Право

Година и половина след съдийския вот за членове на ВСС започват проверки

Министерството на правосъдието ще проверява защо са подадени лъжливи отговори за запитвания за гласуването. Те пък, оказва се, са съгласувани с бившият зам. министър и настоящ зам.-главен прокурор Мария Павлова

Мирела Веселинова

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

По сигнал на съдийката в Плевенския окръжен съд Владислава Цариградска Министерството на правосъдието ще възложи проверка за укриването на информация, свързана с манипулиране на съдийските избори за нови членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) през юни м.г. Парадоксът е, че лъжливият отговор със заблуждаващата информация, който министерството е изпратило до Цариградска през февруари т.г., е съгласуван с Мария Павлова, която по онова време е била зам.-министър на правосъдието, а в момента - зам. главен прокурор. Това става ясно пак от писмото на съдия Цариградска. Автор на документа, т.е. човекът, който е изготвил отговора, е шефката на правната дирекция на Министерството на правосъдието Петя Рътарова, а освен с Мария Павлова, той е бил съгласуван с главния секретар на министерството и с двама главни юрисконсулти в дирекция "Правни дейности".

Удостоверяването на неверни обстоятелства в официален документ от длъжностно лице и в кръга на службата му е престъпление, които се наказва със затвор до 5 години. Ако проверката в министерството стигне до такъв извод, ще трябва да сезира прокуратурата. Хипотетично, ако прецени, че има данни самата Павлова да е извършила престъпление (а не някой от нейните тогавашни подчинени да я е заблудил например), ще трябва да уведоми направо председателката на Наказателната колегия на Върховния касационен съд Лада Паунова, за да се задейства прословутият нов механизъм за разследване на зам. главен прокурор от специално назначен съдия за прокурор ад хок.

Реално, а не хипотетично, най-вероятното развитие на нещата е да се окаже, че някак всички са били въведени в заблуда за реалните факти и обстоятелства и случаят да приключи с констатация, че невежеството и некомпетентността не са престъпление.

Лъжат и мажат: Как съдии фалшифицираха изборите за членове на ВСС

В писмото си до министър Славов, с което настоява да с извърши "незабавна, задълбочена и обективна проверка за причините, довели до укриване на обществена информация" за манипулирането на електронния вот на съдиите, съдия Цариградска предлага също така да бъде направен и анализ дали сегашната нормативна уредба в Закона за достъпа до обществена информация (ЗДОИ) и в Наказателния кодекс (НК) съдържа достатъчно гаранции, че публичната власт и длъжностните лица ще осигуряват ефективна възможност на гражданите да упражняват конституционните си права, т.е. дали властите могат безнаказано да лъжат в отговорите си по ЗДОИ. Цариградска отбелязва, че е в обществен интерес резултатите от тази проверка да бъдат публично обявени на сайта на министерството.

Да извадиш заметеното под килима

Казусът с манипулирания избор на членове на ВСС обраства с нови и нови детайли, което е логично, когато държавни институции и висши длъжностни лица съгласувано вършат безобразия и после съгласувано замитат всичко под килима с надеждата, че никой няма да рови.

Случаят обаче не е такъв. Някои съдии не пожелаха да се примирят с множеството индикации за манипулиране на изборите за професионалната квота във ВСС през юни м.г. и атакуваха резултатите.

Много преди изборния ден се коментираше, че председатели на съдилищата масово събират индивидуалните талони за гласуване на съдиите, с тяхната персонална парола и код за достъп, за да гласуват вместо тях. Същевременно ВСС отказа да съгласува с министерството на електронното управление сигурността на системата за електронно гласуване, макар че това е изискване на закон. Правилата за гласуване, създадени от съвета, на практика превърнаха председателите на съдилища в задължителен посредник, от който зависи самата възможност да се гласува, защото именно председателят регистрира индивидуалните талони за електронно гласуване на всеки съдия, но може и да "забрави" - както това се случи в някои съдилища, включително в Софийският градски съд.

Четирима съдии обжалваха резултатите от изборите пред петчленен състав от трима съдии от ВКС и двама от ВАС, а по време на делото станаха известни нови обстоятелства, които извънредно много засилиха подозренията за манипулации. Стана известно например, че от един IP-адрес във Върховния административен съд през двата изборни дни на 25 и 26 юни м.г., събота и неделя, общо 200 пъти е влизано в системата за гласуване и всички влизания са през няколко минути, като в събота това се е случило сутринта, а в неделя привечер. Това при положение, че във ВАС работят около стотина съдии, а само на стотина метра оттам е столичната Съдебна палата, където всеки съдия от страната може да гласува с хартиена бюлетина. Ето защо няма логика който и да е да ходи специално да гласува в съда от служебния си компютър, вместо от домашния или от телефона си дори.

Петчленният съдебен състав, пред който бяха оспорени резултатите от изборите, обаче, отхвърли исканията за проверка на електронния вот, както и искането да се провери колко човека с право на глас са влезли в сградата на ВАС в събота и в неделя.

Отговор на този въпрос се получи една година и половина по-късно, благодарение на упорството на двама съдии Владислава Цариградска и Атанас Атанасов от Софийския градски съд. На 2 ноември т.г. те получиха отговор от Министерството на правосъдието на тяхно запитване по ЗДОИ, от който става ясно, че през двата дни на изборите 25 и 26 юни м.г. в сградата на ВАС се влезли общо 28 съдии - 13 на 25 юни, и 15 - на 26 юни м.г. В този период достъп до сградата се е осъществявал само от главния вход, аслужебният вход не е бил отключван и всички допускани лица в сградата са били отразени в Книгата за влезли/излезли в извънработно време лица. Т.е. няма как оттам да са гласували 200 души щом са влезли смо 28.

Този отговор обаче е свидетелство за друг институционален проблем, защото няколко месеца по-рано съдия Цариградска получава съвсем други отговори на практически същото запитване по ЗДОИ.

"По повод мое заявление за достъп до обществена информация, заведено в Министерство на правосъдието под рег.№ 95-00-29/20.02.2023 г. получих официален отговор, подписан от редица длъжностни лица, включително от заместник - министъра на правосъдието г-жа Мария Павлова, че Министерство на правосъдието не разполага с търсената от мен информация, като заявлението ми е препратено до Върховния административен съд и до Главна дирекция "Охрана (ГДО)". ", се казва в сигнала на съдийката до министъра.

От ГДО на свой ред й отговарят, че при служебните входове на съдебните сгради, пропусквателният режим в празнични и почивни дни се осъществява с нарочна заповед на председателя на съда и нямало практика да се записват данните на лицата, които влизат. От ВАС й отговарят, че поисканата информация не била обществена, а освен това също заявяват че на датите 25 и 26 юни м.г. служебният вход на ВАС откъм ул. "Лавеле" "е бил отворен за служители и магистрати с контрол от служител на съда, който проверява служебните им пропуски при необходимост, без да извършва регистрация".

Цялото писмо на Цариградска вижте в прикачения файл.

Прикачен файл

Сигнал от съдия Владислава Цариградска до министър Атанас Славов за нарушения при предоставяне на достъп до обществена информация

Прокуратурата проверява, вече четвърти месец

Междувременно стана известно, че и прокуратурата проверява за манипулации при избора на членове на ВСС, по повод на сигнал на Антикорупционния фонд, подаден в началото на юли т. г. Малко след постъпване на сигнала в Софийската градска прокуратура (СГП) наблюдаващият прокурор е образувал прокурорска преписка за компютърно престъпление по чл. 319а от НК като е възложил съвместна проверка на антикорупционната комисия и на сектор "Компютърни престъпления" в Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП), се казва в публикация на " Дневник" от началото на седмицата. Сочи се също, че на 10 ноември в прокуратурата изпратена и справката от Министерството на правосъдието колко души са влезли в сградата на ВАС за двете дати на гласуване (събота и неделя, 25 и 26 юни 2022 г.) и колко съдии са участвали в гласуването.

Така излиза, че вече близо четири месеца прокуратурата проверява данните около съдийския вот във ВАС. Въпросът е дали е потърсена информация от името на кои съдии е гласувано от IP-адреса на ВАС, за да с свери с наличната информация за влезлите в сградата на тази дата. Тъй като всеки един талон с парола и код за гласуване е уникален и зачислен на съдия срещу подпис, за прокуратурата е технически напълно възможно да установи с чии талони е гласувано от ВАС и дали е направено лично от съдиите или с тяхно съгласие.

Съвсем друга тема е защо един съдия би дал талона си на друг, за да гласува вместо него, това засяга общо интегритета на българското съдийство и може би напразните очаквания то да изведе съдебната реформа на друго ниво.

Изкривяване на вота

Именно възможността за манипулации е едно от обясненията за съществената разлика в резултатите от електронното гласуване и гласуването в хартиени бюлетини, каквато разлика не се наблюдава при предишния избор на членове на ВСС. Ако се гледат резултатите от хартиеното гласуване, четирима от шестимата избрани за членове на ВСС щяха да са други, коментират съдии. Броят на гласувалите с хартиена бюлетина е около 150 души на първия тур и 120 на втория, което е представителна извадка, още повече, че от списъците на гласувалите става ясно, че с хартиени бюлетини са гласували не само столични съдии, но и от цялата страна. Освен това от експертите по делото стана ясно, че резултатите от електронното гласуване са били проверявани на няколко пъти в течение на изборния ден - неизвестно от кого, защото одитните логове са били изключени - без да има обяснение защо. И при тези факти логиката сочи, че едва ли случайно от IP-адрес на ВАС е проведено масирано гласуване в неделя привечер.