Интервю | И след решението на съда, въпросите около избора за съдийската квота на ВСС остават нерешени

• че гласуването с въвеждане на данни от отпечатани на хартия талони не гарантира, че вотът е подаден от съдията, за който е издаден съответният талон. Съдът включително не обсъди и представеното по делото доказателство, че има случай когато някой друг е гласувал от името на съдия;
• че одитните логове, предвидени за извършване на проверка за неправомерна намеса, за тези избори са били изключени;
• че е недопустимо преди приключване на изборния ден да се извличат архиви от базите данни на системата, сред които е и тази, съхраняваща подадените гласове и др.

В този смисъл решението не само че не дава отговори на множество въпроси, но напротив, предизвиква повече въпроси за съответствието на системата за електронно дистанционно гласуване с изискванията на закона и на правилата.

Вещите лица, които бяха назначени по делото, и в писменото си становище, и пред съда в съдебно заседание, заявиха категорично, че системата не отговаря на изискванията за запазване тайната на вота, тъй като тя може да бъде разкрита, макар и чрез използване на специални знания. В решението обаче е посочено, че тъй като вещите лица са казали, че това разкриване може да стане по специален начин, с човек, който има достъп до системата, то на практика е нерелевантно.

Озадачаваща е констатацията на съдебния състав, че вещите лица за три месеца не са установили кой избирател по какъв начин е гласувал, при положение, че никой не е поставял такава задача на вещите лица.

Вещите лица също по категоричен начин заявиха, че системата чисто технически не отговаря на препоръките на Комитета на министрите към Съвета на Европа за системите, които следва да се използват при електронно дистанционно гласуване. В решението обаче се прави точно обратния извод по съображения, които не стават ясни.

Вещите лица посочиха, че от чисто техническа гледна точка системата не разполага със съответните софтуерни методи за защитата на сигурността си, за тайната на вота, че не е отговаряла на тези изисквания още когато е въвеждана в експлоатация през 2017 г.

На практика, от това решение излиза, че системата може безпрепятствено да бъде използвана и в бъдеще. Няма никаква пречка вече тази система да се използва и на следващите, и на по-следващите избори, защото според съдебния състав тя отговаря на всички изисквания на закона.

Какви са проблемите в тази система за гласуване, установени с експертизата и в рамките на делото?

Първото е, че системата не осигурява защитата на тайната на вота, което вещите лица категорично посочиха. Има възможност при съпоставяне на различни данни, съхранени в системата, да се установи кой гласоподавател по какъв начин е гласувал.

На второ място, невъзможността да бъде проверена евентуална външна намеса в тази система. По делото бяха представени доказателства, че през 2017 г. ВСС и фирмата разработчик на системата неколкократно публично са заявили, че системата поддържа одитни логове, които позволяват при евентуално оспорване на изборните резултати извършване на проверка дали е имало неправомерна намеса. Представени бяха доказателства, че когато през 2017 г. бившият съдия Методи Лалов е обжалвал тогавашните избори, по делото тогава е била назначена компютърна експертиза, която е изследвала същите логове и е установила липса на данни за намеса. По нашето дело назначената експертиза установи, че тези одитни логове при сегашните избори са били изключени, поради което и вещите лица заявиха, че не могат да дадат отговор на въпроса имало ли е намеса, при която са изтривани, добавяни или изменяни гласове. Съдебният състав прие, че тези логове по подразбиране са били изключени, за да се гарантира тайната на вота - въз основа за заявеното от един от вещите лица при разпита, че те са получили такава информация от фирмата разработчик. Такава възможност обаче не е предвидена нито в правилата, нито в данните за системата, включително от одит, назначен от ВСС през м.г. от проф. Димитров от СУ, в който изрично е посочено, че са включени логове, които да проследяват действията на администраторите на системата.

Няма как одитни логове, създадени за възможност за одитиране, по подразбиране да бъдат изключени. Това е все едно хартиените бюлетини да бъдат изхвърляни веднага след изборите, за да не бъдат проверявани след това, с аргумент, че от тях може да се установи кой как е гласувал.

На следващо място, пак от експертизата беше установено, че по време на изборния ден са били архивирани данни от всички бази данни на системата, включително и базата данни на модула за гласуване, което е абсолютно неправомерно. Според правилата, данните от този модул се извличат едва след края на изборния ден под контрола на членове на изборната комисия.

Архивирането по време на изборния ден означава, че някой е проверявал междинните резултати?

Няма друго обяснение.

Не на последно място вещите лица са установили "аномалии" - те са използвали тази дума - изразяващи се в установено от тях многократно гласуване от IP-адреси на съдилища, включително и с поредни талони. В съдебното заседание те уточниха, че най-мащабната такава "аномалия" е установена с гласоподавания от IP-адрес на Върховния административен съд (ВАС). Петчленният състав приема, че това било нормално, защото съдиите били отишли да гласуват от работните си места. Става въпрос за почивни дни - събота и неделя, а всеки колега имаше възможност да гласува от домашния си компютър, включително и от телефона. Освен това, сградата на ВАС е сравнително близо до Съдебната палата, където същите съдии биха могли да гласуват с хартиени бюлетини, ако желаят. Достъпът до съдебните сгради в почивните дни по правило е ограничен. Интересното е, че във ВАС работят около 90 съдии, от които, според материалите по делото 62 са гласували електронно на 25.06.2022 г. и 67 - на 26.06.2022 г. А от IP-адреса на съда, според вещите лица, са подадени около 200 гласа.

В решението се приема, че тези гласувания от сградата на ВАС били от индивидуалните служебни компютри на различните съдии, но през IP адреса на съда, като за това заключение се позовават на експертизата, без тя да е установила такова нещо. Напротив вещите лица казаха в съдебно заседание, че е гласувано през един IP-адрес, което не изключва възможността да е гласувано и през един компютър. И това, което е давало основание на вещите лица да характеризират тези обстоятелства като "аномалии" е фактът, че включително е гласувано с талони с поредни номера.

По делото са събрани писмени доказателства, които са представени от ВСС, за подадени сигнали за затруднения при гласуването, като един от тези сигнали е от съдия, който заявява, че не може да гласува с линка и паролата от своя талон и при извършена проверка се установява, че с данните от неговия талон вече е гласувано. Ние направихме в съдебно заседание изрично позоваване на този случай като доказано гласуване с чужд талон, но този случай не е изобщо обсъден. В решението има общи изводи, че тъй като избирателните списъци на съдиите, гласували електронно, съдържали само съдии, то лица, които не са съдии, не са гласували! Ами, разбира се!

Гласуването с чужд талон няма начин да бъде установено. Същевременно, събрани са доказателства за затруднения при гласуването, някои от тях са отстранени, указано е на съдиите как да гласуват, но ние не знаем колко от съдиите, които не са успели да гласуват, не са подали сигнал. Така, ако някой съдия е решил да не гласува и някой друг гласува с данните от неговия талон, той по никакъв начин не може да разбере, че някой е гласувал от негово име. А около една трета от съдиите в страната не са гласували.

Заключението в решението на петчленката е, че каквито и нарушения да са установени, те не са от естество да повлияят на окончателния резултат. Как се установява това?

Тук въпросът е принципен - дели системата съдържа гаранция за възможна намеса и манипулация. И когато става въпрос за това дали има автентично гласуване, възниква въпросът за използваната система за лична идентификация на гласоподавателите. Сегашната система е еднофакторна - на съдията се дава едно хартиено талонче с напечатани на него линк и парола, т.е. това е единственият начин, по който системата разпознава гласоподавателя. В съвременните информационни системи се използват системи за двуфакторна или многофакторна идентификация (и това е препоръка от одита, назначен от ВСС). Възможно е идентификацията да става и чрез използване на квалифицирания електронен подпис (КЕП) - всеки съдия има служебно издаден КЕП, което е достатъчна гаранция за самоличността на потребителя.

И друго нещо, което се установи в хода на това производство - на практика водеща роля в поддържането на системата за електронно гласуване в изборните дни е имала фирмата разработчик. Всички сигнали за затруднения при гласуването, изпращани от съдии до ВСС, са били препращани към фирмата, тя е извършвала проверка. Излиза, че фирмата (б.р. "Абати" АД) е имала достъп до всички бази данни и до администрирането на системата, без в правилата да е предвидена такава възможност. Съгласно закона и правилата изборната комисия, съответно секцията, която отговаря за електронното гласуване, трябва да е тази, която контролира провеждането на изборния процес и гарантира неговата честност.

Спомням си, че в съдебната зала всички бяха потресени от изброените нарушения. Ако вие, съдиите, не можете да си защитите тайната на вота и честността на изборите, то какво следва оттук нататък?

Предвиденият ред за защита на кандидатите чрез оспорване на изборния резултат беше изчерпан. Оттам нататък обаче според мен трябва да продължи активността да бъде въведена и използвана система при изборите за членове на ВСС, която да отговаря на законовите изисквания за осигуряване тайната на вота и автентичността на гласоподаването и същевременно да отговаря на съвременните технически изисквания. Нещо, което според вещите лица в момента не е така.

Не може да се предполага, че следващите избори ще са след изтичане на мандата на новоизбрания ВСС, защото имаше случаи и със сегашния ВСС, при които бяха проведени частични избори. Тоест, възможността за провеждане на избори винаги съществува.

Следва да бъде продължена активността да бъдат търсени отговори на тези въпроси - как е гарантирана конкретно тайната на вота, кой всъщност администрира изборния процес, какви са гаранциите за проверка дали е имало външна намеса или не.

Междувременно нашата активност не е спряла. Още преди обявяването на решението беше внесен сигнал от адв. Александър Кашъмов до министъра на правосъдието и до ВСС, в който въз основа на установените от експертизата по делото несъответствия на системата със закона и правилата, се изисква да бъдат взети мерки, т.е. да бъдат отстранени несъответствията - или чрез ъпгрейд на системата или чрез създаване на нова система. Все още нямаме произнасяне по този сигнал, но органите, които са сезирани дължат такова произнасяне.

Единият от жалбоподателите - съдия Цариградска, обжалва решението на изборната комисия като единствения съдия, номинирал съдия Вълков. Обстоятелството, че нейната жалба беше оставена без разглеждане, й дава възможност да потърси защита на правото си на достъп до съд и пред ЕСПЧ.

Интервюто взе Мирела Веселинова