Право

Конституционният съд единодушно отмени лимитите на болничното лечение

НЗОК вече няма основание да отказва на болниците заплащане на пълния размер на извършената медицинска дейност

Мирела Веселинова

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), която ограничава заплащането на извършена медицинска дейност от болниците до стойностите, посочени в бюджетите им. Това означава, че след обнародването на решението на КС и влизането му в сила НЗОК няма основание да отказва на болниците заплащане на пълния размер на извършената медицинска дейност, а пациентите няма да бъдат връщани поради изчерпване на лимитите.

Обстоятелството, че държавата не може да изпълни ефективно задължението си по контрола на бюджетните средства за здравеопазване, не може да бъде основание за въвеждане на ограничения на основни права и такова ограничение е конституционно нетърпимо. Въвеждането на лимити на отделните лечебни заведения не може да намали броя на пациентите (и разходите за лечението им), а само ги пренасочва към друго лечебно заведение, в този смисъл не води до ограничаване разходите на НЗОК или до тяхното по-добро планиране, казва КС. Разходите остават същите, но лечението се забавя, а медицинската помощ трбва да се предоставя своевременно. Ограничава се и правото на пациента на избор на здравно заведение, казва КС.

Делото беше образувано през есента на м.г. по искане на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) по повод на дело срещу лимитите в Националния рамков договор (НРД). Решението (вижте го тук) e гласувано единодушно от конституционните съдии по доклад на съдия Константин Пенчев. Проф. Янаки Стоилов има становище по мотивите.

В края на 2018 г. в ЗЗО е вкарана въпросната нова разпоредба на чл. 55а, ал. 2 (в сила от 1 януари 2019 г.), която на практика забранява НЗОК да плаща на болниците за надлимитна дейност. Новият текст гласи: "Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности." По-същественото е, че този текст отново е вкаран през задната врата - по любимия метод на управляващите (по това време на власт е ГЕРБ): през преходните и заключителните разпоредби на друг закон, в случая - през Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. А причината да се вкара този текст в закона беше опит да се преодолее трайната практика на Върховния касационен съд, който отменяше отказите на НЗОК да изплаща надлимитната дейност

Ефектът на този юридически трилър обяснява адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право: "До 2018 г. включително здравната каса включваше ограничения във връзка с месечните бюджети на болниците в НРД и индивидуалните договори с болниците, което означава, че ако болницата за съответния период окаже медицинска помощ на стойност по-голяма от посоченото от НЗОК, тя няма да получи заплащане на тази помощ. Което се отразяваше на достъпа на пациентите до медицинска помощ, защото болницата може откаже на пациент да го приеме поради изчерпване на лимита или пък, ако го приеме, лечението му ще е за сметка на болницата, въпреки че пациентът е здравно осигурен.

До 2018 г. болниците завеждаха дела срещу НЗОК, за да получат плащане на оказаната "надлимитна" медицинска помощ, като трайната практика на ВКС беше в тяхна полза. Именно за да се преодолее практиката на ВКС, се приеха промени в ЗЗО и се прие тази разпоредба, която сега КС отмени. Тя забранява на НЗОК да заплаща за надлимитна дейност, като това ограничение вече е установено със закон, а не от НЗОК."

"Въвеждането на подобни лимити не е удачен начин за упражняване на контрол върху разходите за болнична помощ, защото ограничава достъпа на пациента и прехвърля финансовата тежест за лечението на здравноосигурени лица върху болниците", казва адв. Мария Шаркова.

Това пък доведе до сезиране на КС от тричленен състав на ВАС през м.г. по повод на висящо дело пред съда срещу Националния рамков договор, който определя лимитите. Мотивите на административните съдии бяха, че това е вид дискриминация, когато на здравноосигурени пациенти се отказва медицинска помощ, защото са се разболели "по-късно и на неподходящо място". Тази дискриминационна разпоредба води до практическа забрана болниците да лекуват пациенти, след като са надхвърлили т.нар. лимити в Националния рамков договор със здравната каса, смятат върховните съдии Марио Димитров (председател на състава), Любка Петрова (докладчик) и Юлиян Киров, които сезираха Конституционния съд. Според тримата върховни съдии това ограничение "директно влиза в противоречие с гарантираното от чл. 52, ал. 1 от Конституцията право на здравноосигурените лица да получат достъпна медицинска помощ в случаите, когато лечебните заведения са достигнали определените им с договорите лимити+.

След обявяването на тази разпоредба за противоконституционна се премахва забраната в ЗЗО за заплащане на надлимитните дейности. Това би следвало да е повод НЗОК да премахне тези ограничения и на ниво НРД и индивидуални договори, тъй като сега надлимитната дейност се заплаща на болниците след съдебни дела, по които се трупат лихви и разноски, и на практика разходът за НЗОК е в пъти по-голям в сравнение с този, ако плащаше доброволно на болниците, смята адвокат Шаркова.

"Надявам се, че решението на КС ще убеди НЗОК, че въвеждането на подобни лимити не е удачен начин за упражняване на контрол върху разходите за болнична помощ, защото ограничава достъпа на пациента и прехвърля финансовата тежест за лечението на здравноосигурени лица върху болниците. Нещо повече - възникващите съдебни дела в резултат на този подход доведоха до огромни разходи на НЗОК за заплащане на лихви за забава и разноски по делата", коментира Мария Шаркова.