Седмичен бюлетин за правни новини

Топ 3

Трима са номинирани за конституционни съдии, избраните ще имат съкратен мандат

Бившият съдия от Върховния касационен съд Борислав Белазелков, председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова и депутатката от "Възраждане" Цвета Рангелова са тримата номинирани за двете свободни места за конституционни съдии от парламентарната квота. При сегашната конфигурация в парламента, когато всичко се договаря предварително в рамките на сглобката, изборът на Белазелков и Атанасова се счита за предрешен, още повече че техните номинации са подписани от лидерите на всички партии в управляващата не-коалиция.

Избраните двама нови съдии ще имат съкратен мандат под 7 години, доколкото изборът им е забавен вече с над две години и два месеца. Според обявеното в четвъртък тълкувателно решение на КС, когато парламентът, президентът или съдебната власт забавят избора на нови конституционни съдии и те не могат да встъпят своевременно в срока за ротация на състава на КС, мандатът им се намалява с толкова, колкото е забавянето. Именно заради забавянето тази година в КС ще бъдат подменени общо шестима съдии, т.е. половината от състава му. (Още по темата тук.)

Изслушването на кандидатите ще е на 18 януари, четвъртък, в парламентарната комисия по конституционни въпроси, която вече е председателствана от Надежда Йорданова (ДБ).

Първите две дела в Конституционния съд за 2024 г. са за промените в конституцията

В понеделник президентът Румен Радев атакува пред Конституционния съд (КС) седем параграфа от промените в Конституцията. Оспорените текстове са свързани с новите срокове за конституиране на Народното събрание, които създават възможност за застъпване на мандатите на два последователни парламента, двойното гражданство на депутатите и министрите, новите правила за служебното правителство, възможността парламентът със закон да променя мнозинството, с което се избират членове на регулаторите, както и новата процедура за назначаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Президентът обаче не атакува същинските текстове по съдебната реформа. (Искането вижте тук.)

Три дни по-късно в КС бе внесено и искане на 48 депутати от "Възраждане" и ИТН, които атакуват както закона в цялост, така и отделни негови текстове. Според това искане нарушена е процедурата при приемането на закона с мнозинство от две трети от всички депутати при всяко от трите гласувания, а част от промените са в компетенциите на Велико народно събрание. (Искането тук.)

Предстои обединяването на делата с докладчици Мариана Карагьозова, Павлина Панова и Соня Янкулова.

Как ДПС реши да лицензира чуждите инвестиции

Лансираният от ДПС проект за промени в Закона за насърчаване на инвестициите, които според мотивите на вносителите трябва да предпазят страната и ЕС от "инвестиции с "корозивен капитал", всъщност звучат като рецепта за корупция и ще доведат до допълнително ограничаване на конкуренцията и задълбочаване на феодализацията по сектори. Това заявява в анализ по темата адв. Жулиета Мандажиева. Проектът практически въвежда лицензионен режим за огромна част от преките чуждестранни инвестиции в страната, които ще трябва да получават предварително одобрение от специално създаден за целта орган - Междуведомствен съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред. През този филтър ще трябва да премине почти всеки инвеститор с акционерно участие, различно от "българско". (Законопроекта вижте тук.)

Още от седмицата в Капитал & Дневник

Становище в Съда на ЕС по българско дело: Не е нужно бежанци от Газа да доказват, че са в риск. България трябва да отчете настоящата ситуация в ивицата Газа и да не изисква от всеки човек от региона да доказва, че лично неговият живот и сигурност е в риск, когато кандидатства за статут на бежанец. Дори когато кандидатстващите за убежище са напуснали ивицата Газа преди началото на военния конфликт, властите трябва да имат предвид събитията, които се случват там в момента. Това се посочва в заключението на генерален адвокат Николас Емилиу в СЕС по запитване на българските власти.

"АЕЦ Козлодуй" заведе иск от 500 хил. лв. за разпространена информация, че използва незаконна поликлиника. Делото е срещу бивша медицинска сестра в централата, която чрез множество заявления за достъп до обществена информация през март м.г. направи публичен факта, че службата по трудова медицина към централата е превърната в нерегистриран диагностично-консултативен център и нерегламентирано извършва такива услуги на служителите. Огромният размер на иска, предявяването му към граждански активисти и журналисти са явен знак, че става дума за поредното от т.нар. дела шамари (SLAPP).

НАП срещу църквата: ревизията, която разтърси Светия синод. От ноември 2023 г. насам тече втората финансова ревизия на БПЦ. Субсидиите за църквата набъбват до 38.4 млн. лв. от бюджета през 2024 г., а имотите ѝ са стотици. Въпреки това БПЦ твърди, че държавата няма право да проверява сметките ѝ, а наемите към нея са "дарения". Анализ на журналиста Антон Чепилски за един проблем в отношенията между БПЦ и държавата, който е с многогодишна давност.

Избрано от други медии

"Лев инс" загуби делото срещу Mediapool по безпрецедентния иск за 1 млн. лева. "Не може да се говори за баланс между правата на гражданите на информация и изнасяне на данни от публични източници, които съдържат неблагоприятни за адресирания субект изказвания... Стенограмите от заседания на Министерския съвет са публичен източник, което освобождава журналиста, автор на материала, от задължението да проверява неговата вярност съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека", се казва в решението на съдия Стилияна Григорова от Софийския градски съд. Съдът изцяло отхвърля като неоснователен иска на "Лев инс" за нанесени вреди. Решението подлежи на обжалване. (Медиапул)