Лъжат и мажат: Как съдии фалшифицираха изборите за членове на ВСС

Случилото се във ВАС е само върхът на пирамидата, просто най-мащабното проявление на един феномен, проявил се на последните съдийски избори за членове на ВСС, при който председатели на съдилища масово изземваха от съдиите персоналните им талони с кодове и пароли за достъп до системата за гласуване, за да гарантират, че вотът ще е за "правилните хора". В резултат всички избрани - до един, се оказаха шефове на съдилища, ползващи се с подкрепата на председателя на ВАС Георги Чолаков, силният човек в системата на съда. Нито един опонент на статуквото не успя да се класира за член на ВСС. По информация на "Капитал" в сградата на ВАС в тези изборни дни са били както председателят на съда Георги Чолаков (в събота), така и председателката на петчленния състав, който по-късно се произнася, че изборите са законни - Татяна Хинова, която е била в съда и в събота, и в неделя и следва да е наясно със случилото се там.

И много въпроси

На първо място, тези нови данни са индикация за престъпление, което прокуратурата няма как да пренебрегне, още повече че за манипулации на този избор прокуратурата вече беше сезирана от Антикорупционния фонд.

Симптоматично е, че тези данни стават известни в момент на електорални избори, когато основна тема са изборни фалшификации в огромни мащаби, включително изтекли записи как членовете на секционни комисии дружно фалшифицират бюлетини и протоколи. Някакво утешение може да е, че в по-голямата си част тези престъпления се извършват от нискообразовани и маргинализирани хора. Когато обаче това се извършва в рамките на избори в съдебната система от съдии и огромен кръг магистрати са наясно с него, но си кротуват без реакция, това е повече от показател за опорочаване на устоите на демокрацията.

На второ място, в този случай за пореден път институции си позволяват да съобщават лъжи в официални документи, в случая - в процедура по ЗДОИ. Само благодарение на упоритостта на съдиите Цариградска и Атанасов данните за влизанията на съдиите през изборния уикенд стават известни - въпреки съпротивата на институциите. На предишно свое запитване съдия Цариградска получи отговор и от Министерството на правосъдието, а след това и от ВАС, че не разполагат с данни за влезлите в сградата съдии през 25 и 26 юни 2022 г. "Изключително рядко се е случвало в България да се лъже откровено в отговори по Закона за достъп до обществена информация. Въпросът е дали властта може да се чувства свободна да лъже гражданите и обществото", коментира за "Капитал" адвокат Александър Кашъмов.

На трето място, колкото и да е скандална, тази информация няма да послужи за отмяна на проведените през юни м.г. избори за съдийската квота във ВСС, защото законодателят вече отмени резултатите от тези избори с промяна в съдебния закон, с които нареди провеждането на нови избори. Текстът, който според много юристи е противоконституционен, защото е откровена намеса на законодателната власт в прерогативите на съдебната, бе атакуван пред Конституционния съд от предишния главен прокурор Иван Гешев. Но парламентарното мнозинство направи фиктивна промяна в текста, за да парира делото, без да променя ефекта на закона. Така в тази игра на криеница засега парламентът води с един (вероятно) противоконституционен текст. За сметка на това съдиите демонстрираха как битката срещу манипулирането на изборите трябва да се води открито и с легални средства.

Подозренията се потвърдиха

Всъщност информацията за манипулираните избори за професионалната квота във ВСС не е изненада. Още преди година и половина, по време на избора, в средите на съдиите се коментираше, че процесът е под контрола на председателите на съдилищата, които събират талоните за гласуване на съдиите, за да упражнят вота вместо тях в полза на избрани кандидати на статуквото. На заседание на съдийската колегия на ВСС от 21 юни м.г., четири дни преди първото гласуване, се поставя проблем, че сто съдии от СГС няма да могат да гласуват, защото председателят на съда е забравил да регистрира в срок талоните с персонални пароли и кодове за вход в системата за гласуване. В този момент членът на колегията Атанаска Дишева прави остро изказване, в което в прав текст обявява, че се подготвят манипулирани избори под натиска на председателите на съдилищата: "И, колеги, знам в какви неземни грехове ще бъда обвинена във връзка с тези си изказвания, но нека да не мълчим! В публичното пространство се коментира, че административни ръководители на съдилища събират талони на съдии или се канят да го направят [...] И апелирам към съдиите, които искат да гласуват по електронен път, да гласуват сами или да бъдат така добри да не упълномощават, защото такава възможност не е предвидена, някой друг да го прави вместо тях, а пък административните ръководители да не си и помислят да правят подобни действия! Просто за да отстояваме честта на съдийската професия!" Най-стъписващото е, че никой не прави опит да опровергае нейното твърдение, просто го отминават.

Дни преди избора министърът на електронното управление Божидар Божанов съобщи, че ВСС е отказал да съгласува с министерството сигурността на системата си за електронно гласуване, макар че това е изискване на закона. По време на вота в събота се потвърди, че механизмът за регистриране за електронно гласуване превръща председателите на съдилища в задължителен посредник, от които зависи самата възможност да се гласува - според това дали са регистрирали талоните, или са "забравили".

• Невидимата битка за ВСС
• Интервю | И след решението на съда, въпросите около избора за съдийската квота на ВСС остават нерешени
• Георги Чолаков - новият властелин на съда

Съдът: аномалии няма, вотът е достоверен

Изборите за нови членове на ВСС от съдийската квота през лятото на м.г. бяха проведени в два тура - на 25 и на 26 юни 2022 г. (събота и неделя), тъй като на първия тур не бяха избрани кандидати. Четирима съдии обжалваха резултатите от изборите, трима от тях са участвали като кандидати - Атанас Атанасов, Владимир Вълков и Татяна Жилова, а Цариградска - като съдия, който е номинирал кандидат. По закон делото се гледа от смесен петчленен състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама от Върховния административен съд - председател Татяна Хинова и членове Бисерка Цанева, Емилия Василева, Бонка Дечева и Таня Орешарова.

Пред съда бяха изложени множество аргументи както за несъстоятелността на правилата за избора, приети от ВСС, така и за начина, по който той е протекъл. Гласуването с въвеждане на данни от отпечатани на хартия талони не гарантира, че вотът е подаден от съдията, за който е издаден съответният талон. Документиран е случай, при който съдия не е успял да гласува, защото с данните от неговия талон вече е гласувано, неизвестно от кого. Одитните логове, предвидени за извършване на проверка за неправомерна намеса, за тези избори са били изключени, а по недопустим начин преди приключване на изборния ден са извличани архиви от базите данни на системата, включително за подадените гласове и др. В този контекст пред съда вещите лица заявиха, че са установили "аномалии" - многократно гласуване от IP адреси на редица съдилища, включително и с поредни талони, а най-мащабно проявление на тази "аномалия" е констатирана от IP адрес на ВАС. През двата дни - събота и неделя, оттам са гласували общо 200 души, които, вместо да ползват домашния си компютър или дори телефона и да гласуват, докато сутринта си пият кафето, са предпочели да отидат до сградата на съда и да ползват служебните си компютри. При това всички са отишли в съда по едно и също време - в събота сутринта и в неделя привечер, и са гласували с разлика от няколко минути на подаден глас. Във ВАС работят стотина съдии, от които според материалите по делото 62 са гласували електронно на 25 юни, и 67 - на 26 юни 2022 г. Което трябва да означава, че освен административни съдии, до ВАС са отишли и съдии от други съдилища, за да ползват тамошните компютри, иначе няма как да се съберат 200 гласуващи. Само на стотина метра оттам е столичната Съдебна палата, където всеки съдия от страната може да гласува с хартиена бюлетина.

Петчленният състав не се впечатли от тези "аномалии", не пожела да потърси допълнителни доказателства за влезлите в съда през изборните дни и дори не обсъди доказателствата за гласуване с данни от чужд талон. През януари съдът отхвърли искането за касиране на изборите. Без да поиска данни за влезлите в сградата на ВАС съдии през този уикенд, петчленката прие, че няма проблем задето 200 съдийски гласа са отчетени оттам, като се задоволи само да констатира, че "обичайна практика е всеки съд да разполага само с един външен IP адрес, макар в него да са налични множество свързани с интернет компютри". Затова "съдът приема, че гласовете на всички съдии, които са избрали да упражнят правото си на глас в сградата на съда, в който работят, са отчетени като подадени от един IP адрес, независимо от факта, че всеки е гласувал през служебния си компютър". И това "не рефлектира върху достоверността на получените резултати".

Това провокира съдиите жалбоподатели да поискат по реда на ЗДОИ данни за влезлите в съда. През февруари т.г. съдия Цариградска отправя запитване до Министерството на правосъдието колко от регистрираните посетители през уикенда на 25 и 26 юни са съдии и служители във ВАС и колко са съдиите от други съдилища с оглед и на това, че пропускателният режим в съда през почивните дни е ограничен, а съдебната охрана е под ръководството на министерството. От министерството ѝ отговарят, че не разполагат с тази информация, защото влизащите в съда през тези дни не са били регистрирани от съдебната охрана. Запитването ѝ е препратено на ВАС, откъдето също твърдят, че не разполагат с тази информация, защото влизащите не са били регистрирани. И в двата отговора се напомня, че сградата на ВАС има и служебен вход, през който също са влизали хора през тези дни. А в отговора от ВАС дори се твърди, че е била създадена специална организация за достъп през служебния вход през двата изборни дни, като на служителя на съда, на когото било възложено да осъществява контрол върху влизането и излизането през този вход, не било възложено и да регистрира кои съдии влизат и излизат.

Оказва се обаче, че и всичко това не е вярно.

На повторно запитване до Министерството на правосъдието от август т.г., този път от съдиите Цариградска и Атанасов, се получава отговор със съвсем друго съдържание. От него става ясно, че проверка на Инспектората на МП е установила, че на 25 и 26 юни м.г. достъпът до сградата на ВАС се е осъществявал единствено от главния вход откъм бул. "Александър Стамболийски", а служебният вход към ул. "Лавеле" не е бил отключван и ключовете от него през цялото време са били при съдебната охрана на централния вход. В сградата не са допускани лица, без да бъдат отразени в Книгата за влезли/излезли в извънработно време. А в нея е отбелязано, че "за датата 25.06.2022 г. във времето от 00:00 часа до 24:00 часа са регистрирани 19 (деветнадесет) лица, които са посетили сградата на ВАС, от които 13 (тринадесет) съдии. За датата 26.06.2022 г. във времето от 00:00 часа до 24:00 часа са регистрирани 21 (двадесет и едно) лица, които са посетили сградата на ВАС, от които 15 (петнадесет) съдии", се казва в документа.

Адв. Александър Кашъмов: Защо властта се чувства свободна да лъже гражданите

Изключително рядко се е случвало в България да се лъже откровено в отговори по Закона за достъп до обществена информация. Единият от тези случаи беше преди много години - през 2004 г., когато Министерството на енергетиката отрече да е приемано решение за изграждане на АЕЦ "Белене", а в отговор на МС беше дадено копие от решението. Друг такъв случай, който си спомням, беше от някаква средно голяма община, че определена заповед на кмета не е била издадена, а се оказа, че е издадена.

За мен сегашният случай е драстичен, защото в предходен отговор на заявление по ЗДОИ министерството каза, че не пази такава информация, а после и ВАС даде подобен уклончив отговор. Сега се оказа, че не само че тази информация се пази и е надлежно записана, но и че данните са изключително смущаващи.

Според мен, когато в уведомление по чл. 33 от ЗДОИ се твърди, че дадена информация не съществува, а после се окаже, че тя съществува и длъжностното лице е знаело това, ние сме в хипотезата на официален документ с невярно съдържание, защото това е изявление за факт. Това поставя въпроса за наказателна отговорност по два възможни текста от Наказателния кодекс - внасяне на неверни обстоятелства в официален документ (чл. 314 НК) или отговорност за този, който съзнателно се е ползвал от такъв документ (чл. 316 НК). Аз не мога да кажа дали в случая категорично има установен деец, но това, което виждаме, прилича на престъпен състав. Може би точно този случай е идеалният да се тества дали формулировката на тези текстове в НК е достатъчно добра и дали съответства на съвременните случаи на корупция в по-широкия смисъл. Още повече че тук се лъже за обстоятелства, които поставят под съмнение проведените през м.г. избори за съдийската квота на ВСС.

Иначе годишно у нас се подават около 10-15 хил. заявления за достъп до обществена информация от граждани. Властта, която е в този диалог с гражданите и е задължена да им отговори - може ли тя да се чувства свободна да лъже обществото?