Безопасността на пациента не е проблем само на пациента

Нежеланите събития, които настъпват в лечебните заведения, са проблем от световен мащаб, който е идентифициран от Световната здравна организация и множество други организации, работещи в сферата на здравеопазването. Нежеланите събития по време на лечение са сред десетте основни причини за смърт или инвалидност в света. По данни на СЗО дори в развитите държави един от всеки десет пациенти става жертва на нежелано събитие по време на лечение, като половината от тези случаи са предотвратими. Според СЗО инвестирането в пациентската безопасност ще доведе до сериозни финансови ползи както за лечебните заведения, така и за държавите. Не по-малко важно е, че това ще увеличи доверието сред пациентите и ще допринесе за подобряване на качеството на медицинската грижа и по-благополучен изход от лечението на пациентите. През тази година СЗО прие стратегия за глобална безопасност на пациента за следващите 10 години.

Проблемите, свързани с безопасността на пациента, могат да имат сериозни финансови измерения за всяко лечебно заведение и за здравната ни система. Освен това нежеланите събития водят до възникване на множество конфликти в рамките на лечебното заведение, създават условия за компрометиране на доверието между лекар и пациент в частност и в цялата здравна система като цяло.

Приоритет ли е безопасността на пациента?

Този така сериозен проблем обаче дълго време остава заметен под килимите на здравното министерство. Безопасността на пациента често се разбира като проблем, свързан с "лекарските грешки", който може да се реши чрез създаване на контролни органи и безплодни дискусии. Липсата на ясна визия и стратегия оставя лечебните заведения да се справят сами с локално възникналите пожари, без подкрепа, визия и стратегически подход.

Контролът в здравеопазването е съсредоточен основно върху провеждане на формална проверка на медицинската документация, без да се използват международно утвърдени подходи за анализ на нежелани събития. Често лечебните заведения и лекарите са натоварени с тежки административнонаказателни санкции от контролните органи, което води до дефанзивно поведение и прикриване на нежеланите събития вместо към тяхното докладване и анализ. По този начин се затвърждава културата на обвинение в здравеопазването, която създава тежки условия за практикуване на медицина, която не се основава на доказателства, а има дефанзивен характер.

В проекта на Национална здравна стратегия за 2021 - 2030 г. безопасността на пациента е посочена в Приоритет 2. Стратегията не съдържа никакви решения на проблема, а по-скоро създава условия за неговото задълбочаване. Подобряването на пациентската безопасност е оставено на медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика. През 2021 г. вече са приети около 10 нови медицински стандарта по отделни специалности, в които съвсем бегло се споменава качеството на медицинската помощ, а правила за добра медицинска практика по отделни специалности все още няма, въпреки че това отдавна трябваше да се случи.

Стратегията отделя специално място на Националната здравноинформационна система и електронното пациентско досие, които обаче продължават да функционират, без да бъде приета съответната наредба, касаеща достъпа до чувствителни данни на пациентите. Така се оказва, че един от инструментите за осигуряване безопасността на пациентите на практика създава условия за нарушаване на правата им.

Стратегията предвижда и "риск мениджмънт", без обаче да представя ясна визия кой и по какъв начин ще осъществява управлението на риска, каква ще бъде нормативната основа на този подход и какви конкретни цели си поставя. Цялостната визия за пациентската безопасност в проекта на НЗС за 2021 - 2030 г. оставя впечатлението за формално отбелязване на проблема и безидейно предлагане на неработещи решения.

Какво трябва да се направи?

Безопасността на пациента следва да бъде припозната като един от проблемите в здравната ни система, а не като отделен проблем на даден пациент, лекар или лечебно заведение. Тя изисква стратегически подход, който не започва и не завършва с осъществяване на "проверка" на даден казус.

Необходимо е да се събират и анализират данни за нежеланите събития. Това обаче може да се осъществи само при ясни правила, подкрепящи докладването на нежелани събития, без негативни последици за медицинския персонал.

Националната здравноинформационна система следва да бъде регламентирана при съобразяване с Общия регламент за личните данни, за да не се създават условия за нарушаване на правата на пациентите. Много международни организации в областта на пациентската безопасност предлагат чудесни инструменти за анализ на потенциални рискове или настъпили нежелани събития чрез използването на данни от електронните медицински досиета. Такава възможност следва да бъде регламентирана и у нас.

Необходимо е да се създадат условия за решаване на конфликти в лечебните заведения чрез въвеждане на процедури по медиация или използване на болнични омбудсмани. Конфликтите в лечебните заведения водят до увеличаване на броя на нежеланите събития и съдебните спорове.

Необходимо е да се създадат ясни правила, гарантиращи практикуването на медицина, основана на доказателства. В момента в България съществува хаос от правила, разпръснати в множество подзаконови нормативни актове, които не се съставят по последователен и ясен начин. Така в медицинските стандарти, правилата за добра медицинска практика и фармако-терапевтичните ръководства по отделни специалности се съдържат различни по вид правила, често взаимно противоречащи си или заимствани от буквално преведен с google translate протокол. Структурата им е неясна и хаотична, а критериите за качеството на медицинската помощ съдържат предимно количествени показатели, нямащи никакво отношение към гарантирането на безопасна медицинска помощ.

Медицинските специалисти следва да имат базови познания в областта на законодателството в здравеопазването, тъй като не е възможно да се практикува правно регулирана професия, без да се познават отделни правила, свързани с информираното съгласие, правата на пациента, правата на медицинския специалист, изискванията за упражняване на професията и прочее. Много често именно непознаването на основни правила за поведение е причина за допускане на грешки и възникване на конфликти.

Лечебните заведения следва да имат ясни стратегии за справяне с възникнали спорове с пациенти, включително управлението на потенциални и вече възникнали съдебни спорове. Много често видимо основателни претенции стигат до съдебната зала, вместо да бъдат решавани чрез преговори и медиация, а това увеличава размера на обезщетенията, тъй като към тях се добавят лихви и разноски. Необходимо е също така да се обръща специално внимание при сключване на застраховки за професионална отговорност на персонала - общите условия, покритие, изключения, застрахователни лимити. Практиката показва, че често такива застраховки се сключват единствено за да се изпълнят задължителните изисквания на закона за здравето, като при възникване на застрахователно събитие се оказва, че застрахованият не може да реализира правата си съвсем лесно или са налице изключващи застрахователното обезщетение хипотези.