позициите на редица адвокатски и други неправителствени организации и опозиционни политици.

Това продължи и след избора на Гешев, защото действията му оправдаха всички опасения на професионалната общност.

Само половин година след избора му, в началото на юли 2020 г., прокурори нахлуха в президентството в една демонстративна акция, придружавани от въоръжени гардове от Бюрото за защита на свидетелите към главния прокурор. Това даде старта на протестите от лятото на 2020 г., където основното искане на десетки хиляди протестиращи бе оставка на Гешев.

Непосредствено след нахлуването в президентството, през юли 2020 г. адвокати от цялата страна излязоха с позиция, с която поискаха оставките на главния прокурор Гешев, както и на министъра на правосъдието Данаил Кирилов "заради погазване на правовия ред и юридическа некомпетентност". С позиция излезе и Висшият адвокатски съвет, който определи действията на прокуратурата в президентството като недопустими. Съюзът на съдиите в България (ССБ) излезе с позиция - призив към прокурори и следователи: "Защитете професионалното си достойнство!". В нея се изброяват конкретни събития от последните 20 години, които очертават уродливия статут на главния прокурор и неговата недосегаемост, порочното кадруване във ВСС - неразследваните съмнения и твърдения за съпричастност на главен прокурор (Никола Филчев) в самоубийствата на двама прокурори, убийството на върховен прокурор и убийството на адвокат, факти за политическо и задкулисно влияние върху избора на Сотир Цацаров за главен прокурор, липсата на реакция на признанията на бившите председатели на Софийския районен съд Методи Лалов и на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов за влиянието на Делян Пеевски в кадруването на важни звена в съдебната система, липсата на професионална оценка на факта, че двама от членовете на прокурорската колегия на ВСС, които гласуваха за избора на Гешев, след това станаха негови заместници, ненужните публични арести и др. През октомври 2020 г. пак ССБ призова ВСС да анализира публичните изказвания и действия на главния прокурор с цел "обмисляне на решение за започване на процедура" за предсрочното му освобождаване - заради публично изразени политически оценки, разпространяване от прокуратурата на записи от подслушани разговори, включително и на президента Румен Радев, разгласяване на материали от разследванията и др.

През юли м.г. тогавашният правосъден министър Янаки Стоилов внесе във ВСС предложение за предсрочно прекратяване на мандата на Гешев за цял списък нарушения - разгласяване на данни от досъдебни производства и данни, добити със спецсредства, манипулиране на доказателства, включително и нарушаване на Етичния кодекс на магистратите, нарушаване на принципа на случайно разпределение на делата в прокуратурата, публично поведение, с което демонстрира предубеденост и пристрастност и др. Специално място се отделя на публикуваните през януари 2020 г. по разпореждане на Гешев извадки от постановление и запис на подслушан разговор между президента и командващия ВВС ген. Цанко Стойков, което според вътрешния министър Бойко Рашков е престъпление - теоретично не съществува законова хипотеза, при която може да се подслушва президента, а и принципно няма хипотеза, при която да се оповестяват репликите на събеседника на подслушвано лице.

ВСС отдавна трябваше да се самосезира по всеки от тези сигнали, но не го направи. А дори и след като бе сезиран от проф. Стоилов, съветът отказа да ги разгледа с мотива, че правосъдният министър няма такова правомощие. Преди седмица КС постанови друго.

Процедурата за избор е важна, но гаранциите за отстраняване при нарушения - още повече

Абсурд е да се твърди, че ако има данни и сигнали, че главният прокурор е извършил нарушения, даже вероятно престъпления, за което сред обществото и правната общност има консенсус, искането за институционална реакция е всъщност политическа/лична атака срещу Гешев.

"Откога процедура, уредена в закон, се нарича политическа вендета? Това е опит за прикриване зад политическа фразеология на хора, които заемат постове, които не са политически.", заяви тия дни зам.-министърът на правосъдието Емил Дечев в интервю по БНР.

Така или иначе, след решението на КС ВСС ще бъде принуден да разгледа сигналите срещу главния прокурор Гешев по същество и да се произнесе по тях мотивирано. Както тези, които Янаки Стоилов представи, така и тези, които сегашният правосъден министър Надежда Йорданова ще внесе.

Основателни са съмненията, че този състав на ВСС не е в състояние да се произнесе професионално, обективно и безпристрастно по тези предложения, защото мнозинството в него са хора с различни зависимости - прокурорската колегия е изцяло подчинена на Гешев, в съдийската колегия има партийно зависима номенклатура и лобистки протежета, а, както се говори, и хора, държани на къса каишка заради недекларирани имоти в чужбина и различни други опущения.

Важното е да се приложи принципът, че когато има данни за нарушения, трябва да има и институционална реакция. Прилагането на закона не е удар във въздуха, а единствена възможна опция в демократична държава.

През изминалите 20 години проблемът с безотчетния и безконтролен главен прокурор, както и другите лобистки назначения в съдебната система, беше търсен в светлината на усложняване на процедурата по избора на тези фигури, особено на тримата големи. Мотивирани номинации, концепции, изслушвания, въпроси от гражданския сектор - всички тези изисквания бяха въведени с цел да се създадат условия за прозрачен избор, но тази система така и не сработи заради състава на ВСС и задкулисното кадруване, което преди по думите на Константин Пенчев преди минаваше на маси с бели покривки, а след това, по думите на Лалов и Пенгезов, минава на килимчето пред Делян Пеевски.

Решението не трябва да се търси само през процедурата по избора, а и във възможностите за реакция на всяко едно нарушение - за което говори и решението на ЕСПЧ по делото "Колеви". Голямата власт носи и големи отговорности.

Принципът е прост - какъвто и да е главният прокурор, и най-идеалната личност да е той, в мига, в който извърши нарушение, това трябва да стане обект на институционална реакция, включително и ако нарушението е сериозно, и/или системно, да бъде отстранен от поста му. Ако и следващият извърши нарушение - и той да бъде отстранен. Това е реалната гаранция, че по-следващият най-вероятно ще има поведението, което се изисква от един ръководител на държавното обвинение. И тогава може би реформата на прокуратурата ще тръгне в друга посока.