Председателят на ВАС заяви, че е обект на активно мероприятие

На запитване на съдия Цариградска по Закона за достъп до обществена информация от Министерството на правосъдието, както и от ВАС и от ГДО "Охрана" през март отговориха, че не разполагат с данни за влезлите в сградата на съда съдии с право на глас през този уикенд. А от ВАС направо заявяват, че през този уикенд в сградата са влизали съдии и през служебния вход, който е бил отключен, но те не са били регистрирани. Освен това, тази информация всъщност не е обществена и не може да се иска от тях, се казва в отговора на ВАС.

Едва преди дни, в началото на ноември, от Министерството на правосъдието отговориха на повторно запитване на съдиите Владислава Цариградска и Атанас Атанасов, а от отговора става ясно, че: данни за влизащите в сградата на съда през официални вход на 25 и 26 юни м.г. има, те са били регистрирани и сред тях са само 28 съдии с право на глас. Служебният вход е бил заключен през цялото време и ключът от него е бил при охраната на централния вход, се казва още в отговора. Това засили подозренията за манипулации - главно заради разминаванията в информацията, която дават институциите.

Председателят на ВАС Георги Чолаков и зам.-председателят Гайдов днес дадоха своите няколко обяснения на тези разминавания:

• На практика заявеното от експертите пред съда не е цитирано точно - само веднъж един от тях е казал, че има около 200 влизания в системата за гласуване, а не 200 гласувания, но после прави уговорката, че не иска да сочи конкретни числа, защото това не е било част от заданието. Според Чолаков част от тези заявки за влизане може да са например заради сгрешени опити да се вкара паролата, при което един съдия може да направи няколко влизания. Дори и при тази версия обаче 200 заявки за двайсетина съдии изглеждат прекомерно.
• На следващо място, ръководството на ВАС твърди, че свой ключ от служебния вход на съда откъм ул. "Лавеле" има не само охраната, но и ресторант "Везна", чийто вход е също оттам, както и служител на съда. В този смисъл съдии са можели да влизат и оттам през този ден, независимо от твърдението на съдебната охрана, че служебният вход е бил заключен и ключът от него е стоял при тях.
• По делото срещу изборните резултати за членове на ВСС, след изслушване на експертизата никоя от страните и техните защитници не е направила искане пред съда за нови доказателства, от които да стане ясно включително и за колко са гласували от IP адреса на съда, както и колко са влезлите в сградата - все обстоятелства, които сега се вадят срещу съда. "Аз като адвокат, ако имах тези податки, които са казали експертите, веднага щях да поискам нова експертиза - да се установят колко са влизанията, колко са гласуванията - те са казали, че могат да го направят. Мълчание, целта е постигната - тръгва в публичното пространство. Те не поискаха никакви други доказателства, а можеха", каза Чолаков днес.
• На въпрос защо е постановил отказ на искане на съдия Цариградска да й предостави своята заповед за начина на достъпа до сградата на съда на 25 и 26 юни м.г. Чолаков заяви, че това искане не било по правилната процедура. Сбъркана била и процедурата на втория отговор на Министерството на правосъдието по запитването на съдиите Цариградска и Атанасов - те всъщност били подали сигнал до министерството, а оттам били им изпратили отговор като на заявление по ЗДОИ.

В крайна сметка заключението, с което Чолаков приключи темата, бе, че следващата седмица ВСС ще обсъжда необходимостта от създаването на нова система за дистанционно гласуване за членове на ВСС, защото сегашната система е остаряла и не гарантира тайната на вота.

"Георги Чолаков чете избирателно и манипулативно протокола от съдебното заседание по делото за изборите на съдийската квота", коментира за "Капитал" адвокат Михаил Екимджиев, който е защитник на съдия Цариградска в този процес. Владислава Цариградска упражнява свои законни права и твърдението, че тя участва в активно мероприятие е по съществото си клевета, заявява той. (Пълното изявление на адв. Екимджиев вижте в карето най-долу.)

Административният съд не е наказателен и не дава дежурства освен през ваканциите

Една от основните критики срещу ВАС по време на тези избори беше, че съдът е отказал да заседава в събота преди първия тур на изборите по решението на ЦИК за отмяна на машинното гласуване, а се произнесе с решение едва в понеделник след гласуването. Според Чолаков отговорът на упреците към съда се съдържа в чл. 58 от Изборния кодекс - че решението на ЦИК се обжалва в тридневен срок от неговото постановяване. В случая решението на ЦИК бе постановено в петък след 17 часа, затова и срокът за обжалване изтича в понеделник, каза Чолаков. Съдът не може да образува дело, преди да е изтекъл този срок за обжалване, каза той. "Ако ние бяхме образували дело в събота, означава, че щяхме да лишим останалите жалбоподатели, които бяха 9 на брой, от право на обжалване, тъй като законът им го дава изрично. Затова и съдът нямаше по закон право да отвори в събота и да се произнесе по първата или втората жалба, след като срокът за обжалване е тридневен", каза Чолаков. "Жалбите постъпиха в нашия съд в събота и в неделя, а последната жалба, която постъпи, беше в два часа в понеделник, половин час преди разглеждане на делото", казва Чолаков. Според него некоректно е било и позоваването на ИК, според който съдът е длъжен "незабавно" да разгледа делото. "Изборният кодекс използва израза незабавно, обаче незабавно постановяване на решение след разглеждане на делото", каза Чолаков. На въпрос дали не е имало опция по всяка жалба да се образува отделно дело Чолаков заяви, че това е невъзможно в случая - става дума за общ административен акт, който засяга неопределен кръг правни субекти. ВАС не е наказателен съд и не е длъжен да дава дежурства през почивните дни, а аналогията с делата за "Капитан Андреево", разпределяни през уикенда, не е коректна, защото това е станало през лятото и съдебната ваканция, когато съдилищата дават дежурства.

Въпреки твърдението му, че съдът не може да гледа дело преди изтичане на тридневния срок за обжалване, факт е, че ВАС образува делото за машинния вот и го разгледа, преди да изтече тридневният срок от постановяване на решението на ЦИК - 17 часа в понеделник. Само решението бе обявено след това - към 20 часа вечерта в понеделник. Съдии, с които "Капитал" се консултира, потвърждават, че практиката е съвсем друга - съдът е длъжен да образува делото, когато то пристигне, а другите жалби, които дойдат след това, могат да се присъединят. Дежурството през лятото е заради съдебната ваканция, а дежурството по време на избори - каквото винаги е съществувало, е по реда на Изборния кодекс, който постановява, че тези дела са бързи, коментират съдии.

"Откакто аз съм председател на този съд, никога съдът не е отварял в събота и неделя", каза Чолаков. А примерът от 2009 г., когато тогавашният председател на съда Константин Пенчев една събота лично оглави състава, който отмени отказа на ЦИК да регистрира "Синята коалиция" за участие в изборите, Чолаков коментира, че това е при друга нормативна уредба, с която той не е запознат.

Ако Изборният кодекс се пренапише - че съдът трябва незабавно да се произнесе, като постъпи жалба, ще има дежурни състави, но при този Изборен кодекс ние си изпълнихме закона едно към едно, казва Чолаков.

Рекорден брой дела за оспорване на резултатите от изборите

Толкова много изборни дела никога не е имало, става дума за лавина дела, в пъти повече, отколкото бяха преди четири години. Само за първия тур те са около 330 дела, от тях срещу резултатите за общински съвети са седемдесет и девет дела. За втория тур делата са много по-малко, което може би означава, че хората имат повече доверие на машините, отколкото на хартиената бюлетина - около двайсетина жалби общо за цялата страна. Интересното е, че има жалби за общински съвети и за големи общини - Благоевград, Бургас, Несебър, Созопол, Варна. Има създадена организация за приключването им по най-бързия начин, каза Чолаков.

Преди два дена е постъпила и нова интересна жалба в Административен съд - София-град (АССГ), против решението за сертифициране на машините за втория тур, което се атакува включително и с твърдения за нищожност.

Друг интересен момент с изборните дела е, че съдилищата масово разрешават броене на бюлетини, каза Чолаков. Така е в Хасково, Монтана, Добрич, Бургас, Балчик и др.